Блогрол
Постинг
22.03.2010 17:07 -
На Гюмюрджински снежник за Първа пролет!
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 21936 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2013 16:33
Прочетен: 21936 Коментари: 28 Гласове:
24
Последна промяна: 25.02.2013 16:33
Решихме да посрещнем Първа пролет като направим преход в Гюмюрджински снежник. Ако някой не знае къде се намира, нека погледне картата на България към най-южната й част. Там е! И връх Вейката, най-южната ни точка, е най-високият връх в нашата част от рида.
Под него се намира най-южното българско селище- Горно Къпиново. За него ще напиша по-нататък!
Малко след селото има стара, полусрутена застава, където оставихме колата и тръгнахме нагоре.
Началото на пътя. След около 50 минути се стига до входа на Защитенета местност "Гюмюрджински снежник":
На 100 метра от табелата се намира хижа "Хвойнова поляна". Няма постоянен хижар, a трябва да се обадите в селото, за да ви дадат ключа, но отвътре ми изглежда занемарена, въпреки красивия си външен вид- била е на Гранични войски.
От тук нататък, ние навярно бяхме първите туристи за тази година, които влизаха в резервата. Имаше следи от мечка, голям вълк с малко вълче, много следи от сърни, зайци, лисици. Снегът беше жълтеникав, личаха си сахарските пясъчинки по него.
Няма никаква маркировка, затова, не тръгвайте нагоре без да сте се информирали къде искате да стигнете. На мен лично, това ми е 4-то ходене тук, и винаги ми се струва, че съм за първи път!
Около 1 час се върви по стария граничен път:
Като през цялото време, от десния ви край, е това баирче, с около 500 метрова денивелация и с около 60% наклон. Oсновно e гора и няма толково много камъни, а само паднали дървета.
Това е долната част на "баирчето".
Не вярвах, че ще има толкова сняг. На места беше около 1 метър, а през деня температурата беше около 10 градуса. Много трудно се ходи в мокър сняг, до над коленете.
От старото минно поле беше останала само тази мрежа. Добре, че на хората с мен, не им съобщих от къде ще минаваме, защото едва ли щяха да продължат нагоре. Накрая им подарих по един минзухар и груповото ми линчуване се размина...за другия път, може би!
Няма пътека, няма дори спомен от такова нещо, а до билото оставаше много път. И тогава видях следи от заек. Тръгнахме по тях и се оказахме много благодарни на сивушкото. Откараха ни до върха, по най-твърдия сняг. Т.е. не затъвахме до 1 метър, а само до 40-50 см.:)))
Най-виското на хоризонта е връх Вейката, а този водосбор, се явява най-южното българско владение! Границата минава по билото.
"Ех, сега да имаше едно доматче!"
Под връх Ючбунар/Три кладенци.
След 5 часово качване стигнахме до браздата. Това е гледката към гръцката част на Гюмюрджински снежник, с най-високият връх Орлица 1483 метра:
Тук, на най-високото място, пролетта ни срещна. Имаше поляни с минзухари и синчец. Дори се учудих и на единственото хвойново коренище. Нищо чудно това да е най-южната хвойна у нас.
Пъстрата поляна на самата гранична бразда:
Поглед от високото към Горно Къпиново:
Към Чакаларово:
Така се вижда връх Преспа:
Циганско градище над Рудозем:
Гледката към Бяло море, за мое голямо съжаление, днес беше в мъгла и облаци. Ако искате да видите как изглежда при по-ясно време вижте тук.
Това са долинките в Гърция:
Изоставена гръцка застава, която е превърната в параклис:
След като се полюбувахме на необятните балкански простори тръгнахме обратно. Няма да описвам как се свалят 400 метра денивелация в сняг до кръста. Почти не ходиш, но след това много работи те наболяват от натъртването.:))))
Обувките са пълни с вода. Бяхме си забравили гетите, изглежда самоувереността ни е била повече от колкото трябва. Хората бяха нарекли рида снежник- имало е за какво!
За около 3 часа слязохме до колата. Когато минахме пак покрай хижата езерото се беше размразило на около една трета:
Минахме покрай маркирана букова гора, което впоследствие разбрахме, че тук са избрани най-качествените букови дървета, за семенен материал, каквото ще и да значи това!
Преходът ни продължи малко повече от 9 часа.
Тъкмо се чудехме къде да пренощуваме, когато разбрахме, че в Горно Къпиново има къща за селски туризъм. Искам да благодаря на Людмила и Ваклин за всичко, което са направили, и за гостоприемството, с което ни удостоиха. Къщата е много чиста, на много красиво място/над реката/. В нея има механа, в която ще ви нагостят с най-вкусните родопски специалитети и бъдете сигурни- няма никакво ГМО! Не е скъпо, но уютът не може да се оцени с пари!
Сутринта ни нагостиха с мекици и боров мед:
Къщата се намира на самия вход на селото, идвайки от Долно Къпиново.
На изпроводяк, видяхме щъркел:
И вързахме мартеничките на цъфналия дрян.
И за финал искам да споделя още нещо. Тук, в този край, няма срутени къщи. Хората ходят на гурбет, основно в строителството, след което се връщат тук и живеят с родовете си. Едва ли има емигрирали в Испания, Англия или другаде намайната си!
Мисля, че това е бъдещето на България! Да ходим, където ходим, но накрая да се връщаме по родните си места, за да пълним тези големи къщи с челяд и българщина!
Под него се намира най-южното българско селище- Горно Къпиново. За него ще напиша по-нататък!
Малко след селото има стара, полусрутена застава, където оставихме колата и тръгнахме нагоре.
Началото на пътя. След около 50 минути се стига до входа на Защитенета местност "Гюмюрджински снежник":
На 100 метра от табелата се намира хижа "Хвойнова поляна". Няма постоянен хижар, a трябва да се обадите в селото, за да ви дадат ключа, но отвътре ми изглежда занемарена, въпреки красивия си външен вид- била е на Гранични войски.
От тук нататък, ние навярно бяхме първите туристи за тази година, които влизаха в резервата. Имаше следи от мечка, голям вълк с малко вълче, много следи от сърни, зайци, лисици. Снегът беше жълтеникав, личаха си сахарските пясъчинки по него.
Няма никаква маркировка, затова, не тръгвайте нагоре без да сте се информирали къде искате да стигнете. На мен лично, това ми е 4-то ходене тук, и винаги ми се струва, че съм за първи път!
Около 1 час се върви по стария граничен път:
Като през цялото време, от десния ви край, е това баирче, с около 500 метрова денивелация и с около 60% наклон. Oсновно e гора и няма толково много камъни, а само паднали дървета.
Това е долната част на "баирчето".
Не вярвах, че ще има толкова сняг. На места беше около 1 метър, а през деня температурата беше около 10 градуса. Много трудно се ходи в мокър сняг, до над коленете.
От старото минно поле беше останала само тази мрежа. Добре, че на хората с мен, не им съобщих от къде ще минаваме, защото едва ли щяха да продължат нагоре. Накрая им подарих по един минзухар и груповото ми линчуване се размина...за другия път, може би!
Няма пътека, няма дори спомен от такова нещо, а до билото оставаше много път. И тогава видях следи от заек. Тръгнахме по тях и се оказахме много благодарни на сивушкото. Откараха ни до върха, по най-твърдия сняг. Т.е. не затъвахме до 1 метър, а само до 40-50 см.:)))
Най-виското на хоризонта е връх Вейката, а този водосбор, се явява най-южното българско владение! Границата минава по билото.
"Ех, сега да имаше едно доматче!"
Под връх Ючбунар/Три кладенци.
След 5 часово качване стигнахме до браздата. Това е гледката към гръцката част на Гюмюрджински снежник, с най-високият връх Орлица 1483 метра:
Тук, на най-високото място, пролетта ни срещна. Имаше поляни с минзухари и синчец. Дори се учудих и на единственото хвойново коренище. Нищо чудно това да е най-южната хвойна у нас.
Пъстрата поляна на самата гранична бразда:
Поглед от високото към Горно Къпиново:
Към Чакаларово:
Така се вижда връх Преспа:
Циганско градище над Рудозем:
Гледката към Бяло море, за мое голямо съжаление, днес беше в мъгла и облаци. Ако искате да видите как изглежда при по-ясно време вижте тук.
Това са долинките в Гърция:
Изоставена гръцка застава, която е превърната в параклис:
След като се полюбувахме на необятните балкански простори тръгнахме обратно. Няма да описвам как се свалят 400 метра денивелация в сняг до кръста. Почти не ходиш, но след това много работи те наболяват от натъртването.:))))
Обувките са пълни с вода. Бяхме си забравили гетите, изглежда самоувереността ни е била повече от колкото трябва. Хората бяха нарекли рида снежник- имало е за какво!
За около 3 часа слязохме до колата. Когато минахме пак покрай хижата езерото се беше размразило на около една трета:
Минахме покрай маркирана букова гора, което впоследствие разбрахме, че тук са избрани най-качествените букови дървета, за семенен материал, каквото ще и да значи това!
Преходът ни продължи малко повече от 9 часа.
Тъкмо се чудехме къде да пренощуваме, когато разбрахме, че в Горно Къпиново има къща за селски туризъм. Искам да благодаря на Людмила и Ваклин за всичко, което са направили, и за гостоприемството, с което ни удостоиха. Къщата е много чиста, на много красиво място/над реката/. В нея има механа, в която ще ви нагостят с най-вкусните родопски специалитети и бъдете сигурни- няма никакво ГМО! Не е скъпо, но уютът не може да се оцени с пари!
Сутринта ни нагостиха с мекици и боров мед:
Къщата се намира на самия вход на селото, идвайки от Долно Къпиново.
На изпроводяк, видяхме щъркел:
И вързахме мартеничките на цъфналия дрян.
И за финал искам да споделя още нещо. Тук, в този край, няма срутени къщи. Хората ходят на гурбет, основно в строителството, след което се връщат тук и живеят с родовете си. Едва ли има емигрирали в Испания, Англия или другаде намайната си!
Мисля, че това е бъдещето на България! Да ходим, където ходим, но накрая да се връщаме по родните си места, за да пълним тези големи къщи с челяд и българщина!
1.
gamina -
:)
22.03.2010 17:12
22.03.2010 17:12
Чудничко е :) Мислех да зазимя снегоходките, но като гледам... май е рано още :)
цитирайето така трябва да се посреща пролетта, обичам да ме почитат :)))
А пък и с тези имена на села Хвойнова поляна, Долно къпиново, направо ми събра очите и ме разнежи. Наскоро писах за хвойната и къпините, а то цели села се казват така.
Слагам те в моята блогвълна "Магия за пролет". Поздрави на цялата компания, да ви е пролетно, хубаво и влюбено цяла година.
цитирайА пък и с тези имена на села Хвойнова поляна, Долно къпиново, направо ми събра очите и ме разнежи. Наскоро писах за хвойната и къпините, а то цели села се казват така.
Слагам те в моята блогвълна "Магия за пролет". Поздрави на цялата компания, да ви е пролетно, хубаво и влюбено цяла година.
съжалих, че не ги взех! :))))
цитирайБЛАГОДАРЯ ЗА ПОЗДРАВИТЕ ОТ ЦЯЛАТА КОМПАНИЯ!
цитирайИ на мен ми се ходи там!
цитирайне е много сложно! тръгваш и вървиш! и това е! :)))
цитирайПоздравления!
цитирайАЛЕХО, ОТНОВО ЕМОЦИИ, ОТНОВО КРАСОТИ, ОТНОВО РОДОЛЮБИЕ!
ВЪЛШЕБНИКО И ПЪТЕВОДИТЕЛЮ ИЗКАЧВАМЕ С ТЕБ РОДНИТЕ ПЛАНИНИ И ПОМАХВАМЕ ДОСТИГНАЛИ ГОРЕ..И СЕ ВЛЮБВАМЕ ОТНОВО И ОТНОВО В БЪЛГАРИЯ!
ДА ТЕ ИМА ПРИЯТЕЛЮ, ДА ТЕ ИМА!
И ТВОИТЕ ПОСТИНГИ ДА КРАСЯТ КОРИЦИТЕ НА СПИСАНИЯТА И ДА СЕ ОТВОРЯТ ОЧИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ ЧЕ ХОДИМ ПО ЗЛАТО А ДРИПАВИ ХОДИМ!
ДА ТЕ ИМА ПРИЯТЕЛЮ!
И ЩЯХ ДА ЗАБРАВЯ
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайВЪЛШЕБНИКО И ПЪТЕВОДИТЕЛЮ ИЗКАЧВАМЕ С ТЕБ РОДНИТЕ ПЛАНИНИ И ПОМАХВАМЕ ДОСТИГНАЛИ ГОРЕ..И СЕ ВЛЮБВАМЕ ОТНОВО И ОТНОВО В БЪЛГАРИЯ!
ДА ТЕ ИМА ПРИЯТЕЛЮ, ДА ТЕ ИМА!
И ТВОИТЕ ПОСТИНГИ ДА КРАСЯТ КОРИЦИТЕ НА СПИСАНИЯТА И ДА СЕ ОТВОРЯТ ОЧИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ ЧЕ ХОДИМ ПО ЗЛАТО А ДРИПАВИ ХОДИМ!
ДА ТЕ ИМА ПРИЯТЕЛЮ!
И ЩЯХ ДА ЗАБРАВЯ
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
благодаря ти!
цитирайблагодаря ти за отзива! естествено, че ти разрешавам!
цитирай
11.
анонимен -
Благодаря, Ви че Ви има и красивата ...
23.03.2010 09:18
23.03.2010 09:18
Благодаря , Ви че Ви има и красивата ни природа и хората , които са Ви приели така гостоприемно и продължават да съхраняват българщината и в най-отдалечените кътчета на нашата мила Родина .Ако може да дадете координати на споменатото семейство за да си осигурим пренощуването . Плануваме около Великден да минем по вашия маршрут
цитирайТелефонът от визитката е: 0887670435 Приятно прекарване!
цитирайснежно посрещане на пролетта - на границата между две държави и два сезона! Поздрав!
цитирай
14.
анонимен -
от един граничар
23.03.2010 18:54
23.03.2010 18:54
аз съм същия които видя твоите снимки от 08.12.2008 и без позволение си извади последната.
Сега отново гледам тези с вълнение. Казваш, че си за четвърти път и прехода е бил девет часа. Аз служих през 1967 г. на заставата над с. Чакаларово. Вярно, пътят от селото до границата е по- труден: първо, до заставата около три часа и после до билото ( в. Коритото - 7 гранична пирамида) още три часа. А от 10 гранична пирамида се вижда гр. Гюмюрджина. Видели сте Бяло море, остава да видите и Гюмюрджина. Уверен съм, че за Вас това не е проблем през един хубав дълъг летен ден.
цитирайСега отново гледам тези с вълнение. Казваш, че си за четвърти път и прехода е бил девет часа. Аз служих през 1967 г. на заставата над с. Чакаларово. Вярно, пътят от селото до границата е по- труден: първо, до заставата около три часа и после до билото ( в. Коритото - 7 гранична пирамида) още три часа. А от 10 гранична пирамида се вижда гр. Гюмюрджина. Видели сте Бяло море, остава да видите и Гюмюрджина. Уверен съм, че за Вас това не е проблем през един хубав дълъг летен ден.
като бяхме там и на мен ми дойде тази идея да направим прехода: Чакаларово, Свети Илия, Коритото, Вейката, Горно Къпиново. Но денят трябва да е по-дълъг. Не знам дали 10 часа ще ни стигнат при хубаво време?!
Поздрав! Не се сърдя за снимката!
цитирайПоздрав! Не се сърдя за снимката!
16.
анонимен -
от един граничар
23.03.2010 20:32
23.03.2010 20:32
Само за сведение. Беше отдавна, но си спомням, че за осем часа сме правили спокойно следния преход: от заставата (800 m) под в. Св. Илия, Коритото, подсичаме Вейката (но може и да се качим да видим изгледа), Ючбунар, следва стръмно спускане и минаваме между Големия кулей 788,8 и Малкия кулей 625,3 и се връщаме на заставата. По пътя нямахме проблем с водата за пиене.
Отново благодаря, че ме връщаш в спомените на хубавото време прекарани на границата.
с другарски поздрав: Румен
цитирайОтново благодаря, че ме връщаш в спомените на хубавото време прекарани на границата.
с другарски поздрав: Румен
благодаря ти!
цитирайСигурно такава полянка е възпял Висоцки.
цитирайда! така е!
цитирайголяма красота
благодаря за разходката
цитирайблагодаря за разходката
много ме развълнува и заинтригува! Благодаря ти!
цитирайБраво, приятелю!!!
цитирайНашата мила България ...Прекрасна е!! Светли празнични дни!!
цитирайЧудесно!
цитирай
25.
анонимен -
pozdravi
17.05.2010 17:58
17.05.2010 17:58
zdraveite :)
super dobre ste predstavili materiala, iskam samo da napravia dve utochnenia :) kazvam se alexander karadzhov i vsushtnost az sum purviat turist za 2010 godina zashtoto posreshtnah Novata godina imenno na vruh veikata, s oshte dvama priqteli, beshe ujasno studeno i vetrovito i muglivo no izjivqvanetosi struvashe :)
i vtoroto mi utochnenie e otnosno izostavenata grucka zastava - tq ne e prevurnata v paraklis, a na 40 metra ot neq ima izostaven mnogo maluk grucki paraklis, imenno v tazi zastava prekarah noshta na 30 sreshtu 31 dekemvri i dobre che beshe tq zashtoto meteorologichnite uslovia bqha ujasni :)
pozdravi
цитирайsuper dobre ste predstavili materiala, iskam samo da napravia dve utochnenia :) kazvam se alexander karadzhov i vsushtnost az sum purviat turist za 2010 godina zashtoto posreshtnah Novata godina imenno na vruh veikata, s oshte dvama priqteli, beshe ujasno studeno i vetrovito i muglivo no izjivqvanetosi struvashe :)
i vtoroto mi utochnenie e otnosno izostavenata grucka zastava - tq ne e prevurnata v paraklis, a na 40 metra ot neq ima izostaven mnogo maluk grucki paraklis, imenno v tazi zastava prekarah noshta na 30 sreshtu 31 dekemvri i dobre che beshe tq zashtoto meteorologichnite uslovia bqha ujasni :)
pozdravi
поздрави и от мен! имаше ли много сняг за Нова година?
цитирай
27.
анонимен -
ami vsushtnost niamashe sniag v...
18.05.2010 09:38
18.05.2010 09:38
ami vsushtnost niamashe sniag vaobshte,beshe ujasno vlajno maglata beshe s vidimost do 6-7 metra, chak gurlata ni se stiagaha, no kato po signal to4no v 12 bez 15 na vruh nova godina muglata se vdigna i se otkri strashna panorama, nabludavahme zarite ot dosta naseleni mesta :)... prekarahme skromno no shtastlivo :)
P.S. Pozdravi za prekrasnia site, bezkraino polezen mie , i mnogo bih se radval da se zapoznaia sus suzdatelite i uchastnicite, zashtoto horata koito obichat planinata sa prekrasni hora :)
цитирайP.S. Pozdravi za prekrasnia site, bezkraino polezen mie , i mnogo bih se radval da se zapoznaia sus suzdatelite i uchastnicite, zashtoto horata koito obichat planinata sa prekrasni hora :)
Приключението си е струвало! Благородно завиждам!
Сайтът го правим, когато намерим свободно време и за това малко по-бавно го "пълним" с материали, но се надявам до лятото да заработи, както трябва. Идеята е да е отворен, т.е. всеки да може да публикува свои пътеписи, мнения, отзиви, маршрути. Въобще, всичко, от което се вълнува един планинар.
Поздрави!
цитирайСайтът го правим, когато намерим свободно време и за това малко по-бавно го "пълним" с материали, но се надявам до лятото да заработи, както трябва. Идеята е да е отворен, т.е. всеки да може да публикува свои пътеписи, мнения, отзиви, маршрути. Въобще, всичко, от което се вълнува един планинар.
Поздрави!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене