Блогрол
Постинг
15.06.2008 22:53 -
Островът на муфлоните, Суден Кладенец, Калоянци!
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 15012 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2009 18:13
Прочетен: 15012 Коментари: 9 Гласове:
1
Последна промяна: 02.04.2009 18:13
В този дъждовен край на седмицата решихме да пoкараме лодките в язовир Студен кладенец. Малко бях ядосан през седмицата, защото покрай мен все повече стават не само "панелните туристи", но се оказа, че има и още една група, на която не бях им измислил име. "Обещавачите"- е може би най-точната. Та такива обещавачи ми приказваха цяла седмица, че ще идем да караме каяци на язовира, но в последния момент винаги им се "случва" нещо, заради което променят уговорката ни. Я, дъщерята се разболяла, я - щяло да вали, я - още някоя и друга измислица. А ако на същите тези "обещавачи", в този момент им се обади шефът от Велико Търново, ще запалят намига количката си, ще забравят дори и децата си, и ще идат чак до Силистра, за да броят жабите в Дунава. Та нали това е разбирането за почивка на шефа им.
Стига толкова с моя гняв!
Все пак се събрахме група от три семейства и две лодки.
От Димитровград до Калоянци /на Студен кладенец/ се оказа, че са точно 52 километра, а до този момент ми се бе струвало, че са поне стотина. Стигнахме при бунгалата и се оказа, че няма места. Всички били заети, защото през деня щеше да има панихида за загиналите през 1992 г. летци Дойчин Бояджиев и ЕмилТодоров. Там ,където самолетът им се разбил на отрещния бряг, имало паметник, до когото се стигало само с лодка. Малко по-късно го посетихме.
Съседната станция беше празна. Някога е била на военните. Имаше хубав навес и решихме, че ще може да разпънем палатките, но уви! Дойдоха едни строги момчета с голи глави и казаха, че това не може да се случи. Не им пукаше, че синът ми е на година и половина.
Ето това е и той:
Нали знаете, че "Моето гардже е най-красивото!"
Добре, че в съседното заведение се оказа една гостоприемна туркиня, която ни позволи, буквално в двора да разпънем палатките и да вкараме колите, за което не ни поиска дори и стотинка. Помогна ни, за което и благодарихме!
Каяците, минута преди да ги "намокрим":
А ето го и най-младия непанелен турист- смел моряк:
Точно срещу нас беше Островът на муфлоните. Някога били завъдени тези животни, но през годинити на демокрацията умрели от глад/не е за учудване!/. Бяха ни казали, че през една студена зима язовирът замръзнал, вълците нападнали и изяли бедните животинчета, но в последствие се оказа, че истината била съвсем друга. Другите вълци- хората, спрели да ги захранват, защото в онези "първи демократични" години, решили тази храна да се даде на собствените им животни.
Ето го и островът:
На него се оказа, че е пълно със сърни. Като го доближихме, едно стадо, от може би двадесетина животинки, побягна в гората, но успях да снимам една:
Времето беше много променливо и затова решихме да гребем около базата в Калоянци.
Отидохме и до този гроб, на двамата смели пилоти / единият-Дойчин Бояджиев, е основател на Офицерската легия "Раковски"/. Така се вижда паметникът, гледан от водата:
Погребахме около брега и след време влязохме в един ръкав:
В далечината отново се вижда Островът на муфлоните. Това е Ицо- един непанелен турист:
Залезът, гледан от водата, изглеждаше така:
Красиво е, нали? Следва купон, фонът на който беше музика изпълнявана от един многострадален жабешки хор:
Някъде около 3 часа вечерта, когато сънят е най-сладък, заваля Дъждът. Нови емоции, но всички останахме сухи.
На следващия ден пак дъжд. Туркинята ни беше отворила заведението, специално заради нас, за да закусим и да пием по едно кафе.
Дждът спря около 10 часа и ние веднага се качихме на лодките, но взехме с нас и дъждобраните. Тръгнахме да търсим водопадите, намиращи се в един отдалечен ръкав, но само след час отново заваля. Имаше и силни гръмотевици. Успяхме да се върнем само до Острова и да потърсим някаква сушина там. Оглеждах се да видя някоя сърна, но те се бяха скрили. Почти навсякде около нас имаше "следи от цивилизацията ни". Пластмасови бутилки, стари обувки, автомобилни гуми, дори и една пластмасова броня на кола. Всичко това беше изхвърлено от водата.
Това бялото, са отразените от светкавицата на фотоапарата, капки дъжд.
Нямахме време и решихме да не чакаме. Облякохме дъждобраните и след здраво гребане в дъжд и гръмотевици се прибрахме до базата. Жена ми беше изтръпнала в очакване и каза, че това е последното ми гребане и други такива женски глупости! Нали не й вярвате, защото съм сигурен, че и тя не си вярва!
Натоварихме лодките.
и в този момент изгря едно слънце за чудо и приказ. Винаги така се случва. Законите на Мърфи ги има и в туризма!
За сега това е!
Стига толкова с моя гняв!
Все пак се събрахме група от три семейства и две лодки.
От Димитровград до Калоянци /на Студен кладенец/ се оказа, че са точно 52 километра, а до този момент ми се бе струвало, че са поне стотина. Стигнахме при бунгалата и се оказа, че няма места. Всички били заети, защото през деня щеше да има панихида за загиналите през 1992 г. летци Дойчин Бояджиев и ЕмилТодоров. Там ,където самолетът им се разбил на отрещния бряг, имало паметник, до когото се стигало само с лодка. Малко по-късно го посетихме.
Съседната станция беше празна. Някога е била на военните. Имаше хубав навес и решихме, че ще може да разпънем палатките, но уви! Дойдоха едни строги момчета с голи глави и казаха, че това не може да се случи. Не им пукаше, че синът ми е на година и половина.
Ето това е и той:
Нали знаете, че "Моето гардже е най-красивото!"
Добре, че в съседното заведение се оказа една гостоприемна туркиня, която ни позволи, буквално в двора да разпънем палатките и да вкараме колите, за което не ни поиска дори и стотинка. Помогна ни, за което и благодарихме!
Каяците, минута преди да ги "намокрим":
А ето го и най-младия непанелен турист- смел моряк:
Точно срещу нас беше Островът на муфлоните. Някога били завъдени тези животни, но през годинити на демокрацията умрели от глад/не е за учудване!/. Бяха ни казали, че през една студена зима язовирът замръзнал, вълците нападнали и изяли бедните животинчета, но в последствие се оказа, че истината била съвсем друга. Другите вълци- хората, спрели да ги захранват, защото в онези "първи демократични" години, решили тази храна да се даде на собствените им животни.
Ето го и островът:
На него се оказа, че е пълно със сърни. Като го доближихме, едно стадо, от може би двадесетина животинки, побягна в гората, но успях да снимам една:
Времето беше много променливо и затова решихме да гребем около базата в Калоянци.
Отидохме и до този гроб, на двамата смели пилоти / единият-Дойчин Бояджиев, е основател на Офицерската легия "Раковски"/. Така се вижда паметникът, гледан от водата:
Погребахме около брега и след време влязохме в един ръкав:
В далечината отново се вижда Островът на муфлоните. Това е Ицо- един непанелен турист:
Залезът, гледан от водата, изглеждаше така:
Красиво е, нали? Следва купон, фонът на който беше музика изпълнявана от един многострадален жабешки хор:
Някъде около 3 часа вечерта, когато сънят е най-сладък, заваля Дъждът. Нови емоции, но всички останахме сухи.
На следващия ден пак дъжд. Туркинята ни беше отворила заведението, специално заради нас, за да закусим и да пием по едно кафе.
Дждът спря около 10 часа и ние веднага се качихме на лодките, но взехме с нас и дъждобраните. Тръгнахме да търсим водопадите, намиращи се в един отдалечен ръкав, но само след час отново заваля. Имаше и силни гръмотевици. Успяхме да се върнем само до Острова и да потърсим някаква сушина там. Оглеждах се да видя някоя сърна, но те се бяха скрили. Почти навсякде около нас имаше "следи от цивилизацията ни". Пластмасови бутилки, стари обувки, автомобилни гуми, дори и една пластмасова броня на кола. Всичко това беше изхвърлено от водата.
Това бялото, са отразените от светкавицата на фотоапарата, капки дъжд.
Нямахме време и решихме да не чакаме. Облякохме дъждобраните и след здраво гребане в дъжд и гръмотевици се прибрахме до базата. Жена ми беше изтръпнала в очакване и каза, че това е последното ми гребане и други такива женски глупости! Нали не й вярвате, защото съм сигурен, че и тя не си вярва!
Натоварихме лодките.
и в този момент изгря едно слънце за чудо и приказ. Винаги така се случва. Законите на Мърфи ги има и в туризма!
За сега това е!
Аплодисменти.....с пожелание за по-чести "непанелни" почивки!
цитирайблагодаря! компанията е отворена и за други "непанелни" туристи!
цитирайБила съм там и мечтая отново да отида. За съжаление организаторът от миналата година сега е в Кипър, но ще изчакаме отпуската му и ще е прекрасно да сподели това райско кътче отново с нас.
http://esen.blog.bg/viewpost.php?id=87451
цитирайhttp://esen.blog.bg/viewpost.php?id=87451
Какъв ли си по професия, с такава душа ?Хареса ми ?
цитирайчетенето на твоя блог е най-приятното нещо,което ми се случва напоследък,закоето ти БЛАГОДАРЯ
цитирайБЛАГОДАРЯ ЗА ЕМОЦИЯТА
цитирай meriandon -
благодаря! заради такива коментари си струва да обиколиш и света!
цитирайблагодаря! заради такива коментари си струва да обиколиш и света!
8.
анонимен -
Сега, като се зачетох в текста ос...
25.06.2009 01:12
25.06.2009 01:12
Сега, като се зачетох в текста осъзнах колко отдавна не съм ходила в Калоянци и Дарец....поздравления за групата ви и за това, че учите и детето си да цени красотата на природата...
цитирай
9.
анонимен -
Дарец
19.09.2009 18:25
19.09.2009 18:25
От Кърджали съм.Всяка година ходим на Дарец-едно прекрасно място,има красиви сипеи,параклис Св.Георги,отсреща в залива има чудесен водопад с причудливи скали.И на Дарец има бунгала-държи ги бай Янко-тел.0885764510.Стига се с лодка до там.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене