Блогрол
Постинг
11.04.2010 23:32 -
Най-източните Родопи-Омарлар
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 28015 Коментари: 41 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2010 23:06
Прочетен: 28015 Коментари: 41 Гласове:
38
Последна промяна: 14.04.2010 23:06
Дойде време да открием и тази велогодина. Както започне така и ще продължи. За това избрахме нещо различно, нещо което до този момент съм сигурен, че никой и никога не е правил. С колелата трябваше да минем по българо-гръцката граница от заставата, намираща се между селата Черничино и Чукурито/Стражец/ през връх Коджаеле /Ветреник/, след това да открием едно отдавна изоставено българо-гръцко село Омарлар и карайки само по браздата да достигнем до Горно и от там до Долно Луково. Родопският рид се нарича Мъгленик.
Тръгнахме от тук /изоставената застава/. При лошо време може да се подслоните в нея. Има печка, дърва и маса със столове.
Началото на старта е около 780 м.н.в.
След това тръгнахме по пътеките, които пряко ни отведоха до 151 пирамида /около 7,5 км./. От единия край имаше останала мрежа от старо минно поле:
Зад нас са ветрогенераторита на връх Ветреник/Коджаеле. Те са в Гърция и са буквално на 10-ина метра от браздата. Не ви ли прилича следващата снимка на Дон Кихот, който е тръгнал да се бие с вятърните мелници?:)))
Тук сме на самия връх Ветреник/Коджаеле 1267 м.н.в.
"Вентилаторите" са високи над 50 метра, а диаметърът им в основата е около 5-6 м.:
Под върха, само на 2 километра, се намира гръцкото село Хлое. Ако бяхме вече в Шенген, щяхме да идем там да изпием по едно комшийско кафе:
Тръгнахме от 152 пирамида/върха/ на изток, по граничната бразда. Повечето време карахме по пътеката в гръцката част. По-отъпкана беше. Явно я използваха за пренасяне на дървен материал. Ето това е браздата с двете пътеки по краищата й:
Намерихме си стол, оставен на една пирамида, и си починахме малко. Мисля, че е 156 пирамида:
На отсрещното хълмче се вижда пътека, това е границата. Преходът не е много лесен, поради факта, че граница се чертае направо и не се съобразява с извивките на ландшафта:
Впечатление ми направиха многото изоставени сгради от двете страни на браздата. Може би през 300-500 метра имаше по една такава:
Имаше и няколко огневи точки, изграждащи отбранителната им линия "Метаксадес", за моя и на всички радост, вече ненужна:
Дори открих и една българо-гръцка "Берлинска стена". Тя е издигната точно по средата на браздата и е дълга около 100 метра:
През целия преход вода има само в това кладенче: Помислих, че това е Омарлар, но не беше. Стадо крави спокойно си пасяха по браздата, а краваря го видяхме след половин час, с другата част от стадото:
От дясно се видя село Руза. Бях чел, че там има открито някакво светилище. Пак съжалих, че не сме още в Шенген, но си отбелязах пътя, по който може да се стигне до него, направо от границата:
Бях се отказал да търся обезлюденото село, когато изведнъж усетих, че се движа по нещо като улица. Огледах се и видях десетки срутени къщи с дворчета от двата края на границата. Попаднах в Омарлар. Мислех, че ще видя 2-3 къщи, а се оказа, че селото е било толкова голямо, че от единия до другия му край има 3 гранични пирамиди-около 1-1,5 км. По-голяма част от дворчетата бяха в Гърция.
"Улица" в Омарлар:
Друга "улица", която днес се явява държавната граница:
А в един "двор" открих тази прелест:
Знам, че когато през 1919 година, са ни рязали територията е било разделено и село Стрезимировци, но се оказва, че има и още едно такова, в Родопите, което се е обезлюдило, най-вероятно, през 20-те години на миналия век! Ако знаете и други такива, с удоволствие бих прочел материали за тях. Пишете!
Търсех да открия гробищата, може би там щеше да има написани години на някой камък, но не ги успях. След около 2 километра попаднах на находка. Миналия път, през септември, когато "открихме Жълти чал" на чешма преди него, имаше мраморна плоча с арабски надпис, която беше счупена на половина.
Тук открих друга половина:
Огледах се наоколо и тогава в гората видях гробището на селото. Много стари камъни бяха наредени, а дърветата бяха изникнали между тях. Никъде нямаше други надписи, освен на тази мраморна плоча. Гората тук беше на повече от 50-60 години.
Продължихме нататък. Отляво се виждаше високото Ада тепе, а в седловината до него се виждаха срутените къщи на заличеното село Жълти чал:
След още малко се видяха и 2-те къщи от друго село с един жител Черна черква:
От към Гърция се виждаха къщите на Микро дерион /Малък дервент/. Сами си направете изводите от състояните на различните села, намиращи се от двете страни на границата:
Пак съжалих, че не сме в Шенген. Веднъж бях пил кафе в Малък дервент и дълго спорихме с дебеличката кафеджийка, за това каква е разликата между турско и "елиники"/гръцко/ кафе. Вие знаете ли я? Няма никаква разлика. Едно и също е.
Достигнахме до пирамида 175 и напуснахме гръцките пътеки, стигнахме до вишката и пред нас изплува, моето любимо Горно Луково:
Така, че сме минали по браздата от 151 до 175 пирамида, като 80% от времето карахме в гръцката част.
За приятелите ми граничари- дано съм ги накарал да си спомнят за годините прекарани по тези чукари.
След 2 километрово спускане достигнахме и крайната си цел- Долно Луково, където направихме бивака.
Ако иска някой да направи същия маршрут трябва да знае, че като километри не е много, но 40 километра по асфалт са нещо много по-различно от 40 километра в пресечен терен, където спускането е много по-опасно от изкачването, а и водата...няма я никъде, за това пък пепелянките току-що започнаха да се събуждат.
Поздрави от моите любими Най-източни Родопи!
разбивката на маршрута е тук!
карта
Тръгнахме от тук /изоставената застава/. При лошо време може да се подслоните в нея. Има печка, дърва и маса със столове.
Началото на старта е около 780 м.н.в.
След това тръгнахме по пътеките, които пряко ни отведоха до 151 пирамида /около 7,5 км./. От единия край имаше останала мрежа от старо минно поле:
Зад нас са ветрогенераторита на връх Ветреник/Коджаеле. Те са в Гърция и са буквално на 10-ина метра от браздата. Не ви ли прилича следващата снимка на Дон Кихот, който е тръгнал да се бие с вятърните мелници?:)))
Тук сме на самия връх Ветреник/Коджаеле 1267 м.н.в.
"Вентилаторите" са високи над 50 метра, а диаметърът им в основата е около 5-6 м.:
Под върха, само на 2 километра, се намира гръцкото село Хлое. Ако бяхме вече в Шенген, щяхме да идем там да изпием по едно комшийско кафе:
Тръгнахме от 152 пирамида/върха/ на изток, по граничната бразда. Повечето време карахме по пътеката в гръцката част. По-отъпкана беше. Явно я използваха за пренасяне на дървен материал. Ето това е браздата с двете пътеки по краищата й:
Намерихме си стол, оставен на една пирамида, и си починахме малко. Мисля, че е 156 пирамида:
На отсрещното хълмче се вижда пътека, това е границата. Преходът не е много лесен, поради факта, че граница се чертае направо и не се съобразява с извивките на ландшафта:
Впечатление ми направиха многото изоставени сгради от двете страни на браздата. Може би през 300-500 метра имаше по една такава:
Имаше и няколко огневи точки, изграждащи отбранителната им линия "Метаксадес", за моя и на всички радост, вече ненужна:
Дори открих и една българо-гръцка "Берлинска стена". Тя е издигната точно по средата на браздата и е дълга около 100 метра:
През целия преход вода има само в това кладенче: Помислих, че това е Омарлар, но не беше. Стадо крави спокойно си пасяха по браздата, а краваря го видяхме след половин час, с другата част от стадото:
От дясно се видя село Руза. Бях чел, че там има открито някакво светилище. Пак съжалих, че не сме още в Шенген, но си отбелязах пътя, по който може да се стигне до него, направо от границата:
Бях се отказал да търся обезлюденото село, когато изведнъж усетих, че се движа по нещо като улица. Огледах се и видях десетки срутени къщи с дворчета от двата края на границата. Попаднах в Омарлар. Мислех, че ще видя 2-3 къщи, а се оказа, че селото е било толкова голямо, че от единия до другия му край има 3 гранични пирамиди-около 1-1,5 км. По-голяма част от дворчетата бяха в Гърция.
"Улица" в Омарлар:
Друга "улица", която днес се явява държавната граница:
А в един "двор" открих тази прелест:
Знам, че когато през 1919 година, са ни рязали територията е било разделено и село Стрезимировци, но се оказва, че има и още едно такова, в Родопите, което се е обезлюдило, най-вероятно, през 20-те години на миналия век! Ако знаете и други такива, с удоволствие бих прочел материали за тях. Пишете!
Търсех да открия гробищата, може би там щеше да има написани години на някой камък, но не ги успях. След около 2 километра попаднах на находка. Миналия път, през септември, когато "открихме Жълти чал" на чешма преди него, имаше мраморна плоча с арабски надпис, която беше счупена на половина.
Тук открих друга половина:
Огледах се наоколо и тогава в гората видях гробището на селото. Много стари камъни бяха наредени, а дърветата бяха изникнали между тях. Никъде нямаше други надписи, освен на тази мраморна плоча. Гората тук беше на повече от 50-60 години.
Продължихме нататък. Отляво се виждаше високото Ада тепе, а в седловината до него се виждаха срутените къщи на заличеното село Жълти чал:
След още малко се видяха и 2-те къщи от друго село с един жител Черна черква:
От към Гърция се виждаха къщите на Микро дерион /Малък дервент/. Сами си направете изводите от състояните на различните села, намиращи се от двете страни на границата:
Пак съжалих, че не сме в Шенген. Веднъж бях пил кафе в Малък дервент и дълго спорихме с дебеличката кафеджийка, за това каква е разликата между турско и "елиники"/гръцко/ кафе. Вие знаете ли я? Няма никаква разлика. Едно и също е.
Достигнахме до пирамида 175 и напуснахме гръцките пътеки, стигнахме до вишката и пред нас изплува, моето любимо Горно Луково:
Така, че сме минали по браздата от 151 до 175 пирамида, като 80% от времето карахме в гръцката част.
За приятелите ми граничари- дано съм ги накарал да си спомнят за годините прекарани по тези чукари.
След 2 километрово спускане достигнахме и крайната си цел- Долно Луково, където направихме бивака.
Ако иска някой да направи същия маршрут трябва да знае, че като километри не е много, но 40 километра по асфалт са нещо много по-различно от 40 километра в пресечен терен, където спускането е много по-опасно от изкачването, а и водата...няма я никъде, за това пък пепелянките току-що започнаха да се събуждат.
Поздрави от моите любими Най-източни Родопи!
разбивката на маршрута е тук!
карта
Вълнообразно
Пролетни билки: Червен глог - разгонва з...
Торта "Анна"
Савската царица предрича преражданията н...
Торта "Анна"
Савската царица предрича преражданията н...
Следващ постинг
Предишен постинг
както се вижда, велогодината започва добре. Сигурно и в Шенген ще влезем, така че ще ни направиш съпричастни и на други интересни места!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
дано влезем по-бързо в Шенген, че има много за обикаляне в гръцката част.
поздрави!
цитирайпоздрави!
3.
анонимен -
Чудесно! И много интересно!
12.04.2010 14:57
12.04.2010 14:57
Пишете, че и ние да научим нещо
цитирай
4.
анонимен -
Много хубави снимки
12.04.2010 14:59
12.04.2010 14:59
Хубав коментар! Само напред
цитирай
5.
анонимен -
Както винаги страхотно!!!
12.04.2010 17:09
12.04.2010 17:09
Ееее. Супер маршрут. Аз след няколко дни ще пообикалям по тези места :) Само че разходката ще съчетая с риболов на щука в най-недостъпните места на Луда река ;)
цитирайхубаво е там. внимавай за змии!
цитирай
7.
анонимен -
Пак по тези места! Бравос! Но защо ...
12.04.2010 19:02
12.04.2010 19:02
Пак по тези места! Бравос! Но защо казваш: "За това избрахме нещо различно, нещо което до този момент съм сигурен, че никой и никога не е правил.", като и миналата година беше там, а и други са ходили, включително и аз!?
цитирайАЗ, ПРИЯТЕЛЮ, НАЛИ ЗНАЕШ ВСЕ ТЕ ДЕБНЯ..ЯКО ТЕ ДЕБНЯ И НЕ ТЕ ИЗПУСКАМ!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
анонимен , много сме обикаляли там, но по браздата ни е за пръв път, а и не вярвам някой с колело да го е правил някога този преход, поради простата причина, че допреди няколко години там си беше гранична зона, а и още стоят мрежите от минните полета.
цитирайтвоето дебнене е за завиждане! :)))
разрешавам, естетвено!
цитирайразрешавам, естетвено!
Искрено ви завиждам!
цитирайчовек, ако не обича Родопите, значи не може да обича!
цитирайСупер сте.
цитирайот една кръвна група сме! :)))
цитирай
15.
анонимен -
Приятелю!
14.04.2010 09:45
14.04.2010 09:45
Не те упреквам, просто попитах, че нещо ми се изгуби връзката. А това само може да ти говори, че отдавна следя блога ти и чакам да напишеш нещо за Родопите. Аз съм от Ивайловград, даже съм от администраторите на www.ivailovgrad.com (PLUTON) и гледам да не пропусна нещо интересно за моя край. Аз също обикалям доста, но от скоро започнах да снимам.
Успех!
цитирайУспех!
16.
анонимен -
PLUTON
14.04.2010 09:49
14.04.2010 09:49
http://ivailovgrad.com/2009/09/23/%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%B5%D0%BB%D0%B5/
цитирайздравей!
хубаво е, че показваме на хората тези забравени и непосещавани места, едно от малките "забравени" кътчета, но може би това е чарът им. влязох в постинга ти за Кджаеле. Когато писах за там нямах предвид, че ние първи сме го посетили. просто си мисля, че сме първите направили този нелек преход с колела.
планираме ходене и от гръцката част - към Малък дервент и Хлое, но не знам кога ще имаме свободно време. Ако си в Ивайловград, другия път може да се видим.
цитирайхубаво е, че показваме на хората тези забравени и непосещавани места, едно от малките "забравени" кътчета, но може би това е чарът им. влязох в постинга ти за Кджаеле. Когато писах за там нямах предвид, че ние първи сме го посетили. просто си мисля, че сме първите направили този нелек преход с колела.
планираме ходене и от гръцката част - към Малък дервент и Хлое, но не знам кога ще имаме свободно време. Ако си в Ивайловград, другия път може да се видим.
Започвам да си мисля да организирам "Пътуване по стъпките на Alexooo", толкова съм впечатлен от местата за които ни разказваш!
цитирайехххх!:))))) ще има и други маршрути!
поздрави!
цитирайпоздрави!
Радвам ви се...много...
Нека да има приключения, сред чудната природа...!:)))
Бъдете здрави и все така ентусиазирани, момчета!
цитирайНека да има приключения, сред чудната природа...!:)))
Бъдете здрави и все така ентусиазирани, момчета!
благодаря ти! естествено, че ще има оооощеее!
поздрави!
цитирайпоздрави!
и се натъжих и се зарадвах на откритията! Три в едно, май ;-)))
цитирайрадвам се, че успях!
цитирайЗа едни откритие, за други всекидневие!
цитираймисля, че това беше последното ми ходене в Ивайловградския край.
цитирайКакто винаги интересно и приятно!
цитирайстараем се!:))))
цитирай
28.
анонимен -
защо?
27.04.2010 22:56
27.04.2010 22:56
alexooo написа:
мисля, че това беше последното ми ходене в Ивайловградския край.
Защо така :(
на ред е Сакар, Дервентски възвишения и моята любима Странджа!
цитирайХидил ли си из централните и източни Родопи?
цитирайда
цитирайИмах предвид Западните Родопи, не Източните, пффффффф! Ама и там сигурно си ходил!?
Успех!
цитирайУспех!
33.
анонимен -
grani4arq
21.06.2010 19:30
21.06.2010 19:30
az slyjex pres 1995 v gorno lukovo be6e ojeveno a sega e pylna razryxa jalko bqx na 5 eta grani4na zastava
цитирай
34.
анонимен -
Коджаеле
06.09.2010 12:25
06.09.2010 12:25
Поздравления за прехода! Вие сте го направили по оптималния начин. Аз и мои приятели се качихме от Г. Юруци на 158 пирамида и от там по браздата до 150 (в. Попското), след което слязохме пак в Г. Юруци. Белият пластмасов стол още си стоеше до 155. Искам да направя една корекция. Това което Вие наричате застава (на първата снимка), всъщност е т.нар. пикет (усилен граничен наряд), който се разполага в близост до граничната бразда на труднодостъпни места, където времето за пристигане от заставата е голямо. Заставите в района са в с. Черничево, в Хамбардере на самия път и над Г. Юруци. Още една полезна информация. Има чешма на около 300 м. източно под в. Попското. Има я качена в Google Earth, макар и не на точното й място.
цитирай
35.
анонимен -
Коджаеле
06.09.2010 15:27
06.09.2010 15:27
Имам и още един въпрос. Кой номер беше първата пирамида, която видяхте, когато се качихте на браздата? Минахте ли през Попското (150) или директно сте излязли на 151?
цитирайЗа пикета сте прав! Не съм бил граничар и не ми се е налагало да различавам пикет от застава! ::::)))))
цитирайизлязохме направо на 151 пирамида, но малко преди това се вижда и пирамида 150 / мисля, че съм я снимал, трябва да проверя/ , но не ходихме до нея, бяхме с колелата.
цитирайЗа пореден път - АДМИРАЦИИ ЗА НАЧИНАНИЯТА ВИ! с РЪКА НА СЪРЦЕТО КАЗВАМ, ЧЕ ОТ ТВОЯ БЛОГ АЗ СЕ ЗАПАЛИХ ПО ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ И ГИ ЗАОБИЧАХ...ПРЕДИ ТОВА ГИ СВЪРЗВАХ ЕДИНСТВЕНО С ПРАШУЛЯК, ТРЪНИ, СКАЛИ И ЗМИИ...НО МИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ ЗА КРАСОТАТА ИМ.
СЕГА ИМАМ ЕДНО КОНКРЕТНО ПИТАНЕ, НИКИ: ПОНЕЖЕ ПИША ДИПЛОМНА РАБОТА ПО ТУРИЗЪМ И ТЕМАТА МИ Е СВЪРЗАНА С РАЙОНА НА ИВАЙЛОВГРАД...ИСКАМ ДА ЗАСЕГНА И СЕЛО ОМАРЛАР (ЕМЕРЛЕР) НИКЪДЕ НЕ МОГА ДА НАМЕРЯ ИНФО ЗА НЕГО, А ВСИЧКО МИ СЕ СТРУВА НЯКАК СИ МИСТИЧНО...ГОВОРИХ СИ С ТОДОР И ВЕНЕТА ОТ СЕЛО ЧЕРНА ЧЕРКВА (НЯМА КАК ДА НЕ ГИ ЗНАЕШ) ТЕ МИ РАЗКАЗАХА ДОСТА ИНТЕРЕСНИ И МИСТИЧНИ ФАКТИ ЗА ТЕЗИ СЕЛА, ПОНЕЖЕ ЛЯТОТО НА 2010 ИМАХМЕ ЕДНО И ДО ДЕН ДНЕШЕН НЕОБЯСНИМО ЗАГУБВАНЕ НАД СЕЛАТА ЧЕРНА ЧЕРКВА И ГОРНО ЛУКОВО (ТОВА Е ОПИСАНО В БЛОГА МИ ALEXANDERKARADZHOV.BLOGSPOT.COM) АКО ТИ СЕ ЧЕТЕ ХВЪРЛИ ЕДИН ПОГЛЕД......ОТПЛЕСНАХ СЕ - ИМАШ ЛИ ПО ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОМАРЛАР И МОЖЕШ ЛИ ДА СПОДЕЛИШ НЕЩО ОТ ОПИТ ИЛИ ОТ ТВОИ ПРОУЧВАНИЯ...ЩЕ СЪМ ТИ БЛАГОДАРЕН. ИМЕЙЛА МИ Е alex_karadzhov@hotmail.com И ПАК ТИ КАЗВАМ - БЛОГЪТ ТИ Е ДОСТОЕН ДА БЪДЕ НАСТОЛНА КНИГА НА ПЛАНИНАРИТЕ :)
цитирайСЕГА ИМАМ ЕДНО КОНКРЕТНО ПИТАНЕ, НИКИ: ПОНЕЖЕ ПИША ДИПЛОМНА РАБОТА ПО ТУРИЗЪМ И ТЕМАТА МИ Е СВЪРЗАНА С РАЙОНА НА ИВАЙЛОВГРАД...ИСКАМ ДА ЗАСЕГНА И СЕЛО ОМАРЛАР (ЕМЕРЛЕР) НИКЪДЕ НЕ МОГА ДА НАМЕРЯ ИНФО ЗА НЕГО, А ВСИЧКО МИ СЕ СТРУВА НЯКАК СИ МИСТИЧНО...ГОВОРИХ СИ С ТОДОР И ВЕНЕТА ОТ СЕЛО ЧЕРНА ЧЕРКВА (НЯМА КАК ДА НЕ ГИ ЗНАЕШ) ТЕ МИ РАЗКАЗАХА ДОСТА ИНТЕРЕСНИ И МИСТИЧНИ ФАКТИ ЗА ТЕЗИ СЕЛА, ПОНЕЖЕ ЛЯТОТО НА 2010 ИМАХМЕ ЕДНО И ДО ДЕН ДНЕШЕН НЕОБЯСНИМО ЗАГУБВАНЕ НАД СЕЛАТА ЧЕРНА ЧЕРКВА И ГОРНО ЛУКОВО (ТОВА Е ОПИСАНО В БЛОГА МИ ALEXANDERKARADZHOV.BLOGSPOT.COM) АКО ТИ СЕ ЧЕТЕ ХВЪРЛИ ЕДИН ПОГЛЕД......ОТПЛЕСНАХ СЕ - ИМАШ ЛИ ПО ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОМАРЛАР И МОЖЕШ ЛИ ДА СПОДЕЛИШ НЕЩО ОТ ОПИТ ИЛИ ОТ ТВОИ ПРОУЧВАНИЯ...ЩЕ СЪМ ТИ БЛАГОДАРЕН. ИМЕЙЛА МИ Е alex_karadzhov@hotmail.com И ПАК ТИ КАЗВАМ - БЛОГЪТ ТИ Е ДОСТОЕН ДА БЪДЕ НАСТОЛНА КНИГА НА ПЛАНИНАРИТЕ :)
Здавей!
За това село научих съвсем случайно. Бяхме в кръчмата на Долно Луково и се заговорхме с кръчмаря и тогава той ни спомена за това село. Намерих го в едни стари руски военни карти. Много е мистично. Няма никакво инфо за него. В тези карти има отбелязано и още едно такова "призрачно" село в съседство на Омарлар, но то е на територията на Гърция. Нещо с М... се казваше. Емерлар е турското произношение, а Омалар- кирилизирано.
Голямо село е, нали?
Съмнява ме, че попаднах на гробището на това М.... село, а не на омарларското..
Искаше ми се да влезем в Шенген, за да мога през април и май да обходя целия този район, но в гръцката му част. Има долмени, могили, гробници, за които нищо нее знаем.
цитирайЗа това село научих съвсем случайно. Бяхме в кръчмата на Долно Луково и се заговорхме с кръчмаря и тогава той ни спомена за това село. Намерих го в едни стари руски военни карти. Много е мистично. Няма никакво инфо за него. В тези карти има отбелязано и още едно такова "призрачно" село в съседство на Омарлар, но то е на територията на Гърция. Нещо с М... се казваше. Емерлар е турското произношение, а Омалар- кирилизирано.
Голямо село е, нали?
Съмнява ме, че попаднах на гробището на това М.... село, а не на омарларското..
Искаше ми се да влезем в Шенген, за да мога през април и май да обходя целия този район, но в гръцката му част. Има долмени, могили, гробници, за които нищо нее знаем.
Попаднахме съвсем случайно на огромно гробище - без преувеличение около 350-400 гроба. Имам ги снимани почти всички и качени във Фейсбук, Alexander Karadzhov ми е потребителското име ако имаш желание, ме открий да ги разгледаш :)
Не ми го побира главата човече, огромно село е, мислех си тази пролет преди да са наизлезли змиите и преди да се е разлистило всичко, да ида до там да се поразгледам...чудех се дали би било възможно да има инфо в архива в Хасково
цитирайНе ми го побира главата човече, огромно село е, мислех си тази пролет преди да са наизлезли змиите и преди да се е разлистило всичко, да ида до там да се поразгледам...чудех се дали би било възможно да има инфо в архива в Хасково
а и тези надписи от гробовете ги бях давал на една колежка, изучаваща арабски, оказа се че някои от гробовете са от 1855 година
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене