Хареса ми едно стихотворение от Ивайло Балабанов.
Дано някой европеец го прочете:
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха - пет за грош.
Когато тя строеше катедрали,
и замъци... във зимния Балкан,
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.
Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа.
И турците не стигнаха Париж!
ПРИНЦИПИ И РЕАЛНОСТИ, КОИТО, КОИТО ИЗКЛЮ...
© Коментари - Какво е казал Ото фон Бисм...
Това е каквото съм успял да събера до сега от Ивайло Балабанов!
03.06.2010 21:22
26.08.2010 01:24
***
Ивайло Балабанов е изкопал тонове пръст - цяла планина - и я е пресял за да събере шепа златни зърна. И да ни ги подари. Титака ще скасапиш набързо най-хубавото от Иван Вазов. "Тоя връх висок е. Тя ще ни съзре. Ако би бегали, да мрем по-добре!"