Днес харесвам. . . :: Харесвам. . .

КАМЕЛИЯ КОНДОВА
=============================
Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003) и др.

БЛАГОДАРЯ ЗА СТРАШНОТО ОЧАКВАНЕ...

Благодаря за страшното очакване,
с което ме наказа несъзнателно.
При мене спряха много. Много плакаха.
И много ме раздаваха на вятъра.
И много ме обичаха неистински.
И други много истински ме мразиха.
Изплаши се душата ми. Изписка.
И аз й се заклех да я опазя.
И аз й се заклех да пиша стихове,
напук на всички прозаични делници.
А пък баща ми, милият, се пита
кому и на какво ли съм наследница.
Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Да разбера не ми остана време.
Защото зад един фатален ъгъл
все някой ме открадваше от него.
И аз отивах всеки път завинаги.
И всеки път завинаги се връщах.
Защо ти казвам, че това е минало...
Усмихвам ти се...
А пък днес е същото.

Автор: Камелия Кондова

ЯСНОВИДСТВО

Отиват се не влакове, а гари.
Една след друга се изнизват в мрака.
И ето, че сезоните са стари.
И ето, че престанах да те чакам.
Ако решиш случайно да пътуваш,
защото у дома ти е горещо -
недей към мен! В купето ще сънуваш,
че вече няма кой да те посрещне.
Ще ме сънуваш в бяла рокла, млада.
Ще го сънуваш как ме е прегърнал.
Ще го сънуваш точно срещу сряда.
А срешу сряда всеки сън се сбъдвал!

Автор: Камелия Кондова

ПОВОД ЗА ЖИВОТ

E, хайде, зло! Звънецът е отдясно.
Отдавна чакам да ме сполетиш.
Премного ми е слънчево и ясно.
И много лесно пиша всеки стих.
И плача лесно. И се смея лесно.
И лесно се спасявам от дъжда.
Животът се нарежда като песен
и губи вече своята цена.
Приятелите трудно преброявам.
И всички верни. (Нямам врагове!)
И всяко нещо в мене оживява.
А всъщност трябва нещо да умре.
Да се откъсне. И да ме разкъса.
Да разбера какво е да боли.
И паметта ми - за удобство къса -
да помни невидяното дори.
Ако след теб, след болката, се вдигна.
Ако след тебе пак износя плод.
Това е вече нещо. И ми стига.
Това е вече повод за живот.

Автор: Камелия Кондова