Блогрол
Постинг
27.04.2008 13:41 -
Най-източните Родопи - II
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 8385 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2009 16:53
Прочетен: 8385 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 06.01.2009 16:53
Ден втори на нашето велоприключение.
Сутринта, когато се събудихме и погледнахме на юг, над нас висяка високите склонове на рида Мъгленик, достигащ до 1200 м.н.в. Само, че там планината беше в гръцка територия. От край до край, може би над 30 километра, по гръцкото било, имаше построени над 100 ветрогенератора.
Извенете ме за фотографията, но зуумът малко не го бива. Това са само част от "враговете" на Дон Кихот.
Намига разбрах как се е усещал идалгото. Може би заради тези ветрогенератори гърците вдигаха най-много шум за нашия Козлодуй.
Събуждането беше съпроводено с една весела случка. Оказа се, че на поляната, на която си бяхме направили бивака, се намира единственото място, където има джиесем връзка на Долно Луково. Така, че още в шест часа трябваше да чуем виковете на една телефонизирана баба, която поръчаше да й донесат нещо от града. Вярно, че след това тя ни се извини многократно, но все пак беше твърде рано.
Хапнахме хляб с маргарин и по един домат, след което отново на педалите. След по-малко от километър влязохме в последното село- Горно Луково. То се е намирало зад кльона на границата, от когото бяха останали само някакви колове. Във Википедия бях чел, че в селото живее само един човек, но се оказа, че имало цели три семейства. Един човек живеел в съседното- Черна черква, но едва ли сме щели да го намерим. Много по-вероятно било да се заблудим и да навлезем в Гърция. Оставихме търсенето на Черночерквенеца за друг път!
Ето тази черква се намира в центъра на Горно Луково.
Ако застанете пред картата на България и ако се запитате как изглежда долният й югоизточен ъгъл ще ви отговоря нагледно. Ето там, в ниското, преди хълмчето, на няколкостотин метра, е долината на Луда река. Та това е й ъгълът на България.
Върнахме се отново в Долно Луково. Там има една църквичка, строена през 1806 година. Тя би трябвало да е една от десетте църкви в страната ни, които трябва да се посещават задължително. От нея събрах толкова впечатления, че реших да я опиша в отделен блог /може би след няколко дни/.
Ще се заредите с толкова много духовна енергия, че ...
Трябваше да й отделим десеттина минути, а се оказа, че сме се застояли повече от два часа, благодарение на сладкодумието на лелята, която ни разказа всичко за този край.
След Долно Луково продължихме на запад, към Меден бук. тук пътищата свършват и трябва да се кара на посоки, в планината. Ето това е селото снимано от хълмчето над него.
В околностите на селото са красивата защитана местност - Меандрите на Бяла река. Реката няма мостове и трябваше да я минаваме по този начин, въпреки че планинската вода през април не е много топла.
Ако не сте виждали мъртво село сега ще ви го покажа. След около 3 километра достигнахме до място, което някога се е казвало село Малино. Представяте ли си какво представлява село, в което дори няма и едно куче да те залае? Навярно и тук първо са закрили детската градина, след това са оптимизирали училището, за да дойде времето, когато се е наложило да закрият и гробището.
След още около 7-8 километра се стига до село Плевун. Някъде се пише Пелевун. Ако сте гледали филма за Капитан Петко Войвода, навярно си спомняте
как Капитанът простреля "ротния" на башибозука от камбанарията? Е! Това нещо се е случило именно тук.
Това е споменатата църква с паметника на героя.
а това са следи от куршумите на турците, които и ден днешен си стоят на стената на църквата.
Това е благодарствената плоча. Представяте ли си какви герои сме имали? Той се е бил рамо до рамо с Гарибалди, след това с 200 човека рота тръгва да освобождава Крит. След това 15 години се бие в горите на Източните Родопи. Лично Руският император го провъзгласява за капитан от руската армия. Изобщо нашите политици да не се чудят защо именно той е човекът, на който има вдигнати най-много паметници!
Интересен е й музеят, който се намира в двора на църквата. Някога е бил училище.
Хапнахме в селската кръчма и продължихме нататък. Пред нас беше Черни рид. На върха има паметник-костница на загиналите през 1913 година. Заоблачаваше се и ние решихме да продължим без да се изкачваме до върха.
Вече карахме по асфалтов път. Между Ивайловград и Крумовград. И пак. Само някакви си десет километра и отново паметник. Илиева нива. Ако не знаете къде башибозуците са избили 200 дечица през 1913 година, това е именно тук. Нека не ми се сърдят и нека да не се очудват някои политици, когато им кажа, че моята баба ме заплашваше, че ако не изям попарата си, ще дойдат турците да ме вземат! Та и аз мисля по същия начин да плаша моите внуци!
Пийнахме вода от чешмата. Напълнихме шишетата и продлжихме. След коло двадесеттина километра има разклон за село Падало. Дъждът заваля, но това не беше проблем. пуснахме се по едно голямо надолнище/ около 15 километра/ . Минахме през резервата Орешари и стигнахме до моста на Арда. Снимахме тракийските скални ниши до село Долно Черковище.
И след около 500 метра направихме втория бивак. През този ден изминахме повече от седемдесет километра. По пресечения терен на Родопите това не е много малко. По пътя видяхме много долмени. В този край хората ни приемаха навсякъде с усмивка и ни помагаха. Благодарим най-вече на овчарите, които ни показваха пътищата. За следващия ден оставаха последните шестдесетина километра. През стената на Студен кладенец и през села, където вместо църкви щеше да има джамии, за да стигнем до Крумовград.
Сутринта, когато се събудихме и погледнахме на юг, над нас висяка високите склонове на рида Мъгленик, достигащ до 1200 м.н.в. Само, че там планината беше в гръцка територия. От край до край, може би над 30 километра, по гръцкото било, имаше построени над 100 ветрогенератора.
Извенете ме за фотографията, но зуумът малко не го бива. Това са само част от "враговете" на Дон Кихот.
Намига разбрах как се е усещал идалгото. Може би заради тези ветрогенератори гърците вдигаха най-много шум за нашия Козлодуй.
Събуждането беше съпроводено с една весела случка. Оказа се, че на поляната, на която си бяхме направили бивака, се намира единственото място, където има джиесем връзка на Долно Луково. Така, че още в шест часа трябваше да чуем виковете на една телефонизирана баба, която поръчаше да й донесат нещо от града. Вярно, че след това тя ни се извини многократно, но все пак беше твърде рано.
Хапнахме хляб с маргарин и по един домат, след което отново на педалите. След по-малко от километър влязохме в последното село- Горно Луково. То се е намирало зад кльона на границата, от когото бяха останали само някакви колове. Във Википедия бях чел, че в селото живее само един човек, но се оказа, че имало цели три семейства. Един човек живеел в съседното- Черна черква, но едва ли сме щели да го намерим. Много по-вероятно било да се заблудим и да навлезем в Гърция. Оставихме търсенето на Черночерквенеца за друг път!
Ето тази черква се намира в центъра на Горно Луково.
Ако застанете пред картата на България и ако се запитате как изглежда долният й югоизточен ъгъл ще ви отговоря нагледно. Ето там, в ниското, преди хълмчето, на няколкостотин метра, е долината на Луда река. Та това е й ъгълът на България.
Върнахме се отново в Долно Луково. Там има една църквичка, строена през 1806 година. Тя би трябвало да е една от десетте църкви в страната ни, които трябва да се посещават задължително. От нея събрах толкова впечатления, че реших да я опиша в отделен блог /може би след няколко дни/.
Ще се заредите с толкова много духовна енергия, че ...
Трябваше да й отделим десеттина минути, а се оказа, че сме се застояли повече от два часа, благодарение на сладкодумието на лелята, която ни разказа всичко за този край.
След Долно Луково продължихме на запад, към Меден бук. тук пътищата свършват и трябва да се кара на посоки, в планината. Ето това е селото снимано от хълмчето над него.
В околностите на селото са красивата защитана местност - Меандрите на Бяла река. Реката няма мостове и трябваше да я минаваме по този начин, въпреки че планинската вода през април не е много топла.
Ако не сте виждали мъртво село сега ще ви го покажа. След около 3 километра достигнахме до място, което някога се е казвало село Малино. Представяте ли си какво представлява село, в което дори няма и едно куче да те залае? Навярно и тук първо са закрили детската градина, след това са оптимизирали училището, за да дойде времето, когато се е наложило да закрият и гробището.
След още около 7-8 километра се стига до село Плевун. Някъде се пише Пелевун. Ако сте гледали филма за Капитан Петко Войвода, навярно си спомняте
как Капитанът простреля "ротния" на башибозука от камбанарията? Е! Това нещо се е случило именно тук.
Това е споменатата църква с паметника на героя.
а това са следи от куршумите на турците, които и ден днешен си стоят на стената на църквата.
Това е благодарствената плоча. Представяте ли си какви герои сме имали? Той се е бил рамо до рамо с Гарибалди, след това с 200 човека рота тръгва да освобождава Крит. След това 15 години се бие в горите на Източните Родопи. Лично Руският император го провъзгласява за капитан от руската армия. Изобщо нашите политици да не се чудят защо именно той е човекът, на който има вдигнати най-много паметници!
Интересен е й музеят, който се намира в двора на църквата. Някога е бил училище.
Хапнахме в селската кръчма и продължихме нататък. Пред нас беше Черни рид. На върха има паметник-костница на загиналите през 1913 година. Заоблачаваше се и ние решихме да продължим без да се изкачваме до върха.
Вече карахме по асфалтов път. Между Ивайловград и Крумовград. И пак. Само някакви си десет километра и отново паметник. Илиева нива. Ако не знаете къде башибозуците са избили 200 дечица през 1913 година, това е именно тук. Нека не ми се сърдят и нека да не се очудват някои политици, когато им кажа, че моята баба ме заплашваше, че ако не изям попарата си, ще дойдат турците да ме вземат! Та и аз мисля по същия начин да плаша моите внуци!
Пийнахме вода от чешмата. Напълнихме шишетата и продлжихме. След коло двадесеттина километра има разклон за село Падало. Дъждът заваля, но това не беше проблем. пуснахме се по едно голямо надолнище/ около 15 километра/ . Минахме през резервата Орешари и стигнахме до моста на Арда. Снимахме тракийските скални ниши до село Долно Черковище.
И след около 500 метра направихме втория бивак. През този ден изминахме повече от седемдесет километра. По пресечения терен на Родопите това не е много малко. По пътя видяхме много долмени. В този край хората ни приемаха навсякъде с усмивка и ни помагаха. Благодарим най-вече на овчарите, които ни показваха пътищата. За следващия ден оставаха последните шестдесетина километра. През стената на Студен кладенец и през села, където вместо църкви щеше да има джамии, за да стигнем до Крумовград.
Парамов: ЕК насърчава крадците в Българи...
500 най-добри песни според БгРадио № 198
Най-хубавият ден
500 най-добри песни според БгРадио № 198
Най-хубавият ден
Чудесен блог ! Поздрави
цитирай
2.
анонимен -
atr
05.07.2009 11:30
05.07.2009 11:30
bravo super snimki
цитирайдена разглеждам постовете, които си посветил на селата около Ивайловград, тъй като и ние имаме намерение да се разходим към този край, който все още не сме видяли и твоята информация ми е много плезна и нагледна преди всичко :).
Поздрави Алексо и попътен вятър ти желая :).
цитирайПоздрави Алексо и попътен вятър ти желая :).
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене