Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2011 23:12 - РИЛА, ПИРИН, АЛИБОТУШ, част ІІ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4487 Коментари: 0 Гласове:
3



          За момент ще се отклоня от темата за прехода по билото,макар да се повторя в известно степен:

       Марица извира изпод връх Ибър,с един приток отпред и един отзад на върха,който е най-дългият приток на р.Марица.Старото име на Марица е Хебър,така се е казвал и върхът.Защо е трябвало да местят извора на Марица другаде и да преименоват там района от Мусаленски езера на Маричини езера,върхът на Маричин чал,след като той не е чал,а остър връх и др.Върхът е исторически за границите на Турция,Източна Румилия и Княжество България.Соцпросотията свърши,но сега я последва още по-страшна от нея.

          След Маричиния връх,а не чал,и тук не е точно наименованието,билото остава остро и високо,почти 2700 м.н.в.Така то достига вр.Овчарец,а по-точното наименование е Юрушки чал,защто това не пък е връх,а чал.Новото му наименование обаче приемам изцяло.Наречен е така,защото от тук до седловината Джанка, а и след нея,та чак до вр.Канарата има безкрайни алпийски пасища.След вр.Овчарец,висок над 2700 м.н.в. се слиза доста до седловината Джанка с надморска височина около 2300 м.н.в.До седлвината има езеро и хижа,Грънчар.Истинското й име е Граничар,защото тук е минавала границата ни с Турция до 1912 г.Пропуснах да кажа,че цялото това било до тук е било гранично,но не съм запознат къде точно е мианавала границата ни с Турската империя на изток.

        Според мен тук,в района на седловината Джанка могат да се направят само разходки,като препоръчвам посока надолу по стария път към високопланинския яз.Бели Искър и обратно,но само ако има резерв от времето за деня.Не пропоръчвам да се остава тук,освен ако някой не иска да се плацика в езерото или да плува с гумена лодка по него.

       Шосето през този проход е било с голямо значение докато България е била разделена.Тук е преминавал път от Самоков за Якоруда.Неудобствата за стадата са били вероятно както на известната местност Митницата в Родопите,наречена така заради митническите рекетьори,които скубели овчарите при преминаването на „границата” два пъти дневно със стадата.

 

        Преход трети:

        На следващия ден се тръгва по едни пасища,претендиращи за най-големите в Рила.Първият връх,не много изявен,е Грънчар /Граничар/.Така,както от вр.Овчарец започва разклонение с връх Песоклива вапа,от тук пък започва разклонение с връх Суха вапа.Тук на времето хората от района са се били като на война заради пренасочена към други овчари река и нарушено водозахранване на поилките за животните.На едната страна на фронта са се били овчари от Семково,на другата – овчари от Якоруда.Реката е била отприщена и битката е спряла.

      Вторият връх е Ковач /Налбант/.Той е много характерен.Горе е плосък,но на едната му страна има отвесни скали,като вр.Атмегдан в Пирин.Ново доказателство,че Рила и Пирин са сродни.Да не пропусна,на запад от вр.Ковач има езерна група.Следва ново пасище,безумно огромно,наречено Курджилъка и още два върха – пасища,където размерите им като да губят смисъл.Подобни на тези върхове знам само два,вр.Върла над х.Иван Вазов и вр.Вежен.Аз имам едно сравнение,много огромни,тези върхове излизат и от такива норми.В момента се замислям.Тези хиперпасища надвишават старопрланинските пасища в местностите Дюза – Саръчал и това при Триглав.

    Пасищата с продължаване на пътуването на запад започват да намаляват площите си,билото се стеснява и изостря.Следва връх Вапа,с езеро под него от юг.От горе изглежда невъзможно,но се слиза до езерото.Горното езеро не е малко,под него има още едно мъничко езерце.Заобикаля се доста висок връх,Реджепица,висок почти 2700 м.Той е лесен за изкачване.От север има циркус с две езера,като долното е доста голямо.

      Напред се вижда Канарата,един от любимите ми върхове.Минава се северно от него и се пресича рид,който слиза от върха и прави най-сложното и най-голямото по площ разклонение в Рила.След него следва стръмно спускане в циркуса на Рибното езеро,до което е построена х.Рибни езера.Старото име на хижата е Св.Иван Рилски.

      Циркусът на това езеро и долината му са едни от най-прекрасните в Рила.Аз считам този район за сърцето на Рила и ще опиша няколко кръгови маршрути тук,както и някои отправни за други части на планината.Не можеш да дойдеш тук и да подминеш тази райска обител,която избира за свой дом Св.Иван Рилски преди около 1100 години.Наблизо под вр.Йосифица е бил погребан отец Йосиф от Рилския манастир и поради това върхът носи неговото име.Отец Киро е погребан на Кирова поляна,после наречена Партизанска,защото жабокрекси партизаните там превзели мандра и до реката изяли кашкавала.

     Маршрутите за разходка тук могат да се извършат в три посоки: северна,източна и южна.Започвам с кръговите маршрути в северна посока:

      Маршрут Скакавците:

      Този маршрут е за по-сериозни туристи,притежаващи интереси,даян и дупце.Започва се с изкачване на рида,спускащ се от вр.Канарата,където вчера премина маршрутът.Върви се в посока към вр.Йосифица.Той изглежда много страховит,но е лесен за изкачване.Върхът е на рид,разделящ реките Маринковица и Бели Искър.Ридът се казва Венеца.За да отправят питейна вода за каскадата Белмекен,а при нужда и към София за пиене,хванаха водите на реките от Рилецкия дял и ги отправиха към долината на р.Бели Искър.За да стане това възможно,пробиха тунел през Венеца,а под седловината Джанка водохващането има възможност да изпуска водата в р.Бели Искър.В дясно от рида Венеца има доста езерца.Името на рида идва от скалите по него.Нищо опасно няма при преминаването му.След Венеца следва едно голямо уширение,наречено Шишковица,пак огромно пасище.То си има и едноименен чал,където е пасъл овцете си овчарят Шишко.По неговото име местността е наречена Шишко/вица/,а е възможно да е наречена така заради дебелия връх,който е много голям по площ.

      След вр.Шишковица по рида над р.Маринковица се върви по едни бели меки изветрящи се скали с редки клекове по тях и се достига вр.Възела.Ридът носи името на реката,Маринковица.Изпод него на изток извира Пряката река,чиито извор е каптиран.Северно от този връх се намира най-непознатата и най-непосетена част на Рила,един триъгълник,ограничен от реките Бели Искър,Леви Искр и Рилската река.Да му се проникне отдолу,от към Мала Църква в този дял не дават,защото е вододайна зона за яз.Искър,което е пълна простотия.Искърът по-долу минава през циганския Самоков,а те пазят тук някой турист да го не замърси с фекалии или урина.Ако се проникне в този дял обаче изотзад,където е вр.Възела,кой може да попречи на безумните мераци на туриста да стори това?Аз сега ще кажа как това нещо може да се случи.

     Северно от вр.Възела има едно езеро,чиито циркус е обграден от два рида.Десният е Скакавският.Ако се продължи по него се достига вр.Драганица,а не далеч от него е и връх Голям Скакавец.Ридът Скакавишки е един от най-красивите,погледнати от вр.Мусала.По морени,поляни и редки клекове се достига до вр.Голям Скакавец.От всякъде този рид е стръмен,реките му - притоци на Бели и Леви Искър са стръмни и буйни.За езера почти няма място.Под вр.Скакавец обаче има малко езеро.Да се продължи ли към Малкия Скакавец,това зависи от изразходваното време до сега.Маршрутът се удължгава доста.

     Връщането към х.Рибни езара трябва да стане като се ползва за ориентир вр.Йосифица.Желателно е да се посети езерото под този връх,където се твърди,че е погребан монахът Йосиф от Рилския манастир.От това езеро съвсем наблизо е х.Рибни езера,но не може да се мине напряко,защото тук има огромни клекове.Само на Дисилица съм виждал такова огромно нещо.Върви се по р.Маринковица до пресичането на пътеката,идваща от х.Мальовица за х.Рибни езера.

 

   Втори страхотен северен маршрут е този,който извежда на вр.Водния чал.Той е маркиран.Ползва се пътеката за х.Мальовица.След излизането от долината на р.Маринковица започва изкачване по рида й.Достига се до разклонение на рида,късо рамо на север.Най-високата точка на това рамо е връх Погледец.От северната му страна има две езера.Натам продължава сив каменен рид.Ако се продължи по него се вижда още едно езеро,Йозола,където са пасли на времето яловите овце,да се угоят преди заколването им.Този връх съперничи по красота с Голям Скакавец.Гьозтепе вероятно е било старото име на връх Погледец.

    Ридът Маринковица продължава на запад и се нарича вече Водният чал,на името на най-високия връх по него.От този рид туристът трябва да се огледа към рида отсреща,Рилецкият,/Джендемският/,където са трите големи езера,Рибно,Смрадливо и Карагьол,защато там ще е следващият преход.Да се улучи след Смрадливото езеро Карагьол не е лесна работа.От тук всичко се вижда,може да се направи план.Рибното езеро е голямо,терасата на още по-голямото езеро,Смрадливото е по-висока,двете езера са заобиколени със сиви камъни.На най-високата тераса е Карагол,изцяло заобиколен от едър клек и поради това изглеждащ с тъмна вода.Като Тевното езеро в Пирин,то пък заради тъмните водорасли по дъното му.

      Вр.Водният чал е огромно пасище,което заслизва към седлвината Кобилино бранище.През тази седловина е преминавал Левски на път от Самоков за Рилския манастир,когато е сновавал тук революционните комитети.Двамата най-велики българи,Светият отец Иван Рилски и Левски са свързали името си с тези места.

    Обратният път може да се извърви по различни пътеки.Аз препоръчвам отново да се отиде до вр.Възела и връщането да стане от него по свободен избор.

 

   Като изходни маршрути северно от х.Рибни езера посочвам пет такива,като при четири от тях се достига първо до седловината Кобилино Бранище.От тази седловина има пътеки за Рилския манастир покрай Сухото езеро,за Мала Църква,за х.Мечит и х.Мальовица.Петият преход е през връх Възела,Прекорешката долина и слизане на пътя за с.Бели Искър.По този маршрут може да възникне проблем с охраната,но хората пускат да се мине.

 

    Започвам с маршрути от х.Рибни езера на запад.Първият е един от  любимите ми рилски маршрут,нарекъл съм го „Карагьол”.

     Върви се към Смрадлмивото езеро по разработена пътека.Терасата на езерото е по-висока от терасата на Рибното езеро.Езерото е преградено и водната му площ е станала още по-голяма.Според мен преграждането на езерото е било излишно и представлява екопрестъпление.Циркусът му е много широк.От него може да се изкачи връх Рилец.

     С добрата пътека – до тук.Следва пътека през едри клекове,трудна за намиране,която пресича рид,спускащ се от вр.Рилец, /Джендема/ и извеждаща на по-горна тераса,където е Черното езеро /Карагьола/.Аз считам това езеро за най-красивото от всички езера в България,но това е субективно мнение.Красотата е различна,тя не търпи сравнения.Езерото е обградено изцяло от едър клек с тъмно зелен цвят.Дано,който е тръгнал към него да го намери.След него вече има видимост,става лесно за ориентиране.Започва изкачване по долината западно от рида,спускащ се от вр.Рилец.Терасовидно по нея са разположени седем бисера,Джендемските езера.По-ниските са по-малки,но-нагоре стават все по-големи.Тук скалите не са чист гранит,а има и светли скали,камъчета от които са попадали около езерата и в тях.Те блестят от слънцето и им придават особен блясък.Излиза се на премката между Теодосиевите караули и вр.Рилец.Връх Рилец е най-високият връх в този дял на Рила,наречен по неговото име Рилецкия.Старото му име бе Джендемския.Той е обграден от реките Илийна и Маринковица/Рилска.Той не е точно на билото,а е на перпендикулярен рид на север от него.Моренен връх,заобиколен с езера,долини,върхове,но като създаден за разглеждане на величавия Мальовишки дял пред него.Същото важи за Мальовишкия дял,когато гледаш към Рилецкия.

    С тъга от таз раздяла връщането до х.Рибни езара става по маркиран път от тук до седловината,разделяща р.Рилска и р.Илийна при вр.Мермера,/Мермерския преслап/ и яко спускане до хижата.

    Връщам се години назад,когато веднаж бях на х.Рибни езера.Бркониери бях ранили през есента мечка.Тя тогава е дебела и ако е ранена,не тече от нея кръв за да я открият кучетата.На няколко пъти през нощта мечкта изрева.Хората казаха,че докато тази мечка не изчезне от тук,в смисъл да умре от раната си,не трябва да се ходи из района.Аз обаче не отмених плановете си и продължих на следващия ден към билото с Караулите и Баба и се спуснах в Рилскя манастир.

 

    А сега – х.Рибни езера като отправна точка само за Рилския манастир:

    Първият маршрут го посочих,Водният чал – седловината Кобилино Бранище – Сухото езеро – Кирова полана – Рилски манастир.

    Вторият маршрут е покрай Рилската река,

    Третият маршрут е покрай Смрадливото езеро и стръмно спускане пак към Рилска река по долината на реката,идваща от езерото,

     Четвърти маршрут минава горе по Рилецкото било.От х.Рибни езера се достига Мермерския преслап,после се отива нагоре по Рилецкия дял,като се върви все по билото,заобикаляйки върховете Рилец,Теодосиеви караули,Баба.Няма по-красиво място в България от това.Колкото да обичам Балкана,Родопите и др.планини,такава красота няма в никоя друга.Достоен съперник по красота на Рилецкия дял е само Белемето в Пирин.Който познава Мальовишкия дял и сега го разглежда от тук остава пленен завинаги от тази красота.Този рид е толкова висок,колкото да се разглежда от него цялата Рила с изключение на ридовете зад Мусаленския дял.Над Рилската река се виждат големи езера и две езерни групи,Джендемските и Манастирските езера.И няколко стръмни долини на реки,идващи от езерна група или от към билото.Има обаче едно място от този преход,където е златното му сечение.То се намира на седловината между върховете Баба и Черней.Върхът /скалата!/ Черней е надвесен срещу пещерата на Св.Иван Рилски.Когато той се е молел на скалата до пещерата си,зад която е аязмото,Светецът е гледал към скалата Черней.От тук да се погледне към мястто с пещерата е велико нещо.Мен специално ме обзема религиозно чувство,което тук е най-силно,но не ме напуска по време на цялото ми пътуване из Рила.Давам пример с приятеля на България,английския посланик Джеймс Баучер,решил,че когато почине трябва от Англия да го докарат и погребат тук.

    Този преход предлага и опции.От билото може да се слезе към р.Рилска по долините на р.Джендемска и р.Манастирска,а от двете страни на вр.Баба надолу се устремават две пътеки.Едната слиза малко над Рилския манастир,другата продължава по рида чак до слизането му долу при събирането на реките Илийна и Рилска.След Рилския манастир ридът се нарича Бричебор.Тук става пожар при пътуването на някогашното влакче до манастира.Монасите се молят за дъжд,завлява и загасява пожара.От цялата страна са заприиждали хора да садят дръвчета по опожарения стръмен скат и след две години петното от пожара не се познавало повече.

     Този преход считам за преходът на моя живот.Казах вече,ранената мечка не ме спря да тръгна по него.Тук,почивайки си на скалата Черней привлякох двойка орли,които ми демонстрираха кацане и изилитане от скала,тук видях вълци през деня,които се опитаха да откраднат овца от стадо.И това не ме спря.Тук намерихх две стедентки от института за медицински сестри,които се бяха загубили и пренощували горе на билото на Бричебор,с мен слязоха до манастира.Това обаче,което е останало завинаги у мен е красотата,която съм отнесъл със себе си.Тя ме съпътства и сега,аз чувам бученето на Рилската река,спомням си орлите,които кръжаха над мен носени от вятъра без да помахват с криле.Където и да съм бил,такава красота не съм срещал.Спомням си една мисъл на Хайдн,комуто представили надарено дете,сравнявайки го с втори Моцарт.Той отговорил: Втори Моцарт няма да имаме!Аз казвам: Таказа красота другаде нямаме!

     Пети преход от х.Рибни езера до Рилския манастир започва от седловината Мермерски преслап,след който пътеката продължава покрай р.Мермерица и слиза в долината на р.Илийна.Река Илийна е една от най-дивните реки в Рила.Тя извира изпод седловината Кадиин гроб.Реката има десетина големи притоци.Долината й е много широка и представлява пасище.Водите на реката,както и тези на р.Рилска са отклонени в горното си течение и се подвеждат към яз.Белмекен.Пътекага минава все покрай реката и излиза чак под Рилския манастир,където р.Илийна и р.Рилска се събират.Тук много радко преминават туристи.Защото не знаят каква красота крие тази долина.Когато имаше редовни автобуси от Рилския манастир до Дупница и туристи в планината,маршрутът от х.Македония към Рилския манастар минаваше по тази долина.По-фърст туристите минаваха горе по билото на дела Аризманица и вземаха автобус от спирката с разклонението за с.Стоб.Днес от Дупница до Рилски манастир автобуси почти няма,но пък Дупница е единственият град с два феодала,които са се побратимили.Своге има само един-Емил Иванов,Велинград също-Фиделът.Извън темата пиша,че всеки град вече си има феодал,но колкото по-малко е населеното място и колкото повече към периферията на страната е разположено,толкоз по-силна е властта на феодала му.Ахмед-ага Тъмрашлията ряпа да яде в сравнение със сегашните аги.

        Предлагам и още един еднодневен маршрут от х.Рибни езера,който наричам „Канарата”.

     Този маршрут е най-лекият.По пътекта за х.Рибни езера се излиза на седловината,разделяща реките Рилска и Илийна,в ляво от която се извисява вр.Канарта.Той отгоре не е скалист както изглежда от север,а е пасище и има много алпийски цветя по него.Това е изворният връх на р.Искър,трябва да се посети.Тук планината е много дива.Препъръчвам разходка към вр.Реджепица и слизане към езерата под него.Възможна е и разходка от вр.Канарата по една от пътеките за х.Семково,която слиза по долината на р.Карааланица.Да се направи кръг и да се завие към Вапските езера и да се изкачи пътеката от х.Грънчар за х.Рибни езера при вр.Вапа е трудна работа като ориентиране,а пада и голямо изкачване от Вапското езеро нагоре.

 

     Маршрутъг по централното било на Рила продължава с преход четвърти:

     От х.Рибни езера пак се изкачва Мермерския преслап и се тръгва по билото на юг.Първият връх по него е Павлевият.Той е моренен връх.Камъните ро него са доста големи и се преминават трудно.Между камъните му,където са по-дребни и покрай тях има трева,има усойници.Трябва да се внимава.Тези змии-шедьври ги има не само тук,а и на следващите върхове в посока към х.Македония,където има камъни.Какво ядат тези змии,къде спят през зимата,като се има пред вид,че тук е около 2700 м.н.в,не мога да си представя.Освен едни черни паяци,пеперуди и прелитащи мухи,тук няма нищо за ядене.Дори боровинки или малини,защото и на тях им е студено тук.

     Върхът е страховит и се върви доста внимателно заради камъните и възможните срещи със змии,но не може да не се видят двете езерни групи в страни от него: От запад - Меремерските езера с доста голямото сред тях Синьо езеро и от изток – Карааланишкото езеро.

    Следващият хвръх е Черна поляна,малко над 2700 м.н.в.и той с камъни и клек.Павлевият връх е продълговат,този е някак по-строен.След него следва нов връх Аладжаслап.Той по площ е доста по-голям от вр.Черна поляна.Има тревисти скатове,има клек,има и сипеи.Рилските езера свършиха.

   След Аладжаслап започва спускане към седловината Кадиин гроб,през която пътека свързва Рилския манастир и селата под него със Семково и селата под него.Височината на тази седловина е около 2400 м.н.в.

    Билото отново започва да се изкачва,като преодолява три заоблени тревисни върха по около 2600 м.н.в,Узуница,Ангелов връх и Голям Мечи връх.След Мечия връх започва стръмно спускане по тревист скат до Мечата седловина,коята е висока 2150 м.н.в.Там е разположена х.Македония

    

    Пети преход е от х.Македония до Предела.

    Няколко пъти до сега нарекох някои местности чалтъци,този е един от тях и то много голям.От х.Македния до Предела Рила представлява едно огромно пасище.Като прибавя към него и огромното пасище между реките Благоевградска Бистрица и река Илийна/Рилска,таково огромно алпийско пасище другаде в България няма.

    Първият връх е Малък Мечи връх,след което следват меките тревисти върхове Юмерджик,Езерник и Равник.Рила започва да слиза.Последният връх преди Предела е Капатник.Той не е нищо особено,но от него най-добре трябва да се огледа Пирин.Защото Рила свършва.До Предела има по-малко от два часа,идва ред на неговото било.

 

       Преди прехода по главното било на Пирин няколко думи за главните разклонения от него:

       Завърших темата за отклоненията на Рила със сравнението,че Рила прилича на сърце.А Пирин прилича на гущер.Муцуната му е при първите три върха от него,Пирин,Плешки и Даутов,тялото му е от Каменишкия връх до вр.Джано.Опашката му е от вр.Джано до Парилската седловина.Опашката му наподобява подстрижката на опашките на по-специалните овце,на които не стрижели края на опашките им и ги наричали дженгали.По топката вълна на опашката те се разпознавали в стадото.Удебелената част от тази опашка имитира  билото на Пирин от Папазчаир до Парилската седловина.Гущерът се пече на слънце с леко извито тяло.Той има и четири крака,това са четирите главни отклонения от централното му било.

         Предният ляв крак му започвяа от вр.Муратов.Той е ограничен от долините на реките Голяма Спанополска/Санданска Бистрица и Влахинска река.Твърде мощен е този крак.От Муратовия връх започва и един недоразвит крак,ридът Гредаро.Голямото разклонене обаче е рид с гранитен връх,Георгийца,с езера под него,после преминаващ в карстови скали.Преминава се през чуднокрасивата Синанишка скална порта и се отива на връх Синаница.Долу от полето покрай Сандански този връх го наричат Разцепения.След Синаница ридът се спуска към полето на Сандански.Последният изявен връх по него е Конският кладенец.Всички имена в района на този „крак” говорят за животновъдство.Влахи,това са румънски овцевъди,арнаути са албанците,юруци са турските.Липсват само каракачаните и овчЕрите.

       Предният десен крак започва от връх Възела.Той се ограничава от реките Бъндеришка и Василашка/Демяница.Този крак е най-популярният в Пирин.За жалост той пострада доста в екологично отношение от построените там писти.Ако зависеше от мен,там писта нямаше да има нито една.Най-известното място на това отклонение са Василашките езера,езерата Тодорини очи и Тодорината порта със свя приказен изглед към Вихрен и Кутело с неговата преспа,наричана Циклонпското око.Ридът е толкова известен,че тези думи за него стигат.

       Задният десен крак на гущера е доста могъщо нещо.Разклонението запчва от вр.Момин двор.Първият връх по него е Дженгала,след който следва Дженгалската порта.В ляво са Валявишките езера,в дясно – Папазгоьола с острова в него.След портата започва издигане на рида,достига се вр.Малък Мангър,после Големия.Под Големия Мангър,висок над 2800 м.н.в.се намира най-виското езера в Пирин.Тук ридът се разделя на три.Лявото отклонение се нарича Газеите.То има два стръмни върха,достъпни само за алпинисти.Ридът свършва при х.Демяница.Има  Гзейска река с две езера,като горното е доста голямо.Второто разклонение е ридът Стражите.Това е скалист рид,който може да бъде преминат от туристи с осбени силно развито чувство за равновесие.Аз не съм го преминавал.Бил съм му от двете страни.Върхът преди Стражите се нарича Ушиците,а след Стражите – Каймакчал.Те са достъпни за туристите.След Каймакчал ридът вече се казва Дисилица.Има няколко малки езерца,наречени Плешки,което означава сред клекове,след което ридът слиза между Банско и Добринище.

        Третото разклонение от вр.Голям Мангър е Безбожкото.То слиза към х.Гоце Делчев.Завършвам с този крак с напомняне,че от х.Гоце Делчев има страхотни маршрути към рида Дисилица.Но да се внимава при спускане в долината на р. Дисилица,да не се изгуби ориентировката в клека.Долината се състои от прекраснси полянки и огромен клек,наподобяващ дебели дървета,които не са прави,а пълзят по земята.Излизането от туй нещо е страшно трудно.

        Стигнах до четвъртия крак на гущера,задния му ляв крак.

        Това разклонение започва от връх Кралев двор.То е най-мощното отклонение в Пирин въобще.Първата порта се нарича Кралевдворска.От север извира река Мозговица,от юг – река Пиринска Бистрица.След нея следва вр. Малка Каменица.В началото е малко трудно изкачването й,но само в началото.Тя е доста дълъг рид.Почти без преход следва най-красивият за мен връх в Пирин,Каменица.Спомням си стихотворението на Вазов „На Ком”.Тук то важи с пълна сила.Цитирам част от него:

 

                      Оттук окото волно прегради не намира.

                      Вселената пред мене покорно се простира.

                      Душата гордо диша.От тия планини

                      умът към нещо светло,голямо се стреми:

 

     Каменица,това е върхът,чиято красота остана завинаги в мен.Ето и сега,когато описвам този „крак” аз се чувствам приподвигнат само от мисълта за него.Чувството ми към този връх е любов и си спомням за едно стихотворение на нашата поетеса с космически изказ,Дела Раи,което също ще поместя тук,двъхновен от мисълта за любимия ми планински връх.Планината и изкуството са свързани.Това стихотворение на надарената с изключителен талант наша поетеса намирам за вдъхновено от Химна на любовта в Първото Послание на Апостол Павел до Коринтяни.Мислено съм на връх Каменица,в съзнанието ми нахлуват стихотворението на Дядо Вазов „На Ком” и тези два химна на любовта.На Апостол Павел е известен,помествам този на Дела Раи:

 

                                     МОЕСЛОВИЕ ЗА ЛЮБОВТА

       

                                           Пъстрословие не стига

                                           да опиша Любовта.

                                           Не е образ,не е книга...

                                           Тя е пулсът на света.

                                           Тя е вятърна поличба.

                                           И комета.И роса.

                                           Тя е изповед най-лична

                                           през очите на скръбта.

 

                                          Мъдрословие не стига

                                          да обрамча Любовта.

                                          Тя е глас на чучулига.

                                          На земята ни солта.

                                          Тя е огнена жарава.

                                          Бунт на младата душа.

                                          Тя е горската дъбрава,

                                          прошумяла пролетта.

 

                                          Стихословие не стига

                                          да изпея Любовта.

                                          Да я случа,да въздигам

                                          над сълзите и смъртта.

                                          Тя е устремна копнежност,

                                          чудо в нашата душа.

                                          Тя е изповедна нежност.

                                          Тя е смисъл.И съдба.

 

       Една красота,навява друга.Може би трябваше още да добавя от стихотворението на Вазов и го стровам сега:

 

            ...Един сред тез пространства,избегнал от светът,

               на тез пустини неми понятен мий гласът.

               Свидетели безсмъртни на векове минали

               аз в тях чета,разбирам кат в някои скрижали,

               на мирови преврати дълбоките следи

               и славата геройска на нашите деди.

               И в облаците,дето на върха там се трупат,

               кат ято сиви орли,накацали въз трупът,

               аз видя сенки сродни и духове безчет,

               слезнали от небето на тоя долен свет...

 

      Стихотворението „На Ком” Дядо Вазов не е писал за Каменица,но хубавите неща стават за повече места,отколкото са замислени.Давам пример с една Фантазия на Моцарт в до минор,която той решил да приложи към известната си соната в същата тоналност като първа част от нея.Защо пък стихотворението за Ком да не става и за други красиви върхове?

 

     Следващият връх след Каменица е Яловарникът.Между двата има скалист  гребен,недостъпен за туристи.Те могат да достигнат Беговишката порта,където от Каменишкото било се отделя ридът Беговица.По старата винарска пътека след това може да се подсече скалистия гребен и да се изкачи връх Яловарника.След него следват още доста върхове,Зъбът,Куклите,Голена,а след него – портата Солището.Още три върха следват,между които и вр.Коцов гроб /не е кръстен на мен!/ и разделено на подридове това огромно разклонение заслизва към Мелник.                       

 

       Отклонението,което направих с тази разходка по четирите крака на гущера завърши.Започва

      ден шести от прехода

по билото на най-високите ни планини,вече по Пирин.

      За да се поеме тази красота трябва малка пауза,но след десетината дни по алпийския пояс на Рила това е почти невъзможно.Организмът просто не понася жегата на Предела или в Разлог.Спасението е нагоре,пак в алпийския пояс.Шестият ден е подготвителен в доста отношения.Храна да се набави,наново да се набере височина,да се превключи от Рила на Пирин.Този ден трябва да се достигне х.Яворов,къдете ще се нощува.Как се стига до х.Яворов няма да описвам.И баба знае пътеката по Корудере от Беталовото.Да не пропусна,на Беталовото са се развъртяли мутри и банкерки и бетонирват ли,бетонирват.Всичко е законно,не подлежат на проверки от ДНСК.

 



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189552
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031