Не всеки има в къщи еделвайс,
това е цветето на върховете,
но да го имам дар е просто шанс,
защото то общува с боговете.

Един съсед у нас го приземи,
така, хербаризирано красиво,
донесено от нечии земи,
опитомено, но е като живо.

В едно пакетче в хола ми стои,
по-скъпо ми е от брилянт и злато.
Дошло е от всевечните скали,
запазило в душата свое лято.

Кога ли щях да имам еделвайс?
Не съм ни алпинистка, ни спортистка.
Но знаеш ли кога ще имаш шанс
да притежаваш нещо много истинско?!

20 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

В Добринище живееше един човек, който отглеждаше плантация от еделвайси в двора си и търгуваше с тях - нещо което дълбоко приветствам, защото така се пресича бракониерството с еделвайси /например под връх Вихрен и под други високи Пирински върхове/.

Голяма красота е, никога не съм откъснал и едно цветче. Има го по карстовото било на Пирин, но и по Балкана, където има карст, напр. в резервата Соколица над с. Габарево. Пиринският еделвайс е някак синкав, балканският е с жълт оттенък и по-едър.
Банскалии преди години се съсипаха да изкореняват еделвайс за да го гледат в саксии и унищожиха голяма част от него. Сега глупаците са се сезирали върху Безсмъртничето / Силивряк, Родопея хаберлензис/ и се качват със стълби да го изкореняват от скалните цепнатини. Това цвете /растение/ е преживяло ледниковия период, идиотите сега ще го унищожат, за да си го имат в къщи...