Всяка година правим откриване на велосезона с някой по-различен маршрут. През 2007 избрахме Сърнена Средна гора.  В началото на март тръгнахме от Димитровград ето тази съмнителна групичка:

 Часът беше 8 и половина. Преди да тръгнем някои пиха кафе, а някой ето какво:

 Назадраве!
 След около час и половина /34 км/ бяхме вече в Чирпан:
 
 Тук някои пак пиха кафе, а онзи някой пи пак, нали знаете какво?
 След още около час минахме през Братя Даскалови. В центъра на селото е паметникът на убитите братя Иван, Димитър и Никола и чакащата ги майка!
 След  около двадесетина километра влязохме в родното градче на Златьо Бояджиев- Брезово. Градчето е много чисто, а в центъра, до общината, има "кацнал" МИГ 19. 

 Бяхме изминали около 55 километра за около 3 часа. Обядвахме в това крайпътно ресторантче:
 От тук нататък следваше изкачване. Минахме през няколко села, в които почти навсякъде имаше партизански паметници. Пет километра преди Розовец- селото на Гюро Михайлов, свихме към с. Бабек. Пътят е нов. Дори и колелата ни вече се бяха "уморили".
 
 Точно на 90-я километър стигнахме до хижа "Свежен". Тук трябваше да нощуваме.


 Изкачихме се на 1100 м.н.в. и първото нещо, което мнаправихме бе да се изсушим. Бяхме много потни.

 Хижарят беше много изненадан като ни видя, защото се оказа, че сме изпреварили дори и рокерите, които откривали сезона си след две седмици. Запали ни печката. Даде ни една тенджера, безплатно, с ароматен планински чай.
.
 Хижата се оказа много чиста и се намира на височина, от която се вижда голяма част от Тракия. 
 Оказа се, че вечерта не можах да спя добре, моите колеги се надпреварваха кой да хърка по-силно. Простих им, някак си до сутринта.
 На следващия ден продължихме по самото било на планината. Целта ни беше хижа "Каваклийка". Ако трябваше да се върви пеш, преходът е 7 часа, но ние все пак бяхме с колела и трябваше да сме по-бързи.


 

Бившият заслон. Сега са го "приватизирали" ловците.


Като в приказките, нали?

 Здравей, Кукуряк!

 Вместо 7 часа, до Каваклийка стигнахме за 4 часа. Ето я и нея. Нямаше никой в нея. Нито в старата, нито в новата хижа. 

 Времето се разваляше и затова продължихме към Димитровград. Следваше едно 15 километрово спускане, със средна скорост 50 км/ч.  След това спряхме за малка почивка в Братя Даскалови и се отправихме към полуразрушения Скобелевски мост над Марица:

 Прибрахме се в Димитровград около 8 часа вечерта. Да си призная, умората не беше толкова голяма, колкото това дето се намръзнахме. Изминахме точно 198 километра. Средна гора е спокойна планина, не е населена, няма почти никакви туристи. Който търси спокойствието да си стяга колелото или раниците и да се качва нагоре.
 

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ