Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
10.03.2012 07:41 -
Харесвам...
Автор: aziti
Категория: Забавление
Прочетен: 2730 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2012 07:42
Прочетен: 2730 Коментари: 1 Гласове:
12
Последна промяна: 10.03.2012 07:42
КАМЕЛИЯ КОНДОВА
=============================
Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003) и др.
БЛАГОДАРЯ ЗА СТРАШНОТО ОЧАКВАНЕ...
Благодаря за страшното очакване,
с което ме наказа несъзнателно.
При мене спряха много. Много плакаха.
И много ме раздаваха на вятъра.
И много ме обичаха неистински.
И други много истински ме мразиха.
Изплаши се душата ми. Изписка.
И аз й се заклех да я опазя.
И аз й се заклех да пиша стихове,
напук на всички прозаични делници.
А пък баща ми, милият, се пита
кому и на какво ли съм наследница.
Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Да разбера не ми остана време.
Защото зад един фатален ъгъл
все някой ме открадваше от него.
И аз отивах всеки път завинаги.
И всеки път завинаги се връщах.
Защо ти казвам, че това е минало...
Усмихвам ти се...
А пък днес е същото.
Автор: Камелия Кондова
ЯСНОВИДСТВО
Отиват се не влакове, а гари.
Една след друга се изнизват в мрака.
И ето, че сезоните са стари.
И ето, че престанах да те чакам.
Ако решиш случайно да пътуваш,
защото у дома ти е горещо -
недей към мен! В купето ще сънуваш,
че вече няма кой да те посрещне.
Ще ме сънуваш в бяла рокла, млада.
Ще го сънуваш как ме е прегърнал.
Ще го сънуваш точно срещу сряда.
А срешу сряда всеки сън се сбъдвал!
Автор: Камелия Кондова
ПОВОД ЗА ЖИВОТ
E, хайде, зло! Звънецът е отдясно.
Отдавна чакам да ме сполетиш.
Премного ми е слънчево и ясно.
И много лесно пиша всеки стих.
И плача лесно. И се смея лесно.
И лесно се спасявам от дъжда.
Животът се нарежда като песен
и губи вече своята цена.
Приятелите трудно преброявам.
И всички верни. (Нямам врагове!)
И всяко нещо в мене оживява.
А всъщност трябва нещо да умре.
Да се откъсне. И да ме разкъса.
Да разбера какво е да боли.
И паметта ми - за удобство къса -
да помни невидяното дори.
Ако след теб, след болката, се вдигна.
Ако след тебе пак износя плод.
Това е вече нещо. И ми стига.
Това е вече повод за живот.
Автор: Камелия Кондова
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1667