че са сложили черна мраморна плоча със стих пред музея. Време беше, защото колко са хората, които въобще знаят, че има музей на П. Пенев в Димитровград.
Ето нещо от мен, сложи го в постинга, ако искаш :)

http://www.drblondy.snimka.bg/album.php?album_id=369407&pid=11816705

Мисля си, че той беше поетът на своето време, ентусиаст и мечтател. На времето го изучавахме в училище, после го махнаха от програмата, говореха че бил предал социалистическите идеи. А той само бе разочарован от тези, които ги предадоха, но той не бе от тях. Получи се че крадеца вика дръжте крадеца. Наскоро пак ми попадна негова стихосбирка, зачетох се и си казах, жалко че такъв талантлив човек си е отишъл така
напразно. Имал е и любовни разочарования, но кой не е имал, някои се опитваха навремето да кажат, че те са били причина за гибелта му, но аз не мисля че е така.

... много велик поет!

Моето любимо негово стихотворение е "Пътека":

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Толкова горд, толкова пламенен, такъв мечтател...А си отива толкова млад...Все пак се почувствах горда че съм негова потомка и съгражданка.

да довърша цитата:
"Не мечтая безсмъртие и пътища леки,
а ватенка топла за зимния ден.
Безсмъртно нека остане навеки
построеното тук от мен."
Ако стане поетът от гроба да ни види какво правим сега и за какво мечтаем, отново ще се самоубие.

оставил чувствата на неговите поколения първоначално върху цигарената си кутия...
Той не е живял, той просто е горял. Един велик поет за времето си и завинаги!
Поздрави за поста!

благодаря! използвах препратката ти! Пред музея, ще откриват на 7 май, негова статуя, но ти навярно знаеш.

благодаря ти за отзива! Поетите са деца на своето време и те умират убити от него!

а има още толкова много непубликувани стихотворения! дори има и доста нецензурни. публикувах ги в постинга си преди една година!
www.alexooo.blog.bg/viewpost.php?id=190287

Имах преди доста години негова стихосбирка с грамофонна плоча. Изпълняваше "Дни на проверка".
Записът бе правен в някаква кръчма, не в студио.
Гласът му, болката му, патосът му, талантът му! Настръхваш, когато го слушаш.

И още, говореха за него в Марица-изток, че бил пиянка, бил мързелив. Че да не би да е имал призвание за бетонджия, че да бъде друг? А колко са само пиянки, той е бил талант, бил е дете на времето си, времето го е унищожило. защото такива хора са много чувствителни, обикновеният човек не може да разбере постъпките им.

благодаря! Да се надяваме, че съдбата на статуята няма да е като на всички останали :)

Душата ми пътува , все пътува !
Душата ми се свива и снове !
Животът не прощава Нищо !
най - ценното ... Очите ми краде !

Аз вярвам в Пеньо ! И прощавам ...
и виното , и тъжния му смях .
Животът с него се е подигравал .
В какво е всъщност неговия Грях ?!

има поети, които живеят като мухльовци! той е поет живял като поет! с всичките му скандали, любови, пиянство!

не само в Марица Изток. на всякъде той е бил знаме на онова време! и знамето се е счупило. и сега ако е жив и сега ще се счупи!

грях ли е това да си поет?!

В Пловдивския куклен театър той рецитираше поемата "Дни на проверка". Токът угасна. Хората запалиха факли от вестници, за да продължи.
Тогава не оценявах добре на какво съм свидетел. Но почувствах, че става нещо необикновено.

завиждам ти за това!
знаеш ли, че има съвременни поети, които правят така, че токът да изгасне, точно тогава, когато четът свои стихове. някои стои на шалтера на залата и го дърпа в определен момент. Бил съм свидетел на такова нещо.

Не бях чувал за това. Може би този "поет" е знаел за случая с Пеньо Пенев и е искал да му подражава... Но имитаторите винаги са смешни.

и е от Димитровград!

Пеньо Пенев не може да е поет на партия и определен строй, той е от поколение на истински идеалисти и ентусиасти, каквито аз дори не помня...не познавам, освен от книгите...
горял..."в живожарицата на пожара"...

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=47056

и аз не го помня, но живеех на 50 метра от хотела, където се е самоубил и на 30 метра от единствения му музей!

От залеза - до изгрева!

според мен животът му не е напразно живян!

Много лета и зими --- времена ----- ялови -- петилетни години ............. а .. Живота доказа --своята теза ...... черни костюми Вий си сложете ...бели якички.... БМВ-та...ВИЙ сте орисани...и с...куршуми....оловни....изписани......О.времена...Онрави...не само...Български . Аз съм...потомъка...братов... не съм ананонимен ...имам си поща -- iwan07 abv.bg ...тези и...други .....писания ме .... Впечатлиха....от време на време си странствувам из нета...и...откривам...ВАС...отдавна никой не е писал.....шанс...... 09 год.. излезе от печат..Много мили жени аз...разлюбих..- Борислав Костов....- опит да извади истината за смъртта на Пеньо...... 50 годишната истина или Лили...Лили...Иванова...или Лили Марлен.....а..може би Кънчо....... 0898 455 076

имах усещането, че Поетът е влязал в моя блог!

......... И срещах....изгрева...опушен от комини -изпращах......залеза в шумящата Марица ... паради...и...гезмета...пред трибуни...и факсимилета . Спомени далечни шестват...и през парий и презрени...дарявят ..дявол да ги вземе..познатите ни нам неща ....Миньор....Химик...Коджабашева...Муро....Колю фаса...Пона....Диню....имена...Раковски махала............................................................и не само Поета ще влезе в твоя блог.....ще влезе ВРЕМЕТО....на порив....страст...и....ти разкаже за ДУХ ВЕЛИЧАВ. ....Просто да си щастлив.....късметлия........

. . . - - - . . . Я...где....бре....ЮНАЦИ.....Пандо....иде..що не вервате на ....ОКИТЕ....си...БРЕЙ..или си мислувате що...Канада го е ОРИСАЛА....ами...само нова женка...си взема....индиянка ....говори френски с руски диалект......глобализация....нация..

Свако ми Николай Върбанов четири години е делил една стая с него. Много ми е разказвал за него - "пройдохата", "пияницата", "развратника","мързеливеца", "идиота", ДРУГАРЯ, ПРИЯТЕЛЯ, МЕЧТАТЕЛЯ, ПОЕТА и ЧОВЕКА ПЕНЬО ПЕНЕВ. Да, той не е отговарял на "социалистическите изисквания" за "поет на партията" и "строител на светлото комунистическо бъдеще". Не е бил светец или дори "пример за подражание". Живял е в епоха когато се е изисквало да бъде ИДЕАЛЕН, също като героите от повечето му произведения. А той е бил просто ЧОВЕК със своите човешки "слабости и недостатъци", който ако бе още жив, щеше да е винаги на първите страници на жълтите вестници.
Руснаците имаха своя Есенин, ние имахме своя Пеньо. Таланти, които изгряват и угастват като метеор, чиято диря обаче е вечна.
А мен още ме е яд, че не успях да науча и нещо повече за обикновените човешки качества на ПОЕТА ПЕНЬО ПЕНЕВ. Свако ми почина преди 2 години и отнесе в гроба толкова много неразказани истории/макар че и много ми разказа/ и истини за този забележителен ПОЕТ. Парадоксалното е, че тъкмо онези , които го вкараха в гроба, сега го вдигат като свое знаме. Всъщност той никога не е бил "пролетарски поет" или "поет на новото време" и всякакви такива определения страшно много са го дразнели. Той просто е бил един съвсем обикновен български младеж от 50-те години на миналия век със стрaхотен талант за наша жалост прекъснал твърде млад, защото никога не би се вписал в никакви рамки и определения. Почивай в мир ПОЕТЕ.

Навремето имах приятел който ми рецитираше едно сатирично стихотворение на Пеньо Пенев, в което се описваше една печка като жена. Ако някой го знае ще го помоля да мик го изпрати на и мейла course@abv.bg Благодаря ви предварително.