Блогрол
Постинг
02.06.2008 15:02 -
До Тутракан за лодки
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 23335 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2009 18:15
Прочетен: 23335 Коментари: 17 Гласове:
1
Последна промяна: 02.04.2009 18:15
Миналата година се пуснахме с каяк по Велека и от тогава ми остана желанието да си купя лодка. Почти месец разучавах оферти и накрая се спрях на родното- българското. Фабриката в Тутракан. Аз и още двама мои приятели, платихме капарото и зачакахме. Минаха почти 40 дни, когато получихме обаждането- "Каяците ви са готови!". Още на следващия ден "полетяхме" към Дунава. От Марица до Дунав е около 350 километра. Тръгнахме рано от Димитровград. Избрахме да сечем Балкана през Котел -Омуртаг. Предишния ден бяха застворили Хаинбоаз. Не минавайте през Сливен. Няма никакви табели. Какво ли прави този Лечков? Объркахме се и загубихме почти 20 минути. Оказахме се в село Сотиря, но от там ни насочиха. След 10 километра минахме през едно китно селце Ичера. Ето ви и няколко снимки от там:
Красота и спокойствие, а надписът на кръчмата си говори сам за себе си:
, "Но с кого ли ще си ида!"
След селото продължихме към Котел. Оказа се, че минаваме през циганската махала. Колоритно. По-колоритно обаче беше навръщане, с три лодки натоварени на моето Мондео. Пляскаха ни сякаш учавстваме в забравеното вече рали "Златни пясъци, Албена, Сливен"!
Пътят беше идеален. Асфалта хубав, няма никакво движение. Около Омуртаг преполовинихме пътя до Тутракан. Едвам не се объркахме, но след около половин час минавахме по околовръстното на Търговище. По един доста разбит път стигнахме и до Разград. Градът ми хареса. Има някакъв дух, който се усеща дори и без да спираш. Не можахме да се стърпим и отидохме да разгледаме древният град Абритус.
Запомних няколко неща от това място:
Едва ли има още петдесет града като Абритус, в света, край които да е намерил смъртта си Римски император.
Тук е намерено най-старото злато в света/ да ме извиняват варналии/. Има и още няколко интересни неща, които ще видите, ако посетите музея.
Лично на мен ми направи впечатление една много любопитна ситуация. Та, в този хилядолетен град, чиято крепост е познавала почти всички армии на античния свят, в средата й стърчеше един заводски комин: Това е гледано от Северната порта:
Не са могли да се стърпят нашите "любими" комунисти и за да оставят и те нещо от себе си, построили в самата крепост един от заводите на Фармацевтичния комбинат!
На излизане от града си взехме довиждане с този чуден парен валяк:
Аз като един южняк ми стана много интересно това Лудогорие. Селата са на около 15 километра едно от друго, не като при нас, на всеки 3 километра - село. По-впечатляващо бяха големите житни блокове, които ми се струва, че бяха с размери 20 на 20 километра. Където и да погледнеш- жита и нищо друго. Край няма! Минахме покрай един завод, и няколко панелни блока, след което свихме по една улица и на излизане разбрахме, че сме минали през Кубрат- родното място на Лили Иванова. Ако това тук е станало българско на 7 септември 1940 година, се оказва, че гранддамата ни е била родена в Румъния! Спомням си, че тя пя за 60-годишнината на Димитровград и тогава ми стана малко неудобно. Все пак една почти 70-годишна гранддама да пее за моя 60 -годишен Димитровград!
Но стига толкова с грандовете!
Още половин час и ето ти Дунав. Не е като Марица. Широк и мътен. Отсреща Румъния. За пръв път бях в Тутракан и първото нещо, което видях, когато спрях на Крайбрежната улица беше този съветски катер, превърнат в паметник.
Едва ли има друг град в България, който може да се похвали с това, че е бил освобождаван от Генаралисимус Суворов през 18 век, а само 20 години по-късно и от маршал Кутузов. Може би за благодарност към тях беше издигнат този съветски паметник на крайбрежната улица./дано усетихте иронията ми/.
Една красива сграда, а пред нея паметникът на генерал Киселов, превзел Тутраканската крепост от прецакалите ни през Балканските войни румънци.
Централната улица:
Градът гледан от крайбрежната:
Това е музеят на риболова и корабостроенето:
Ние като маришки чеда, на каяците произведени в Тутракан им казваме Тутраканки, но се оказва, че оригинална Тутраканка е ето тази лодка:
Музеят е много интересен. Трябваше да го разгледаме за 10-тина минути, а се застояхме повече от половин час.
Натоварихме лодките на Мондеото:
и заприличахме малко на извънземни.
Изобщо много хора не харесват форд, но не ги слушайте. За мен тя е подценена кола, за разлика от надценения фолксваген и ауди.
Оставаха ни още 350 километра, които трябваше да успеем да минем по светло. Тръгнахме към 16 часа. Щяхме да ги минем километрите навреме, но уви... пак влязохме в Сливен и пак 15-20 минути лутане. Лечков, оправи си табелите!
Това е малко преди Разград. Проверяваме "такелажа".
Пристигнахме около 23 часа. Никъде не ни спряха полицаи, въпреки, че те го правят това от любопитство към нашия "багаж".
На другия ден отидохме да пробваме "стоката" си на един от маришките ръкави:
Много съм доволен! И аз и съпругата ми и моите приятели.
Пробвайте се и вие! Не ви ли омръзна панелният туризъм.!
Красота и спокойствие, а надписът на кръчмата си говори сам за себе си:
, "Но с кого ли ще си ида!"
След селото продължихме към Котел. Оказа се, че минаваме през циганската махала. Колоритно. По-колоритно обаче беше навръщане, с три лодки натоварени на моето Мондео. Пляскаха ни сякаш учавстваме в забравеното вече рали "Златни пясъци, Албена, Сливен"!
Пътят беше идеален. Асфалта хубав, няма никакво движение. Около Омуртаг преполовинихме пътя до Тутракан. Едвам не се объркахме, но след около половин час минавахме по околовръстното на Търговище. По един доста разбит път стигнахме и до Разград. Градът ми хареса. Има някакъв дух, който се усеща дори и без да спираш. Не можахме да се стърпим и отидохме да разгледаме древният град Абритус.
Запомних няколко неща от това място:
Едва ли има още петдесет града като Абритус, в света, край които да е намерил смъртта си Римски император.
Тук е намерено най-старото злато в света/ да ме извиняват варналии/. Има и още няколко интересни неща, които ще видите, ако посетите музея.
Лично на мен ми направи впечатление една много любопитна ситуация. Та, в този хилядолетен град, чиято крепост е познавала почти всички армии на античния свят, в средата й стърчеше един заводски комин: Това е гледано от Северната порта:
Не са могли да се стърпят нашите "любими" комунисти и за да оставят и те нещо от себе си, построили в самата крепост един от заводите на Фармацевтичния комбинат!
На излизане от града си взехме довиждане с този чуден парен валяк:
Аз като един южняк ми стана много интересно това Лудогорие. Селата са на около 15 километра едно от друго, не като при нас, на всеки 3 километра - село. По-впечатляващо бяха големите житни блокове, които ми се струва, че бяха с размери 20 на 20 километра. Където и да погледнеш- жита и нищо друго. Край няма! Минахме покрай един завод, и няколко панелни блока, след което свихме по една улица и на излизане разбрахме, че сме минали през Кубрат- родното място на Лили Иванова. Ако това тук е станало българско на 7 септември 1940 година, се оказва, че гранддамата ни е била родена в Румъния! Спомням си, че тя пя за 60-годишнината на Димитровград и тогава ми стана малко неудобно. Все пак една почти 70-годишна гранддама да пее за моя 60 -годишен Димитровград!
Но стига толкова с грандовете!
Още половин час и ето ти Дунав. Не е като Марица. Широк и мътен. Отсреща Румъния. За пръв път бях в Тутракан и първото нещо, което видях, когато спрях на Крайбрежната улица беше този съветски катер, превърнат в паметник.
Едва ли има друг град в България, който може да се похвали с това, че е бил освобождаван от Генаралисимус Суворов през 18 век, а само 20 години по-късно и от маршал Кутузов. Може би за благодарност към тях беше издигнат този съветски паметник на крайбрежната улица./дано усетихте иронията ми/.
Една красива сграда, а пред нея паметникът на генерал Киселов, превзел Тутраканската крепост от прецакалите ни през Балканските войни румънци.
Централната улица:
Градът гледан от крайбрежната:
Това е музеят на риболова и корабостроенето:
Ние като маришки чеда, на каяците произведени в Тутракан им казваме Тутраканки, но се оказва, че оригинална Тутраканка е ето тази лодка:
Музеят е много интересен. Трябваше да го разгледаме за 10-тина минути, а се застояхме повече от половин час.
Натоварихме лодките на Мондеото:
и заприличахме малко на извънземни.
Изобщо много хора не харесват форд, но не ги слушайте. За мен тя е подценена кола, за разлика от надценения фолксваген и ауди.
Оставаха ни още 350 километра, които трябваше да успеем да минем по светло. Тръгнахме към 16 часа. Щяхме да ги минем километрите навреме, но уви... пак влязохме в Сливен и пак 15-20 минути лутане. Лечков, оправи си табелите!
Това е малко преди Разград. Проверяваме "такелажа".
Пристигнахме около 23 часа. Никъде не ни спряха полицаи, въпреки, че те го правят това от любопитство към нашия "багаж".
На другия ден отидохме да пробваме "стоката" си на един от маришките ръкави:
Много съм доволен! И аз и съпругата ми и моите приятели.
Пробвайте се и вие! Не ви ли омръзна панелният туризъм.!
1.
gamina -
Тутракан
02.06.2008 15:25
02.06.2008 15:25
От години не съм ходила - вече близо 10. Сигурно сте минали през селото на майка ми - Старо село, на 7-8 км. от Тутракан е :)
цитирайДа, минахме! Имам чувството, че още един красив български край замира! Жалко!
цитирайИскам и аз още сега да тръгна по същия път.
цитирайБлагодаря! Стремя се не само да гледам, но и да виждам България!
цитирай
5.
анонимен -
Красива си е и интересна
02.06.2008 21:19
02.06.2008 21:19
Красива си е и интересна нашата България, нека има все повече такива постинги, аз съм от североизточна България на 60 км. от Тутракан, ходила съм в Разград на гости но за тази крепост не съм чувала Благодаря!
цитирайразгледайте я! няма да съжалявате!
цитираймн интерисни неща.благодаря 4е ми даде идея каде не съм ходила.задължително ще ида до там.а за Сливен много си прав-няма табели и вс които познавам,вклю4ително и аз сме се губили в града поради липса на табели.е!можи ли такова нещо :) напред и нагоре с усмивки и все така да продължаваш с разходките из БГ на лодка или на кола страната ни е красива и има какво да се види
цитирайНе знам дали си чувал(сигурно си ) за ТИД
http://tid.elsys.bg/index_bg.htm
ежегодна регата от изворите на Дунав в Инглощад до Силистра. Аз бях на българския участък от Видин до Силистра и беше много яко. обикновенно българския участък се започва в средата на август, но в сайти сигурно има график кога къде как и колко
Мисля че ще ти/ви бъде интересно
:)
цитирайhttp://tid.elsys.bg/index_bg.htm
ежегодна регата от изворите на Дунав в Инглощад до Силистра. Аз бях на българския участък от Видин до Силистра и беше много яко. обикновенно българския участък се започва в средата на август, но в сайти сигурно има график кога къде как и колко
Мисля че ще ти/ви бъде интересно
:)
имам един приятел, който миналата година участва и ме е запалил за ТИД-а. Така че на 70% шанс ще участвам./зависи от времето ми/.
Благодаря за инфото!
цитирайБлагодаря за инфото!
10.
анонимен -
Красота!
03.06.2008 11:40
03.06.2008 11:40
Готино! и пак пускайте такива снимки. Всички имаме нужда от такива неща,а за крепостта специални благодарности.
цитирай...много ми харесва...
Благодаря !
цитирайБлагодаря !
12.
анонимен -
Пълен респект към ТУТРАКАН
19.06.2008 16:55
19.06.2008 16:55
Посетих Тутракан за пръв път миналата година и останах очарован от всичко там, не забравяйте като ходите там да минете и през пометника-костица, който се намира на 8километра от града - има и новопостроен параклис където можете да се помолите за душите на загиналите ни герои. Ще се изненадате да видите паметник, на който от едната страна пише на български, от другата на румънски, от третана на турси и от последната на немски - само тук е възможно подобно нещо.
цитирай
13.
анонимен -
аз търся морска лодка "ял 4"
28.07.2008 23:51
28.07.2008 23:51
Много ми хареса тази фото-импресия. Смятам, че авторът й е чудесен човек, родолюбец. Няма как тесногръд субект да види и напише всичко това.
Поздравления, най-искрени и най-дълбоки!!!
Аз искам да направя подарък на един созополски рибар. Ще отида и аз до Тутракан:)
цитирайПоздравления, най-искрени и най-дълбоки!!!
Аз искам да направя подарък на един созополски рибар. Ще отида и аз до Тутракан:)
анонимен, благодаря!
сайтът им е lodkostroitel.com
цитирайсайтът им е lodkostroitel.com
15.
анонимен -
hubovo
12.11.2008 19:32
12.11.2008 19:32
emi supeer e
цитирай
16.
анонимен -
Фото галерия Тутракан
19.11.2008 02:59
19.11.2008 02:59
www.gallery.tutrakan.org
цитирай
17.
анонимен -
Много ви моля
07.12.2009 17:56
07.12.2009 17:56
Много ви моля купете си спасителни жилетки за да се наслаждавате на спокойствие на природата , надуйте балони вътре в каяка за да стане непотопяем.
Без значение дали можете или неможете да плувате ..
Искрени поздрави .Прекрасна лодка
цитирайБез значение дали можете или неможете да плувате ..
Искрени поздрави .Прекрасна лодка
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене