Блогрол
Постинг
08.09.2008 12:38 -
Смилян- Ухловица- Могилица/Агушеви конаци/- Изворът на Арда
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 28995 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2008 15:37
Прочетен: 28995 Коментари: 10 Гласове:
2
Последна промяна: 09.09.2008 15:37
Част 1
Да си призная честно очаквах, че в този край на Родопите ще се потопя в западнали селца, лоши пътища и усещането, че си в 18 век. Да, ама не...
Оказа се, че селата са чисти. Къщите измазани и поне на два етажа. Навесякъде има екопътеки, маркировки /най-важното за туриста/, заслони, чешми, големи обяснителни табла. Селски къщи, в които може да нощувате има навсякъде. Запазени са малки селски музейчета с етнографски изложения. Дори и да няма християни църквите са измазани и отворени за посещения.
До тук с увода.
Целта ми беше пещерата Ухловица. Преди да стигнем до нея минахме през едно от най-известните родопски села- Смилян. На всяко завойче и пазарче в Родопите се продава смилянски боб. Очаквах, че около селото ще има плантации от него, но нищо подобно. Има няколко нивички и във всеки двор по една леха. От къде ли се е взел толкова много боб, че е залял всички пазари? Да не би и него да си го внасяме от Китай, както мартеничките? Селото е едно от големите в Родопите- около 2000 човека. В центъра му има стара кула/18 век/, на която по-късно е поставен часовник. Тя е другият символ, освен боба, естествено.
Друга забележителност са красиви църква и джамията, които са почти една до друга /не само в София е така!/ Купих си естествено 2 килограма боб. Единият за салата/ много едър/, а другият , по-ситният, колкото бадем, е за варене. Така, че имам смилянски боб от самия Смилян. Оригинал!
В района има много пещери и повечето от тях са достъпни /трябва да походите пеш до тях, с кола не става!/
По Арда има много пъстърва,
има дори и плажове като на Слънчев бряг,
до село Кошница има и къмпинг, но не го снимах.
На няколко километра след Смилян, посока Кошница, се намира и паркингът под пещера Ухловица:
Качването до нея е около километър. Стига се за около 15-20 минути. Сега ще ви разкажа и какво друго интересно има тук. Ето това родопско момче с този катър. С него извозва нагоре мързеливите туристи само за 5 лева:
Попитахме го колко изкарва на ден? Той скромно отговори:Към 15 курса! Не беше вярно. Много повече са. Адмирации за него. Така трябва да се разсъждава. Вместо да моли баща си за дребни всеки ден или да копае с баба си боб или царевица, той изкарва прехраната на цялото семейство, а може би е на 12-13 години!
За разлика от Дяволскотпо гърло или Ягодина Ухловица е по-малко известна. Жалко! Представлява един отвесен процеп/20-25 м/. Дълга е около 450 метра. И навярно ще ви изненадам с факта, че най-разпространените форми тук са КОРАЛОВИТЕ.
Някога е било дъно на море, което се е издигнало и сега откриваме корали на 1040 м.н.в.
Ето го входът
Снимки от пещерата:
Малко разсъждения за сталактитите: За 70 години нарастват с 1 см. Така, че ако сте се замисляли: що е това човешкият живот, аз ще ви отговоря- един сантиметър сталактит /някои си мислят, че са вечни!/. а на колко години е България?- няма и една педя сталактит!
Напуснахме това милионолетно царство/вход с беседа 4 лв, много добре и красиво осветено/ и продължихме по пътя към следващото село. По-скоро имахме среща с най-известната сграда в Родопите- Агушевите конаци в село Могилица. Построени са от български майстори през 1843 година за трима богати братя- турци. Те са най-голямата сграда в планината до построяването на хотелите в Пампорово. Намират се в непосредствена близост до река Арда до един красив стар мост.
До преди десетина години са били етнографски музей за целия този край на горното течение на Арда, а сега са върнати на собствениците им/един от тъях е депутат от ДПС/, които се съдят за наследството. Ако продължат да се съдят още десетина година, може би ще наследят една поляна с руини. Много жалко за тази толкова красива сграда/имение/.
В центъра на селото има паметник на най-големия черпак в България, може би защото бобът е най-едрият!
След Могилица продължихме нагоре по реката- към извора. Стигнахме село Арда. Над него е Ардин връх /1750 м.н.в./, където е изворът на най-голямата родопска река. Снимах църквата
В двора й растат мушмули/ако не знаете какво е това?/
След селото тръгвате по един тесен път към село Горна Арда. Минавате през изоставения кльон и заставата. Малко преди табелата завивате наляво- към махала Билянска. От там след около 10 минути стигате до една поляна, която е пригодена за чевермета, барбекюта, къмпинг или каквото си поискате. Нарича се "Дядова река"./преди нея се вижда кулата на Снежанка/
След като минете покрай поляната избирате дясната пътека само след половин час / по много приятна пътекА/ достигате до Извора на Арда.
Тук има маси, огнища, беседки. Може да направите чеверме. Над вас е Ардин връх /20 минути/, където минава границата с Гърция и при хубаво време се виждало Бяло море.
Красиво е навсякъде. Тръгвайте и не търсете оправдание защо и тази неделя ще стоите пред телевизора и ще се ядосвате на пропуските на Бербатов или на глупостите на Батков.
Следва част 2. От Рожен до Сливодолското падало!
Да си призная честно очаквах, че в този край на Родопите ще се потопя в западнали селца, лоши пътища и усещането, че си в 18 век. Да, ама не...
Оказа се, че селата са чисти. Къщите измазани и поне на два етажа. Навесякъде има екопътеки, маркировки /най-важното за туриста/, заслони, чешми, големи обяснителни табла. Селски къщи, в които може да нощувате има навсякъде. Запазени са малки селски музейчета с етнографски изложения. Дори и да няма християни църквите са измазани и отворени за посещения.
До тук с увода.
Целта ми беше пещерата Ухловица. Преди да стигнем до нея минахме през едно от най-известните родопски села- Смилян. На всяко завойче и пазарче в Родопите се продава смилянски боб. Очаквах, че около селото ще има плантации от него, но нищо подобно. Има няколко нивички и във всеки двор по една леха. От къде ли се е взел толкова много боб, че е залял всички пазари? Да не би и него да си го внасяме от Китай, както мартеничките? Селото е едно от големите в Родопите- около 2000 човека. В центъра му има стара кула/18 век/, на която по-късно е поставен часовник. Тя е другият символ, освен боба, естествено.
Друга забележителност са красиви църква и джамията, които са почти една до друга /не само в София е така!/ Купих си естествено 2 килограма боб. Единият за салата/ много едър/, а другият , по-ситният, колкото бадем, е за варене. Така, че имам смилянски боб от самия Смилян. Оригинал!
В района има много пещери и повечето от тях са достъпни /трябва да походите пеш до тях, с кола не става!/
По Арда има много пъстърва,
има дори и плажове като на Слънчев бряг,
до село Кошница има и къмпинг, но не го снимах.
На няколко километра след Смилян, посока Кошница, се намира и паркингът под пещера Ухловица:
Качването до нея е около километър. Стига се за около 15-20 минути. Сега ще ви разкажа и какво друго интересно има тук. Ето това родопско момче с този катър. С него извозва нагоре мързеливите туристи само за 5 лева:
Попитахме го колко изкарва на ден? Той скромно отговори:Към 15 курса! Не беше вярно. Много повече са. Адмирации за него. Така трябва да се разсъждава. Вместо да моли баща си за дребни всеки ден или да копае с баба си боб или царевица, той изкарва прехраната на цялото семейство, а може би е на 12-13 години!
За разлика от Дяволскотпо гърло или Ягодина Ухловица е по-малко известна. Жалко! Представлява един отвесен процеп/20-25 м/. Дълга е около 450 метра. И навярно ще ви изненадам с факта, че най-разпространените форми тук са КОРАЛОВИТЕ.
Някога е било дъно на море, което се е издигнало и сега откриваме корали на 1040 м.н.в.
Ето го входът
Снимки от пещерата:
Малко разсъждения за сталактитите: За 70 години нарастват с 1 см. Така, че ако сте се замисляли: що е това човешкият живот, аз ще ви отговоря- един сантиметър сталактит /някои си мислят, че са вечни!/. а на колко години е България?- няма и една педя сталактит!
Напуснахме това милионолетно царство/вход с беседа 4 лв, много добре и красиво осветено/ и продължихме по пътя към следващото село. По-скоро имахме среща с най-известната сграда в Родопите- Агушевите конаци в село Могилица. Построени са от български майстори през 1843 година за трима богати братя- турци. Те са най-голямата сграда в планината до построяването на хотелите в Пампорово. Намират се в непосредствена близост до река Арда до един красив стар мост.
До преди десетина години са били етнографски музей за целия този край на горното течение на Арда, а сега са върнати на собствениците им/един от тъях е депутат от ДПС/, които се съдят за наследството. Ако продължат да се съдят още десетина година, може би ще наследят една поляна с руини. Много жалко за тази толкова красива сграда/имение/.
В центъра на селото има паметник на най-големия черпак в България, може би защото бобът е най-едрият!
След Могилица продължихме нагоре по реката- към извора. Стигнахме село Арда. Над него е Ардин връх /1750 м.н.в./, където е изворът на най-голямата родопска река. Снимах църквата
В двора й растат мушмули/ако не знаете какво е това?/
След селото тръгвате по един тесен път към село Горна Арда. Минавате през изоставения кльон и заставата. Малко преди табелата завивате наляво- към махала Билянска. От там след около 10 минути стигате до една поляна, която е пригодена за чевермета, барбекюта, къмпинг или каквото си поискате. Нарича се "Дядова река"./преди нея се вижда кулата на Снежанка/
След като минете покрай поляната избирате дясната пътека само след половин час / по много приятна пътекА/ достигате до Извора на Арда.
Тук има маси, огнища, беседки. Може да направите чеверме. Над вас е Ардин връх /20 минути/, където минава границата с Гърция и при хубаво време се виждало Бяло море.
Красиво е навсякъде. Тръгвайте и не търсете оправдание защо и тази неделя ще стоите пред телевизора и ще се ядосвате на пропуските на Бербатов или на глупостите на Батков.
Следва част 2. От Рожен до Сливодолското падало!
Въплъщаване на митоса
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Вучето твърди, че сексът в болницата не ...
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Вучето твърди, че сексът в болницата не ...
и на конаците. Много е красиво, чувесна екскурзия беше, а красотата и спокойствието в Родопите са незаменими. :)
цитирайzora1
благодаря! малко трябва и ти да поемеш по пътеките! там е животът, повярвай ми! всичко останало е суета!
цитирайблагодаря! малко трябва и ти да поемеш по пътеките! там е животът, повярвай ми! всичко останало е суета!
cindy
втори път, ако отидеш ,ще откриеш нещо ново! сигурен съм!
цитирайвтори път, ако отидеш ,ще откриеш нещо ново! сигурен съм!
zora1
:-) хойкам??? къде хойкаш?
цитирай:-) хойкам??? къде хойкаш?
Там да си бил?
цитирайБил съм, но в Ковачевица е по-красиво/според мен/!
цитирайсинът ми е на 1 год и 10 месеца. спа на Хайдушки поляни, когато беше на 45 дни.
цитирай
8.
анонимен -
arda
17.09.2008 01:13
17.09.2008 01:13
Родопите - Могилица, Арда - това са най-красивите места които съм посещавала. Очарована съм от мястото и хората. Три години подред през отпуската съм по тези места и винаги има с какво ново да ме изненаат. А пещара Ухловица според мен е най-красивата. За три години съм видяла само една малка част от това райско кътче.
цитирайwww.mogilitza.com - Могилица - едно уникално европейско селище в Родопите
цитирай
10.
анонимен -
unikalno
08.08.2010 23:05
08.08.2010 23:05
след като се изкачихме до извора на р. Арда пихме най-вкусната вода. ледено студена и имах чувството, че не мога да се настя. за мене тя беше " жива вода"
наистина РОДОПИТЕ са най-красивата планина.
цитирайнаистина РОДОПИТЕ са най-красивата планина.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене