Блогрол
Постинг
14.10.2009 14:25 -
Най-източните Родопи- Горноселци
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 12077 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2009 09:00
Прочетен: 12077 Коментари: 8 Гласове:
10
Последна промяна: 16.11.2009 09:00
След като посетихме Тракийското светилище над Сеноклас продължихме по пътя към най-малкото селце /2 жители/ от общината на втория най-малък град в България /след Мелник/- Маджарово.
Село Габерово се намира вдън Гори тилилейски. Стига се по черен път. Някога, когато е работел рудника, тук са живеели 80 човека, а сега са само 2-ма. Намира се близко до Защитената местност "Патронкая"- там където е изградена хранилката за лешоядите над Маджарово.
Къде без MARLBORO?
От селото се върнахме на главния път и веднага го пресякахме като хванахме стар път за Черничино. Той се оказа доста огледен и можехме да наблюдаваме от високо повечето села в района. Когато тук са работели рудниците е било доста оживено, но не и сега. Средна възраст на живеещите не е по-малка от 60 години.
Доста бутахме и карахме, защото е почти 10 километрово нагорнище. Достигнахме до най-високата точка на прехода- около 750 м.н.в.
На 2 километра преди селото се излиза на асфалт, който ни отведе до главния път Ивайловград-Крумовград. Много е приятно за каране. Няма много коли, няма и големи нагорнища. Всички села са разположени отстрани на пътя. Минахме през Илиева нива. Надписът още е заличен. Писах за него преди известно време в този постинг.
След няколко километра се стига до Черни рид. От там се открива гледка към крепостта Лютица /вижте повече за нея/
След това достигнахме и на разклона за Долноселци/Горноселци. Последва едно много приятно 9 километрово спускане. На изток се виждаха селата: Камилски дол, Ламбух, Хухла и единственото католическо село в Източните Родопи- Покрован:
с. Покрован
Наближихме Горноселци. Погледът веднага се привлича от много голямата църква, която се намира на най-високото място на селото:
Преди няколко дни имаше по бТВ репортаж от селото и бяха снимани и седемте му баби-жителки. Сега те пак седяха на същата пейка.
Заговорихме се с тях. Те , естествено веднага ни попитаха дали сме ги гледали по телевизията? Бяха много горди със своята телевизионна проява. Разказаха ни, че когато църквата е била строена е била втора по големина на Балканите. Не им повярвах, но...защо пък и да не е било така?!
Църквата, с войнишкия паметник.
И тук започна моята новата мъка. Пак разрушение! Пак нито една икона в нея. Иконостасът прилича на изтърбушено одеало. Графити "Само Левски" по фасадната стена. ..Не знам. ...Разрухата! Страшна е!
Срещу изоставената църква стоеше изоставеното училище:
Трудно се преглъщат такива гледки от нашата съвременност! Поне за мен!
От тук нататък започна нашият сървайвър. Бях се учудил, че до този момент всичко протича нормално, но явно основното ястие е било останало за след десерта. От Горноселци до Сеноклас е около 7-8 километра стар черен път, който трябваше да изминем бързо, за да може в 8 часа да сме в кръчмата на Сеноклас и да гледаме мача с Кипър! Не ни било писано, а както се оказа впоследствие, и по-добре!
Тръгнахме по един добре отъпкан черен път:
и през цялото време следяхме коловоза, направен от камионите, които извозват дърва. Малко преди да стигнем до Долноселци, свихме по същия път наляво. След около половин час той изчезна, а ние се озовахме в едно дере. Промушвахме се между храсталаците, а дъното на това дере не се виждаше още. Стъмни се много. Въпреки, че вечерта беше много звездна, можехме да видим едва няколко от тях. Имах чувството, че се намирам на дъното на кладенец. Стигнахме до рекичката.
Тръгнахме да търсим изход, но такъв не се виждаше от никъде. Дори и GPS-а спря да хваща сателитите. Оставаха около 2 километра до Сеноклас, а изход нямаше. От където и да тръгнеш сипеи, стръмен наклон, непроходими храсталаци, а отгоре на това бяхме и с колела. Около 1 час търсихме изход или пътека. Няма такива. Разбрахме, че сме объркали пътя и сме хванали някакъв, който ни е отвел до сечището над дерето, но за връщане назад не можеше да се говори. Мъжка му работа!
Решихме да оставим колелата и да тръгнем право нагоре /по азимут/ към селото. Намерихме дърво, на което да качим колелата и ...тръгнахме. През повечето време вървяхме на 4-ри крака. Пълен мрак. След около 40 минути храстите се разредиха и излязохме на някаква поляна. След още половин час видяхме и светлините на Сеноклас. Мачът вече беше станал 3:1. така че се отказахме да ходим до кръчмата.
На другия ден трябваше да открием колелата и да ги приберем, но в следващия постинг.
Село Габерово се намира вдън Гори тилилейски. Стига се по черен път. Някога, когато е работел рудника, тук са живеели 80 човека, а сега са само 2-ма. Намира се близко до Защитената местност "Патронкая"- там където е изградена хранилката за лешоядите над Маджарово.
Къде без MARLBORO?
От селото се върнахме на главния път и веднага го пресякахме като хванахме стар път за Черничино. Той се оказа доста огледен и можехме да наблюдаваме от високо повечето села в района. Когато тук са работели рудниците е било доста оживено, но не и сега. Средна възраст на живеещите не е по-малка от 60 години.
Доста бутахме и карахме, защото е почти 10 километрово нагорнище. Достигнахме до най-високата точка на прехода- около 750 м.н.в.
На 2 километра преди селото се излиза на асфалт, който ни отведе до главния път Ивайловград-Крумовград. Много е приятно за каране. Няма много коли, няма и големи нагорнища. Всички села са разположени отстрани на пътя. Минахме през Илиева нива. Надписът още е заличен. Писах за него преди известно време в този постинг.
След няколко километра се стига до Черни рид. От там се открива гледка към крепостта Лютица /вижте повече за нея/
След това достигнахме и на разклона за Долноселци/Горноселци. Последва едно много приятно 9 километрово спускане. На изток се виждаха селата: Камилски дол, Ламбух, Хухла и единственото католическо село в Източните Родопи- Покрован:
с. Покрован
Наближихме Горноселци. Погледът веднага се привлича от много голямата църква, която се намира на най-високото място на селото:
Преди няколко дни имаше по бТВ репортаж от селото и бяха снимани и седемте му баби-жителки. Сега те пак седяха на същата пейка.
Заговорихме се с тях. Те , естествено веднага ни попитаха дали сме ги гледали по телевизията? Бяха много горди със своята телевизионна проява. Разказаха ни, че когато църквата е била строена е била втора по големина на Балканите. Не им повярвах, но...защо пък и да не е било така?!
Църквата, с войнишкия паметник.
И тук започна моята новата мъка. Пак разрушение! Пак нито една икона в нея. Иконостасът прилича на изтърбушено одеало. Графити "Само Левски" по фасадната стена. ..Не знам. ...Разрухата! Страшна е!
Срещу изоставената църква стоеше изоставеното училище:
Трудно се преглъщат такива гледки от нашата съвременност! Поне за мен!
От тук нататък започна нашият сървайвър. Бях се учудил, че до този момент всичко протича нормално, но явно основното ястие е било останало за след десерта. От Горноселци до Сеноклас е около 7-8 километра стар черен път, който трябваше да изминем бързо, за да може в 8 часа да сме в кръчмата на Сеноклас и да гледаме мача с Кипър! Не ни било писано, а както се оказа впоследствие, и по-добре!
Тръгнахме по един добре отъпкан черен път:
и през цялото време следяхме коловоза, направен от камионите, които извозват дърва. Малко преди да стигнем до Долноселци, свихме по същия път наляво. След около половин час той изчезна, а ние се озовахме в едно дере. Промушвахме се между храсталаците, а дъното на това дере не се виждаше още. Стъмни се много. Въпреки, че вечерта беше много звездна, можехме да видим едва няколко от тях. Имах чувството, че се намирам на дъното на кладенец. Стигнахме до рекичката.
Тръгнахме да търсим изход, но такъв не се виждаше от никъде. Дори и GPS-а спря да хваща сателитите. Оставаха около 2 километра до Сеноклас, а изход нямаше. От където и да тръгнеш сипеи, стръмен наклон, непроходими храсталаци, а отгоре на това бяхме и с колела. Около 1 час търсихме изход или пътека. Няма такива. Разбрахме, че сме объркали пътя и сме хванали някакъв, който ни е отвел до сечището над дерето, но за връщане назад не можеше да се говори. Мъжка му работа!
Решихме да оставим колелата и да тръгнем право нагоре /по азимут/ към селото. Намерихме дърво, на което да качим колелата и ...тръгнахме. През повечето време вървяхме на 4-ри крака. Пълен мрак. След около 40 минути храстите се разредиха и излязохме на някаква поляна. След още половин час видяхме и светлините на Сеноклас. Мачът вече беше станал 3:1. така че се отказахме да ходим до кръчмата.
На другия ден трябваше да открием колелата и да ги приберем, но в следващия постинг.
Църквата наистина е голяма, но видът й, заедно с този на училището, ми образува буца в гърлото, която трудно се преглъща!
Гадничко е да се загубиш! На мен ми се е случвало подобно нещо по Искърското дефиле...
цитирайГадничко е да се загубиш! На мен ми се е случвало подобно нещо по Искърското дефиле...
и загубването е част от нещата. стига да няма много лоши последствия!
цитирайТези баби, телезвезди !
Ама тази църква, и училището...
цитирайАма тази църква, и училището...
и вътрешното и пространство е невероятно просторно и красиво, явно е строена с много любов и за много години напред, но където мине социализъм, не прощава. нито на хората, нито на храмовете.
Не съм съгласна с коментар 4., как така да ни изсъхне семето, вие от кое семе сте?
цитирайНе съм съгласна с коментар 4., как така да ни изсъхне семето, вие от кое семе сте?
социализмът мина и през Русия, Сърбия, Румъния и мн. др. , но там тази разруха я няма!
цитирайА не бива да забравяме, че християнството е наложено по нашите земи с кръв и меч.
С това не искам да оправдавам разрухата, защото на фона на войнстващия ислям тя е страшна.
Трагично страшна!
Но генетичната памет е също неоспорим факт.
цитирайС това не искам да оправдавам разрухата, защото на фона на войнстващия ислям тя е страшна.
Трагично страшна!
Но генетичната памет е също неоспорим факт.
7.
анонимен -
Ирина
14.11.2009 00:23
14.11.2009 00:23
Горноселци е най-хубавото село,аз съм от там и съм горда ,бабите там са 8 но има много други хора като внуци племеници деца и така нататък който редовно посещават селото както мен самата
цитирай
8.
анонимен -
ae
27.12.2009 16:56
27.12.2009 16:56
За жалост от предишното китно и спретнато Горноселци е останало само блед спомен. Местните добре знаят кои окраде иконите, и дори разора пода на черквата за да търси имане. И докато добрите християни са превозвали с катърите камъните за черквата, други са търсили лесно забогатяване и сигурно хайр не са видели.
Като изключим порутените къщи и обезлюдяването, всичко останало е прекрасно - природата невероятна има и много добри и честни хора разпръснали се вече по света.
цитирайКато изключим порутените къщи и обезлюдяването, всичко останало е прекрасно - природата невероятна има и много добри и честни хора разпръснали се вече по света.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
