Блогрол
Постинг
24.06.2010 12:44 -
Четири дни в Родопите- "Св.Илия". Буйновско ждрело, Хайдушки дол, Тешел
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 33488 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2011 17:17
Прочетен: 33488 Коментари: 26 Гласове:
33
Последна промяна: 10.07.2011 17:17
ден четвърти
Събудихме се в 2 и половина. По-скоро събуди ни силният вой на голям звяр, най-вероятно - мечка. Гората наистина се затресе, а аз изхвърчах от палатката. И не само аз.
Подробно е описан тук!
Бяхме направили бивака до една беседка, покрай която хората винаги оставят хранителни отпадъци. И звярът си я е обикалял най-редовно, но тази вечер е забелязал, че там има палатки, та затова бе решил да ни изгони от "кухнята" си.
В Триград ни подариха няколко мощни пиратки, с които да "обозначим" територията си. Гръмнахме ги. След което запалихме отново загасналия огън и на мен ми се падна да го поддържам почти до съмване. Явно се бях уплашил най-много или не ми се спеше, толкова много звезди имаше на небето! Стана ми едно такова Звездно! Кога ли друг път ще ставам звездоброец, та и уплашен , на всичкото отгоре!
Сутринта дойде мнооого бавно.
Някой се събуди целия в сажди от огъня, но това е една друга история! :)))
Първо влязохме в Ягодина. По нищо не отстъпва по красота на другите родопски перли. В едно заведение си поръчахме кисело мляко, което буквално се реже с нож. Лъжицата не иска да потъва и това си е!!
Ето го и киселото мляко. Такова в града няма! ето това е млякото на баба ми, а не някакви сварени нишестета!
Малко преди селото, на отсрещния хълм, се виждаше друго родопско село, най-вероятно - Буйново:
Тръгнахме от Ягодина по пътя към известната му пещера.
Над нас си летеше този орел, може би?
Не посетихме зрителната площадка "Орлово око" на връх Свети Илия, но почти през целия преход я наблюдавахме отдолу. Сигурно да се качиш на нея е голямо преживяване!
"Орлово око" представлява една платформа, която е закрепена над скалите, на върха, а под вас е гледката към Буйновското ждрело. Гледате на всичко това от височината на орела. Денивелацията е 670 метра. Вие сте в облаците. До нея се стига пеша от центъра на Ягодина. Има и джипка, с която могат да ви качат до там. Преживяването си струва!
Разбрах, че на платформата е имало човек, едва когато прегледах снимките на компютъра.
Целта ни беше друга. Трябваше да минем през малко известния Хайдушки дол. Вървяхме по асфалта. Покрай нас профучаваха лъскави джипове, които отиваха към красивата Ягодинска пещера /Имамова дупка/ , за да им късат билетчетата. На нас отдавна ни ги бяха скъсали. В лъскавите джипове стояха безизразни бизнесмени, а от дясната им страна стояха безизразните им бизнесменки. Дали някога бяха спали на палатка?
Буйновското ждрело е по-красиво от Триградското:
Тази бялата черта е парапетът на пътя към Ягодина:
Ако вървите пеша, много трудно е да откриете разклона за Хайдушки дол. Има една табела, която буквално е скрита в храстите. Ако можеше да бъде открит толкова лесно, сигурно нямаше да се казва Хайдушки!? Единствената по-голяма рекичка, която се влива в Буйновска е поточето, което идва от дола. Няма как да го объркате, а и 10 метра след него има мост. За да тръгнете по пътеката трябва да преминете реката на това място, след което веднага се изкачвате и търсите маркировката. Има счупена пейка и кошче за боклук. Кой ли стига до него, за да го изхвърли, така и не разбрахме?:
Това е поточето идващо от Хайдушки дол:
От тук трябваше да минем по пътеката, която да ни изведе до Борино, но...
Тръгнахме към Дяволския мост, който за разлика от многото други Родопски Дяволски мостове, е творение не на човека , а на природата:
Ходенето по тази пътека не е никак лесно. Хайдушки дол е третото ждрело, заедно с Буйновското и Триградското, но е много по-неизвестно, защото тук с кола не може да се мине, а и няма кой да ви скъса билетчтето, за да го разгледате! Много малко хора са чували за него, което е жалко!
Пътеката, на места, е опасна., но когато стигнете дъното на ждрелото, едва ли ще си спомняте за нея!
Тук е един от най-красивите родопски водопади, но е скрит и труден за снимане. Успях да заснема само долната му част:
Пътеката:
Това е реката, която тече по дъното. Стигнахме до него след доста успешно "приземяване".
Оказа се, че на дъното има много изхвърлени автомобилни гуми, които беше довлякла буйната река. Тези гуми няма как да бъдат махнати от там, освен с хеликоптер! Много жалко! Направо съм разглобен от мъка заради човешката простотия! И в рая да живеем и него ще осерем /с извинение!/.
Едно мостче, което не води за никъде. Оказа се, че от другия край на дола трябваше да има дървени стълби, по които да излезем от него към Борино, но те бяха отнесени от водата. така че планът ни се промени и вместо да стигнем до Борино трябваше да се върнем по асфалта и да идем в Тешел.
Ако човек много се възгордее добре е да слезе в Хайдушки дол. Там е мястото, където ще осъзнае своята незначителност и ПРАШИНКОВИДНОСТ спрямо истинските и вечните неща в природата и живота!
Снимките не могат да покажат истинността на чувствата на такова място! Уви!
На дъното на дола е пълно с Родопския красавец- силивряка. Това орфеево цвете, което може да се върне към живот от оня свят е символ на природата, не на човека. Ако силиврякът бъде хербаризиран, то на третата година , ако бъде посаден, може да разцъфти отново и да се върне към живота. С тази възможност е бил награден само един човек и вижте какво става сега заради него!
Върнахме се отново по стръмната пътека. Стигнахме асфалта и продължихме по Буйновското ждрело до Тешел:
Малко съм качил килограми, изглежда:)))), а пък и на хайдутин съм заприличал!
Ето тунела на ВЕЦ "Тешел". До него идва вода от язовир "Доспат":
Язовир Тешел:
Четири дни в Родопите! Малко са! Свършиха! Ще чакаме следващите четири дни кражба на енергия за зареждане на батериите.
За мен, за България Родопите са това, което е Тибет за целия свят! Една велика душевна и духовна централа за положителна енергия,.....ех! Ако не срещнете мечка!
Събудихме се в 2 и половина. По-скоро събуди ни силният вой на голям звяр, най-вероятно - мечка. Гората наистина се затресе, а аз изхвърчах от палатката. И не само аз.
Подробно е описан тук!
Бяхме направили бивака до една беседка, покрай която хората винаги оставят хранителни отпадъци. И звярът си я е обикалял най-редовно, но тази вечер е забелязал, че там има палатки, та затова бе решил да ни изгони от "кухнята" си.
В Триград ни подариха няколко мощни пиратки, с които да "обозначим" територията си. Гръмнахме ги. След което запалихме отново загасналия огън и на мен ми се падна да го поддържам почти до съмване. Явно се бях уплашил най-много или не ми се спеше, толкова много звезди имаше на небето! Стана ми едно такова Звездно! Кога ли друг път ще ставам звездоброец, та и уплашен , на всичкото отгоре!
Сутринта дойде мнооого бавно.
Някой се събуди целия в сажди от огъня, но това е една друга история! :)))
Първо влязохме в Ягодина. По нищо не отстъпва по красота на другите родопски перли. В едно заведение си поръчахме кисело мляко, което буквално се реже с нож. Лъжицата не иска да потъва и това си е!!
Ето го и киселото мляко. Такова в града няма! ето това е млякото на баба ми, а не някакви сварени нишестета!
Малко преди селото, на отсрещния хълм, се виждаше друго родопско село, най-вероятно - Буйново:
Тръгнахме от Ягодина по пътя към известната му пещера.
Над нас си летеше този орел, може би?
Не посетихме зрителната площадка "Орлово око" на връх Свети Илия, но почти през целия преход я наблюдавахме отдолу. Сигурно да се качиш на нея е голямо преживяване!
"Орлово око" представлява една платформа, която е закрепена над скалите, на върха, а под вас е гледката към Буйновското ждрело. Гледате на всичко това от височината на орела. Денивелацията е 670 метра. Вие сте в облаците. До нея се стига пеша от центъра на Ягодина. Има и джипка, с която могат да ви качат до там. Преживяването си струва!
Разбрах, че на платформата е имало човек, едва когато прегледах снимките на компютъра.
Целта ни беше друга. Трябваше да минем през малко известния Хайдушки дол. Вървяхме по асфалта. Покрай нас профучаваха лъскави джипове, които отиваха към красивата Ягодинска пещера /Имамова дупка/ , за да им късат билетчетата. На нас отдавна ни ги бяха скъсали. В лъскавите джипове стояха безизразни бизнесмени, а от дясната им страна стояха безизразните им бизнесменки. Дали някога бяха спали на палатка?
Буйновското ждрело е по-красиво от Триградското:
Тази бялата черта е парапетът на пътя към Ягодина:
Ако вървите пеша, много трудно е да откриете разклона за Хайдушки дол. Има една табела, която буквално е скрита в храстите. Ако можеше да бъде открит толкова лесно, сигурно нямаше да се казва Хайдушки!? Единствената по-голяма рекичка, която се влива в Буйновска е поточето, което идва от дола. Няма как да го объркате, а и 10 метра след него има мост. За да тръгнете по пътеката трябва да преминете реката на това място, след което веднага се изкачвате и търсите маркировката. Има счупена пейка и кошче за боклук. Кой ли стига до него, за да го изхвърли, така и не разбрахме?:
Това е поточето идващо от Хайдушки дол:
От тук трябваше да минем по пътеката, която да ни изведе до Борино, но...
Тръгнахме към Дяволския мост, който за разлика от многото други Родопски Дяволски мостове, е творение не на човека , а на природата:
Ходенето по тази пътека не е никак лесно. Хайдушки дол е третото ждрело, заедно с Буйновското и Триградското, но е много по-неизвестно, защото тук с кола не може да се мине, а и няма кой да ви скъса билетчтето, за да го разгледате! Много малко хора са чували за него, което е жалко!
Пътеката, на места, е опасна., но когато стигнете дъното на ждрелото, едва ли ще си спомняте за нея!
Тук е един от най-красивите родопски водопади, но е скрит и труден за снимане. Успях да заснема само долната му част:
Пътеката:
Това е реката, която тече по дъното. Стигнахме до него след доста успешно "приземяване".
Оказа се, че на дъното има много изхвърлени автомобилни гуми, които беше довлякла буйната река. Тези гуми няма как да бъдат махнати от там, освен с хеликоптер! Много жалко! Направо съм разглобен от мъка заради човешката простотия! И в рая да живеем и него ще осерем /с извинение!/.
Едно мостче, което не води за никъде. Оказа се, че от другия край на дола трябваше да има дървени стълби, по които да излезем от него към Борино, но те бяха отнесени от водата. така че планът ни се промени и вместо да стигнем до Борино трябваше да се върнем по асфалта и да идем в Тешел.
Ако човек много се възгордее добре е да слезе в Хайдушки дол. Там е мястото, където ще осъзнае своята незначителност и ПРАШИНКОВИДНОСТ спрямо истинските и вечните неща в природата и живота!
Снимките не могат да покажат истинността на чувствата на такова място! Уви!
На дъното на дола е пълно с Родопския красавец- силивряка. Това орфеево цвете, което може да се върне към живот от оня свят е символ на природата, не на човека. Ако силиврякът бъде хербаризиран, то на третата година , ако бъде посаден, може да разцъфти отново и да се върне към живота. С тази възможност е бил награден само един човек и вижте какво става сега заради него!
Върнахме се отново по стръмната пътека. Стигнахме асфалта и продължихме по Буйновското ждрело до Тешел:
Малко съм качил килограми, изглежда:)))), а пък и на хайдутин съм заприличал!
Ето тунела на ВЕЦ "Тешел". До него идва вода от язовир "Доспат":
Язовир Тешел:
Четири дни в Родопите! Малко са! Свършиха! Ще чакаме следващите четири дни кражба на енергия за зареждане на батериите.
За мен, за България Родопите са това, което е Тибет за целия свят! Една велика душевна и духовна централа за положителна енергия,.....ех! Ако не срещнете мечка!
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Красиво е. Много е красиво. Била съм ...
24.06.2010 13:06
24.06.2010 13:06
Красиво е.
Много е красиво.
Била съм там - е с кола до Триград и до Доспат, но все пак успях да заредя батериите.
цитирайМного е красиво.
Била съм там - е с кола до Триград и до Доспат, но все пак успях да заредя батериите.
taka e!
цитирайТова е истинско преживяване, неповторимо!
цитирайвярно е!
цитирайТази планина е в сърцето ми, но от три години не съм се потапяла в хубостта й...
цитирайПриказно е...
цитирайТри години, наистина, е много! Иди това лято!
цитирайАЛЕХ, КОЙ СИ ТИ ПРИЯТЕЛЮ, КОЙ? ДА ТЕ ИМА СЛЪНЦЕ..ДА ТЕ ИМА!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕ
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕ
естествено, че ти разрешавам! аз съм един обикновен блогър!
цитирайbravo
цитирайсиливряк! много добра снимка!
цитирайкакто винаги.
Поздрави.
цитирайПоздрави.
благодаря ти!
Опознваме родината...и я заобикваме още повече! Странна е тази болест, нали?
цитирайОпознваме родината...и я заобикваме още повече! Странна е тази болест, нали?
Поздрави и от мен, приятелю!
цитирайБлагодаря ти!
какво не правят тези Родопи с човека?! :))) все хубави работи!
цитирайкакво не правят тези Родопи с човека?! :))) все хубави работи!
Pozdrav!
цитирайпоздрави и на теб!
цитирай
18.
анонимен -
Seloto koeto ste videli ne e Buinovo ...
04.07.2010 07:52
04.07.2010 07:52
Seloto koeto ste videli ne e Buinovo a Chala...
A otnosno groznata gledka s gumite - do Borino se namira smetishte, razpolojeno do rekata, nai veroiatno sa doshli imenno ot tam
цитирайA otnosno groznata gledka s gumite - do Borino se namira smetishte, razpolojeno do rekata, nai veroiatno sa doshli imenno ot tam
Чала е-наистина! А тези гуми не могат да се махнат от там, нито да се запалят! Много е грозно така да се съсипва Хайдушки дол!
цитирайМного красив маршрут:)
Поздрави!:))
цитирайПоздрави!:))
Зареждаща разходка. А за гумите какво да кажа? Отчайващо е!
цитирай
22.
gamina -
прекрасно :)
22.07.2010 15:19
22.07.2010 15:19
Нямам търпение.. точно от Триград - Ягодина - Борино ще тръгнем, и ние с палатки. Дано няма много мецани по пътя ни.
цитирайМного красиво АЗ съм от варна и две лета ходя вягодина и триград няма по красиви места Това лято смятам да отида до каньона на водопадите идо УХЛОВИЦА но за жалост съм с кола далече е от варна но си заслужава
цитирай
24.
анонимен -
НЕВЕРОЯТНО Е...
19.08.2010 22:26
19.08.2010 22:26
Невероатна красота!!! ..всъщност съвсем вероятна и достъпна...стига да имаш очи за нея... Това толкова отдавна не съм го правила...последните ми 4 дни в Родопите бяха също толкова невероятно красиви... но скоро ще ми трябва "репете"... Природата е единственото, което ни прави истински..
цитирайс теб този следобяд :).
В края на 3-тата част исках да те питам за среща с мечка, но любопитсвото ми наделя и надникнах и тук. А да те питам само ръмжене ли беше или я видяхте жива живеничка...? И нашите мъже това лято разпалваха цяла една вечер огъня. Бяхме се настанили над село Зорница над Чепеларе с невероятно красива гледка и на палатки естествено. В селото си купихме мляко от един дядо и той ни посъветва да не осъмваме извън селото, ама нали все търсим красотата, че и изгрев да хванем :). А на едно от момчетата му се беше дояло пъстърва, че си бяхме купили. Там я изчистихме и опекохме на огън. Естествено остатъците скрихме в колата. Иво през цялото време се шегуваше, че мечките от километри усещали миризмата. Та хапнахме, пийнахме и полегнахме до към 2 часа през нощта, когато мъжете бяха събудене от лошо ръмжене. Аз не успях да го чуя и си поспах в палатката. Но ние не бяхме подготвени за срещата. Дори и пиратки не си бяхме взели. Но след тази среща Иво се оборудва :). Но и досега не сме сигурни какво диво животно беше, защото обиколиха района, но не успяха да се срещнат с него...
Поздрави!
А и прехода от Триград към Ягодина по екопътеката също е много красив. Давам ти линк към блога на Иво:
http://whitepigeon.blog.bg/turizam/2010/03/23/unikalnite-mesta-na-bylgariia-chast-8-ot-trigrad-do-iagodina.516575
цитирайВ края на 3-тата част исках да те питам за среща с мечка, но любопитсвото ми наделя и надникнах и тук. А да те питам само ръмжене ли беше или я видяхте жива живеничка...? И нашите мъже това лято разпалваха цяла една вечер огъня. Бяхме се настанили над село Зорница над Чепеларе с невероятно красива гледка и на палатки естествено. В селото си купихме мляко от един дядо и той ни посъветва да не осъмваме извън селото, ама нали все търсим красотата, че и изгрев да хванем :). А на едно от момчетата му се беше дояло пъстърва, че си бяхме купили. Там я изчистихме и опекохме на огън. Естествено остатъците скрихме в колата. Иво през цялото време се шегуваше, че мечките от километри усещали миризмата. Та хапнахме, пийнахме и полегнахме до към 2 часа през нощта, когато мъжете бяха събудене от лошо ръмжене. Аз не успях да го чуя и си поспах в палатката. Но ние не бяхме подготвени за срещата. Дори и пиратки не си бяхме взели. Но след тази среща Иво се оборудва :). Но и досега не сме сигурни какво диво животно беше, защото обиколиха района, но не успяха да се срещнат с него...
Поздрави!
А и прехода от Триград към Ягодина по екопътеката също е много красив. Давам ти линк към блога на Иво:
http://whitepigeon.blog.bg/turizam/2010/03/23/unikalnite-mesta-na-bylgariia-chast-8-ot-trigrad-do-iagodina.516575
Не я видяхме, но изръмжа много силно. Дърветата се разтресоха. Скочихме от палатките на пожар и дежурихме цяла вечер до огъня.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене