Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2008 15:26 - Най-източните Родопи- III
Автор: alexooo Категория: Туризъм   
Прочетен: 6185 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 19.12.2008 16:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  Треди ден от нашето велоприключение.
 На втората вечер спах почти 12 часа. Явно, че организмът ми не се беше приспособил още към по-дълги преходи.  
Закусихме с хляб, маргарин и домати и тръгнахме около девет часа към първото село Пчелари. Там пихме по едно кафе и по една ...лимонада. / кафе+лимонада=50 стотинки/ и хайде пак на педалите /какво полезно нещо са те, а каква асоциация предизавикват?/. Минахме през следващото село Голобрадово. Не видяхме никой с гола брада. В следващото село нямаше много ръбове, въпреки, че се наричаше Рабово. До тук с опита ми за ирония. Между селото и стената има около 2 километра. Пътят буквално минава под страшноватите скали на някогашната крепост Асара. 
image

 Гледката към Арда, преди язовирната стена на Студене кладенец, е смразяваща. Много повече ми заприлича на  лунна долина.

image
 След този завой се намира ВЕЦа, така че в това корито  тече вода, само когато пуснат приливника. Има останки от някакъв стар мост, а след още 5 минути, се виждат и такива от стар въжен мост.
image
 Това в дясно е издълбан в скалата тунел, през който е минавал старият път.

 Интересна е и стената. От южния й край се намира единственият природен резерват в Източните родопи "Вълчи дол" /Бойник планина/, а от северния й край е защитената местност- "Големия сипей".  Тази стена много си прилича със стената на язовир Ивайловград.
 image
  А язовир Студен кладенец, гледан от нея, изглежда така:
image

 Не мога да преценя кой от двата язовира ми харесва повече. Може би- Ивайловград /синът ми се казва Ивайло/.
  Веднага след стената има табела, която ви отвежда до туристически информационен център. 
 Тук спряхме малко, за да напълним вода. До Крумовград оставаха малко над 20 километра. Бяхме се приготвили за среща с "по-различните" от нас хора. 
 След около 5 километра се навлиза в долината на река Крумовица. Повярвайте ми, че тя е много по-красива от долината на Арда. Безброй малки селца, които са накацали от двете страни по обраслите със зеленина склонове. Реката се разлива и е пълно с най-различни птици. Успях да снимам този черен щъркел:
 image
  След още няколко метра видях и това магаре, което беше яздено от този "конник"/ по-точното наименование би било- магарояздач/- пак опит за ирония.
 image
 Вървиш по пътя, а покрай теб щъкат стада от овце и кози и си чудиш, защо тези хора не напускат този край? защо не искат да се "урбанизират" като "умниците" като нас?
image
 Минахме през село Джанка. Имаше изкачване преди него, което ни отне около час каране. Странно село. Десетки махали разхвърляни на едни големи поляни и навсякъде овчарници с много овце. Веднага спазарме едно агне / нали сме християни/ за празниците, наближаваше Великден и Гергьовден. Килограмът живо месо е 4 лева, а когато се прибрахме, в магазина до нас се оказа, че има замразено агнешко по 12 лева, донесено чак от Австралия!/.  Навярно тревата в Австралия е много по-вкусна от тревата в Родоското село Джанка!
 Лелята, от която купихме месото почти не знаеше български. За Великден купихме агне гледано от мюсулмани. Волене, повярвай, месото му е същото. А сега, ако можеше да накараме тази леля да си купи шекера за техния Байрям от някоя леля, която говори само български, тогава ще ти повярвам, Догане!
 След десетина километра стигнахме и Крумовград. Като градче много ми хареса. Чисто и подредено. С много красива църква и прекрасна джамия. Хората бяха спокойни и весели и за пръв път ми се случва да видя град, където стадионът се намираше в самия център, до реката. И с право хората тук не са разрешили да се добива злато от съседното Ада тепе. За какво им е това жълто богатство, когато зеленото богатство е навсякъде около тях?  Златото ще бъде извлечено, реката ще бъде отровена. Някой ще си построи панелен хотел на морето, където да ходят панелните туристи! Тук хората бяха надмогнали всичко това!

image

  За три дни минахме над 170 километра по Най-източните Родопи. Искаше ни се още. Влязохме в много църкви и музеи, минахме покрай много джамии. видяхме много хора и те все различни. Дали имаше някакво значение тяхната различност, щом като всички тях ги обединяваше любовта им към Най-източните Родопи. Любов, заради която и аз станах един от тях!
  
През май в Странджа! И пак с колела!



Тагове:   Родопи,   най,


Гласувай:
2
0



1. cornflower - благодаря ти
30.04.2008 15:45
ще следя с интерес поредицата
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 2130747
Постинги: 141
Коментари: 2509
Гласове: 11680
Спечели и ти от своя блог!