Постинг
24.01.2013 13:07 -
Село ГОРНО КАМАРЦИ-проход АРАБАКОНАК-планината БИЛО-яз. БЕБРЕШ-20.01.2013 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 8585 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2013 09:44
Прочетен: 8585 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 26.01.2013 09:44
Над село Горно Камарци е Арабаконашката /Ботевградската/ седловина. Тя е граница между западна и централна Стара планина. От една година ходя в централна Стара планина само от южната и страна. Така се случи, че първият ми преход за новата 2013-та година съвпадна с дълго чаканото от мен преминаване на север. Преходът ми трябваше да бъде кратък и лесен. Преди нова година изкачих близкия връх Звездец. Сега предвиждах да го подсека от запад и да походя малко от северната му страна. Рано сутринта паркирах колата до култовата кръчма „Арабаконак” на пустия център на Горно Камарци.
Кръчма Арабаконак в центъра на село Горно Камарци
Времето беше идеално за ходене - студено, облачно и тихо. Тръгнах на изток в посока прохода Арабаконак. До най-високата точка на прохода се върви само по асфалт. Пътят навлиза за кратко в тясната и усойна долина на река Макоцевска. Извива с плавно изкачване по източния склон на реката и достига до превала на прохода. Превалът е на 1000 м.н.в. и от селото до него се стига за един час. Пътят през прохода се води отворен, но сега едва ли някой може да мине по него. Снегът в най-горната част е над 10 см.
Превала на прохода Арабаконак. На север се вижда планината Било откъдето ще се връщам.
От източната страна на превала е ниското връхче Арабаконак, скрито в млада борова горичка. На върха има руски паметник. Кръстът на върха на паметника се виждаше между борчетата. През руско-турската война около прохода се водят кръвопролитни сражения и наоколо има няколко такива паметника. Качих се до паметника, снимах го и влязох в гората зад него.
Паметникът на връх Арабаконак
Продължих на изток по билната пътека Ком-Емине. От последното ми идване досега района беше обрасъл с гъста борова гора. Зад паметника се слиза в един плитък дол и там се продължава по черен път. По нагоре има и преки пътеки, които съкращават разстоянието. Краткото и лесно изкачване си беше истинско удоволствие. В снежната гора цареше необичайно спокойствие. В такава гора човек се изключва и забравя къде е. След около час стигнах до Стъргелската мандра. Постройката не се вижда от пътя, но се ориентирах по групата от високи борове стърчащи над нея. На това място от черния път се отделя на север втори, по-слабо използван път. Завих по него и започнах да заобикалям връх Звездец от запад. В началото пътя беше водоравен и по него нямаше много сняг. За кратко време отхвърлих голямо разстояние и излязох от северозападната страна на върха. Там нещата коренно се промениха. Напред имаше няколко дълбоки дола, а снегът беше към 20-30 см. Мястото е усойно и през зимата се задържа много сняг.
По пътя през долината на река Клисура
Сложих си снегоходките и продължих леко разкрачен. Започна любимото ми упражнение - качване и слизане през многобройните дерета. В гората гледките липсваха. Преходът се разнообрази единствено от две поляни с фургон на първата и руини от тухлена сграда на втората.
Поляната със зеления фургон
Поляните се намират западно от скалистия хълм Влаински камък. След продължително качване и слизане най-после стигнах и до последното дере. То се оказа и най-дълбокото. След него излязох над гората. Веднага ме задуха силен вятър. Докато все още бях на завет си облякох всичките дрехи. Дори си сложих и качулката. Когато през зимата времето се затопли в планината започва да духа силен вятър. Над гората черния път се раздвои. Едното разклонение продължи нагоре и на изток към билото, а другото зави на север към м. Въртележката. Избрах си пътя на север, като продължих с подсичане през няколко по плитки дерета. Едва тук над гората добих точна представа за местността.
Назад към северозападните склонове на връх Звездец
Връх Звездец е нисък, но широкоплещест. От северозападната му страна е водосборния басейн на река Бебреш. От върха надолу текат десетки потоци, а склоновете са набраздени с безброй дерета. Пътят уж е водоравен, а непрекъснато се слиза и качва. Докато заобиколя върха минаха цели два часа.
Напред към м. Въртележката и вр. Големия Елак
Най-после черния път ме изведе на билото при счупения руския паметник. Мястото ми е особено любимо. На билото има нисък, но гол и много обзорен връх. Около върха се ширят безкрайни простори. Зад гърба ми на юг остава огромния оттук Звездец.
На юг към вр. Звездец и реброто което спуска на север
От снагата му на север се спуска дълго и право ребро. По билото на реброто има римски път, който се вижда дори и сега под снега. На запад планината е отрязана от дълбоки долини зад които е масива на Мургаш. Докъдето поглед стига се разстилат безброй хълмове. На изток към Бойковец и Етрополе има море от букови гори. На север е планината Било. Реброто спускащо се от Звездец достига хълма с руския паметник. До хълма реброто върви по права линия, но на север започва силно да криви. По кривото ребро шахматно са се разположили върховете Голям и Малък Елак, Венеца и Рудината. Снимам колкото се може по-бързо, защото вятъра е много силен. Снимам и паметната плоча. Счупена е от много години. Стои така забравена и никой не се интересува от нея.
Руският паметник на билото. Паметната плоча е счупена от години.
От хълма с паметника тръгвам на запад към долината на река Твърдомещница. В долината има черен път по който смятам да стигна до язовир Бебреш. От билото заслизах плавно на запад към голата местност Прибовица.
На запад към голата м. Прибовица. Зад нея е масива на вр. Мургаш.
Там черния път достига до гората и започва рязко да се спуска. След няколко завоя пътят достигна до сечище и се изгуби. За да открия продължението извадих GPS-са. Пътят беше някъде под мене, но не се виждаше от падналите дървета. Зарязах търсенето и продължих надолу без пътека. Теренът представляваше хаос от паднали дървета, а под тях камъни покрити със сняг. Краката ми пропадаха на всяка крачка и изгубих доста време докато стъпя на по-твърда почва.
Без пътека през гората
По-надолу склоновете на реката постепенно се доближиха. Стигнах до място в което се събраха цели три черни пътя. От руския паметник дотук слязох за около час и половина. Стъпил отново на черния път седнах да почина и да обядвам. След кратката почивка продължих на запад покрай реката. Последва един час ходене в дълбока и тясна долина без никакви гледки.
Дълга маса с пейки в долината на река Твърдомещница
Накрая започнах да чувам бученето на колите по магистрала „Хемус”. Долината се отвори и се видяха някои от виадуктите по магистралата, както и сградата до язовир Бебреш. Много пъти съм минавал с кола по мостовете и все съм се питал какво ли има отдолу. Черният път ме изведе на шосето Ботевград-Арабаконак близо до язовир Бебреш.
От шосето на изток към вр. Венеца
Завих по пътя на юг и закрачих към Горно Камарци. Предстояха ми около 10 км. до върха на прохода, както и 400 м. денивелация. Предвид на това, че пътя не се чисти не се надявах на никакъв транспорт. Бях вече изминал няколко километра когато се случи чудо. До мен спря мощен джип 4х4 с две момчета от Ботевград. Тръгнали на разходка до руския паметник. След 10 мин. бях отново горе на превала на прохода.
От превала на прохода Арабаконак завивам на запад. Зад мен остават руския паметник и горе вляво вр. Звездец.
Часът беше едва 14.30. Толкова рано не ми се връщаше в Горно Камарци. Реших да уплътня времето като завия на запад по пътеката Ком-Емине. Щях да направя кръг, като се върна в селото не по пътя, а през гората. Тръгнах покрай добре познатата ми ограда на Дивечовъдното стопанство „Витиня”.
Покрай оградата на дивечовъдното стопанство "Витиня"
Вътре в гората снегът все още беше доста, но не се наложи да слагам снегоходките. Пътеката прави широка дъга над долината на река Макоцевска. Заобикаля я от север и достига до вр. Разкола. Там завива на югозапад и започва да се спуска. Излиза се на поляна, където маркировката се отклонява от оградата. По средата на поляната пътеката пресече черен път. Завих по пътя на юг към Горно Камарци. Пътят се спусна стръмно надолу и скоро видях къщите на селото.
От черния път надолу към село Горно Камарци
На полето излязох в селскостопанския двор на Кооперация „Звездец”. Така през гората изминаха още два часа и към 16.30 часа благополучно си стигнах до колата.
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Кръчма Арабаконак в центъра на село Горно Камарци
Времето беше идеално за ходене - студено, облачно и тихо. Тръгнах на изток в посока прохода Арабаконак. До най-високата точка на прохода се върви само по асфалт. Пътят навлиза за кратко в тясната и усойна долина на река Макоцевска. Извива с плавно изкачване по източния склон на реката и достига до превала на прохода. Превалът е на 1000 м.н.в. и от селото до него се стига за един час. Пътят през прохода се води отворен, но сега едва ли някой може да мине по него. Снегът в най-горната част е над 10 см.
Превала на прохода Арабаконак. На север се вижда планината Било откъдето ще се връщам.
От източната страна на превала е ниското връхче Арабаконак, скрито в млада борова горичка. На върха има руски паметник. Кръстът на върха на паметника се виждаше между борчетата. През руско-турската война около прохода се водят кръвопролитни сражения и наоколо има няколко такива паметника. Качих се до паметника, снимах го и влязох в гората зад него.
Паметникът на връх Арабаконак
Продължих на изток по билната пътека Ком-Емине. От последното ми идване досега района беше обрасъл с гъста борова гора. Зад паметника се слиза в един плитък дол и там се продължава по черен път. По нагоре има и преки пътеки, които съкращават разстоянието. Краткото и лесно изкачване си беше истинско удоволствие. В снежната гора цареше необичайно спокойствие. В такава гора човек се изключва и забравя къде е. След около час стигнах до Стъргелската мандра. Постройката не се вижда от пътя, но се ориентирах по групата от високи борове стърчащи над нея. На това място от черния път се отделя на север втори, по-слабо използван път. Завих по него и започнах да заобикалям връх Звездец от запад. В началото пътя беше водоравен и по него нямаше много сняг. За кратко време отхвърлих голямо разстояние и излязох от северозападната страна на върха. Там нещата коренно се промениха. Напред имаше няколко дълбоки дола, а снегът беше към 20-30 см. Мястото е усойно и през зимата се задържа много сняг.
По пътя през долината на река Клисура
Сложих си снегоходките и продължих леко разкрачен. Започна любимото ми упражнение - качване и слизане през многобройните дерета. В гората гледките липсваха. Преходът се разнообрази единствено от две поляни с фургон на първата и руини от тухлена сграда на втората.
Поляната със зеления фургон
Поляните се намират западно от скалистия хълм Влаински камък. След продължително качване и слизане най-после стигнах и до последното дере. То се оказа и най-дълбокото. След него излязох над гората. Веднага ме задуха силен вятър. Докато все още бях на завет си облякох всичките дрехи. Дори си сложих и качулката. Когато през зимата времето се затопли в планината започва да духа силен вятър. Над гората черния път се раздвои. Едното разклонение продължи нагоре и на изток към билото, а другото зави на север към м. Въртележката. Избрах си пътя на север, като продължих с подсичане през няколко по плитки дерета. Едва тук над гората добих точна представа за местността.
Назад към северозападните склонове на връх Звездец
Връх Звездец е нисък, но широкоплещест. От северозападната му страна е водосборния басейн на река Бебреш. От върха надолу текат десетки потоци, а склоновете са набраздени с безброй дерета. Пътят уж е водоравен, а непрекъснато се слиза и качва. Докато заобиколя върха минаха цели два часа.
Напред към м. Въртележката и вр. Големия Елак
Най-после черния път ме изведе на билото при счупения руския паметник. Мястото ми е особено любимо. На билото има нисък, но гол и много обзорен връх. Около върха се ширят безкрайни простори. Зад гърба ми на юг остава огромния оттук Звездец.
На юг към вр. Звездец и реброто което спуска на север
От снагата му на север се спуска дълго и право ребро. По билото на реброто има римски път, който се вижда дори и сега под снега. На запад планината е отрязана от дълбоки долини зад които е масива на Мургаш. Докъдето поглед стига се разстилат безброй хълмове. На изток към Бойковец и Етрополе има море от букови гори. На север е планината Било. Реброто спускащо се от Звездец достига хълма с руския паметник. До хълма реброто върви по права линия, но на север започва силно да криви. По кривото ребро шахматно са се разположили върховете Голям и Малък Елак, Венеца и Рудината. Снимам колкото се може по-бързо, защото вятъра е много силен. Снимам и паметната плоча. Счупена е от много години. Стои така забравена и никой не се интересува от нея.
Руският паметник на билото. Паметната плоча е счупена от години.
От хълма с паметника тръгвам на запад към долината на река Твърдомещница. В долината има черен път по който смятам да стигна до язовир Бебреш. От билото заслизах плавно на запад към голата местност Прибовица.
На запад към голата м. Прибовица. Зад нея е масива на вр. Мургаш.
Там черния път достига до гората и започва рязко да се спуска. След няколко завоя пътят достигна до сечище и се изгуби. За да открия продължението извадих GPS-са. Пътят беше някъде под мене, но не се виждаше от падналите дървета. Зарязах търсенето и продължих надолу без пътека. Теренът представляваше хаос от паднали дървета, а под тях камъни покрити със сняг. Краката ми пропадаха на всяка крачка и изгубих доста време докато стъпя на по-твърда почва.
Без пътека през гората
По-надолу склоновете на реката постепенно се доближиха. Стигнах до място в което се събраха цели три черни пътя. От руския паметник дотук слязох за около час и половина. Стъпил отново на черния път седнах да почина и да обядвам. След кратката почивка продължих на запад покрай реката. Последва един час ходене в дълбока и тясна долина без никакви гледки.
Дълга маса с пейки в долината на река Твърдомещница
Накрая започнах да чувам бученето на колите по магистрала „Хемус”. Долината се отвори и се видяха някои от виадуктите по магистралата, както и сградата до язовир Бебреш. Много пъти съм минавал с кола по мостовете и все съм се питал какво ли има отдолу. Черният път ме изведе на шосето Ботевград-Арабаконак близо до язовир Бебреш.
От шосето на изток към вр. Венеца
Завих по пътя на юг и закрачих към Горно Камарци. Предстояха ми около 10 км. до върха на прохода, както и 400 м. денивелация. Предвид на това, че пътя не се чисти не се надявах на никакъв транспорт. Бях вече изминал няколко километра когато се случи чудо. До мен спря мощен джип 4х4 с две момчета от Ботевград. Тръгнали на разходка до руския паметник. След 10 мин. бях отново горе на превала на прохода.
От превала на прохода Арабаконак завивам на запад. Зад мен остават руския паметник и горе вляво вр. Звездец.
Часът беше едва 14.30. Толкова рано не ми се връщаше в Горно Камарци. Реших да уплътня времето като завия на запад по пътеката Ком-Емине. Щях да направя кръг, като се върна в селото не по пътя, а през гората. Тръгнах покрай добре познатата ми ограда на Дивечовъдното стопанство „Витиня”.
Покрай оградата на дивечовъдното стопанство "Витиня"
Вътре в гората снегът все още беше доста, но не се наложи да слагам снегоходките. Пътеката прави широка дъга над долината на река Макоцевска. Заобикаля я от север и достига до вр. Разкола. Там завива на югозапад и започва да се спуска. Излиза се на поляна, където маркировката се отклонява от оградата. По средата на поляната пътеката пресече черен път. Завих по пътя на юг към Горно Камарци. Пътят се спусна стръмно надолу и скоро видях къщите на селото.
От черния път надолу към село Горно Камарци
На полето излязох в селскостопанския двор на Кооперация „Звездец”. Така през гората изминаха още два часа и към 16.30 часа благополучно си стигнах до колата.
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
