Много красив пътепис!
С удоволствие го следя, още повече че и аз съм един от запленените от магията на Родопите!

още утре ми се иска пак да тръгна натам!

Ех, мен ако питаш - мечтата ми е да работя нещо, което да се прави в домашни условия и да ти е нужен само комп и интернет.
А къщата, да е в китно селце, нейде в Родопите - сред истинските хора!
Тези, широко скроените по душа, непознали ни суетата, ни дребнавостта в мисленето на съвременниците ни.

И .. някой ден това ще стане.
Все някога мечтите се превръщат в реалност, стига човек да е последователен в следването им.

понякога се уморявам от мечтите си!

Но, ако няма за какво да мечтаем, ще има ли за какво да живеем?

А смисълът на живота е именно в това, да виждаш красотата около теб и да не спираш да я търсиш.

Много красива река си снимал, жалко за контузията ти, но можеш да си облекчиш положението, ако наложиш раната си със живовлек, намери няколко големи листа и ги наложи върху раната, бинтовай отгоре и така на всеки 6 часа сменяй листата. Миналата година малкият ми син си навехна крака, той се поду и така за три дена го оправих. Сега пък по този начин лекувам варикозна рана на крака свекървата, беше на път да гангреняса, но вече се затваря. Ако имаш кръв от раната намери суха пърхутка и я поръси отгоре, първо сложи някакъв крем и отгоре пърхутката, а накрая листото живовлек. хайдутите навремето са спирали кръвта от раните си със суха пърхутка. Миналата седмица един гъбар от с.Макоцево ми даде такава пърхутка и аз силно се надявам да излекувам най-после моята свекърва. Попитай и ти някой човек от селата, където минаваш, не може да няма гъбар, а такива хора винаги си имат пърхутка под ръка. Поздрави.

прав си, но защо вече хората спряха да мечтаят!?...и да търсят красотата? страх ли ги е да станат по-различни?

благодаря ти за рецептата! ще се възползвам от нея 100 %. Koляното посиня и се поду, но днес вече съм по-добре. оттокът мина.

От сравнението на мечтите с компромисите, които са ги заглушили.
Защото, когато накрая теглиш калема и се запиташ, а заслужаваше ли си всичко това, отговорът обикновенно е не.

И се оказва, че не сме живели нашият живот, а втълпеният ни от рекламите.

на човек е даден най-големия подарък - да бъде осъзнат индивид, а той през цялото време се стреми да бъде неосъзната маса. така е по-лесно!
на неосъзнатата маса са нужни трохи, а на индивида слънце, небе , свобода! струват много!

ако вече не бях омъжена по любов, щях да се туря пред онази пивница... :-)
За мечтите - те май са единствения начин да се опазим от рекламирания ни живот. И ходенето по такива места, за които разказваш. Като отида на такова място, атавизмът ме завладява много бързо и изведнъж разбирам колко са дребни ежедневните дребни битки.
3.valsodar, ние вече успяхме да избягаме. Не е лесно, но е супер.

:)))
това дори не е пивница, а селският магазин с неустановено работно време. просто пред него има нещо като маса, а столове са касите от бира и скована още "от дядо ми пейка".
аз като ида на такива места и започвам да гледам на ежедневието като пауза преди следващото ходене. Спирам да обръщам внимание на ежедневната дребнавост, битовизми.
общо взето и аз бях като всички други, но вече не е така. спокоен съм. спя все повече!
Избягах от онази вредна суета.
Щастлив съм, че открих отново красотата от живота!

Чета с огромно удоволствие написаното! И някак спонтанно ми иде да кажа като Алеко:" Седим в кафенетата и въздишаме за Швейцария, а пък стига ни само малко волица, и Швейцария, българска Швейцария е пред нас - Витоша, Рила, Родопите!"

и моето Алехооо е сбор от Алеко и ехооо!
благодаря!

в тази дивна хубост . Всичките ти болежки ще отшумят сред природата. За синината по коляното знам от баб ми , че се налага веднага с бяла пръст - белопръстица и за 24 часа минава.
Честно да ти кажа чудя се на тия наши правачи на филми какво дремят в София?
Мсе едно че гледам дискавари .
Несравнима с нищо природа - а ти нацелваш като че ли най най непознати места .
Завиждам ти - виждам , че сега ги откриваш.
Мисля си че има много риба в тази река , а за паша да не говорим.
Където и да погледнеш - условия за живот, но оставено като че ли от бягство по време на чума...
Поне се радват малкото хорица там като те видят...
Знам че те заговарят веднага.
Приятни следващи дни!

едно от най-големите удоволствоя по тези краища е не само красивата природата, но и многото запознанства с местните хора. Чаровно е!

На първото ми летуване в Родопите, бях много учуден от един простичък факт - на хоризонта не се виждаше и кьорав циганин, почти невероятно ??!
А родопчаните са хора гостоприемни?!!!
На въпросът ми, защо в селото не живеят цигани, отговора е много прост - Кой циганин ще се засели на такова място, където препитанието се изкарва с толкоз много труд и пот на чело??!
Да си видял циганин да коси ливада на склон, да вади картофи или да ниже тютюн?
Това им е поминъка на хората там, терена е хълмист и планински, полянките са им кът, а почвата е песъклива и бедна.
Малко овес, ечемик и.. това си е!
Ако имат по една кравичка и няколко козички са си направо богаташи хората.

Та затова й няма цигани там, скоро няма и да има!
И в тая връзка, не можем само да им завиждаме за красивата природа и чистият въздух, а и трябва да се преклоним пред трудолюбието им, с помощта на което са запазили най-чистите черти на българщината.

Просто... там е една друга България, такава която много трудно може да се види по лесно достъпните места.

Не се шегувай с тази травма, а отиди на лекар, защото стават тромбози и какви ли не страхотии. Може би ти трябва хепарин или друго кръворазреждащо лекарство!

почти ми мина травмата. благодаря за загрижеността!

Отново чудесна радходка. Благодаря!

Това село е най- прекрасното място в цяла България... Действително сте успяли да уловите "фасадата" на пейзажа, която се изразява в уникалната си природа- безспорно, но ви се губи вътрешността...
Виждам, че вече сте обсъдили поминъка, характера на хората, полужителните и отрицателни черти, но тава което виждате в сегашно време, не е това което аз помня в минало :)
Помня, когато идваше зимата, снегът покриваше всичко наоколо, и кото гледах селото от кулата виждах най- невероятната картинка на света...коминчетата пушеха, реката забързана течеше и течеше, а зад гърба ми- тълпа дечица се спускаха по сколона и ме чакаха отдолу, да се приберем край запалените печки, да се подсушим...
Пролетта обикновенно настъпваше с дъжд... поройни, силни капки напояваха земята, а гръмотевиците известяваха за дошлата пролет. Утрото започваше със слънце, прохладен, но не студен, ветрец, а уханието на току що поникналите цветя вещаеше чудесен ден...
И така започваше работният сезон на село, известен от гръмотевици, дъжд и слънце, хората, сякаш пробудени от зимен сън, се раздвижваха като майски пчели...
През лятото живота кипеше, през "деня- стих, вечерта- песен"... на всички деца, бабите имаха тютюн и моята също, затова се налагаше улиците да упостеят за час- два, докато се измъкнем от низането... И пак ще ви кача на кулата, вечерта, когато нощта е тъмна и непрогледна, единствените светлинки бяха в небето, милиони, милиарди звездички наредени и толкова близко, че ако се просегнеш, можеш да ги докоснеш...
Есента настъпваше бавно, сякаш лятото не искаше да си ходи, покриваше земята с опадалите листа от дърветата и ден след ден приспиваше земята...
със страшните си бури и ветрове, сякаш отмиваше, умората от хората, а снега беше като одеяло, което покриваше всичко грозно и оставяше студена красота...мислех, че това беше най- страшната картина за мен, година след година...
но сега е най- страшната картина, ние (децата) вече пораснахме, те (хората) вече ги няма, той (живота, бита) напуска селото малко по малко, а поминака- просто се забравя...

така помня Гугутка, и така ще остане завинаги :) с
най- хубавите хора, с най- топлите дни, с най- красивите звезди :)

всичко, което си написала е изключително топло и образно като картина. благодаря ти!

naistina e xybavo rabotix po toq krai 3 godini ako moga da vi pomogna s ne6to golf_7731

nqkoi moje li da mi kaje koe e nai malkoto selo v rodopite,i da se namira na visoko mqsto.molq vi pi6ete na bobi_k_@abv.bg

много е красиво това място

и тази "италианска" църква ми е интересна