Постинг
23.09.2015 16:44 -
Сексът и селото 2: Категория зимнина и туршии
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5419 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2015 17:26
Прочетен: 5419 Коментари: 10 Гласове:
17
Последна промяна: 23.09.2015 17:26
Първо на първо, държа да отбележа, че аз не исках да пиша. Ракетата ме накара. Е, не, че пък аз много се дърпах , де, ама…. Да се знае – ДОБРО ДЕТЕ съм… таковата…
Всичко започнало с едно телефонно обаждане. Обадила се вуйната на Штафана и да вземе да ги накърши едни на стрина ти Савка (майката на Штафана ) – ма какви туршии в буркани направила, какви салати, какви краставички, че и чушки и компоти. Три часа се обяснявала и възнасяла – ма как ги правила, какво слагала, па по чия рецепта, па как пръстите си облизваш, па не знам си какво. Стрина Савка стискала зъби, прехапвала устни, но още щом затворила телефона вече имала готова стратегия кое и как. Мчи тъй де! Отде накъде, моля ви се, вуйната ще има повече зимнина. Как тъй вуйната ще има по-пълна маза от мазата на стрина Савка. Айде бе! Тя стрина Савка ли е или…? Ама-ха!
За нула бройки стрина Савка ни мобилизира. Строи ни в две редици и обяви:
- Ще правим зимнина. Точка!
Салона направи опит да се измъкне, че на работа щяла да ходи, но стрина ти Савка вчерашна не е – бе проверила графика й. Никой друг не направи опит да се измъкне.
За още по нула бройки бяхме разпределени по дейности.
Штафана мърмореше, потеше се и сменяше боите от яд. Оня нейният, гламавият Фидан да вземе да се въодушеви от идеята и да намъкне от тях чушки – няколко чувала и три кофи с червени домати.
- Тъпанар! – съскаше през зъби Штафана, докато търчеше като изоглавена от мазата до постава и мъкнеше буркани за миене. На минаване покрай Фидан го перваше любовната и здравата зад врата, белки акълът му дойде в главата.
Фидан – железен. Гък не казваше. Само се свиваше покорно, подсмърчаше, потеше се на поразия, но си печеше чушките и за още питаше.
Мара бе затворена в кухнята и пържеше патладжан. За някаква специална зимнина. А убавецът й Кольо бе в другия край на двора и белеше червени домати. И двамата си мятаха нажалени погледи и въздушни целувки и прегръдки.
Салона бе назначена за белачка на чушки. А стрина Савка обикаляше като фелдфебел наоколо и документираше процеса с телефона, че да има после какво да качва у фейса.
Чичо Тако – бащата на Штафана – само се кръстеше. Но като видя, че стрина Савка го заизмерва и него с поглед и размишлява какво да го нареди, се направи на кръвно обиден, че отхвърляла офертите му за ходене да се хранят по кръчмите, вдигна си чукалата и… И се спаси.
Но не и Салона. Тя понасяше укор след укор. Не била белела добре чушките, късала ги била, не им чистела добре семчиците, много цапала… От своя страна Салона от немай къде врещеше на Фидан.
А аз къде бях ли? Аз и Ракетата бяхме изпратени в съседното село да сме купували зелени домати – поне десетина кила за по 30 стотинки.
- Ми ако са по-скъпи? – имахме неблагоразумието да попитаме ние.
Нямало такова положение по-скъпи!
Хубаво! Отидохме. И не намерихме никакви зелени домати за никакви стотинки. На връщане решихме да се отбием по пътя за … за известно време. Не за друго, ми колелото на каруцата трябвало да се пооправи. Така поне се оправдахме за закъснението си. И гледахме да стискаме устни, че да не си личи колко са подути. Сблъскахме се обаче със свъсените вежди на стрина Савка и разбрахме, че на нас е била поверена най-отговорната задача и ние здравата сме се издънили.
- Що сте без домати? – бе единственото, което я интересуваше.
- Ами нямаше домати – обяснявах несмело аз. – Имаше зеле, краставички, камби, моркови, ама домати – не.
Салона се бе изправила и ми правеше страшни физиономии, имитирайки рязане на глава. Стрина Савка проследи погледа ми, изгледа лошо Салона, а после и нас буреносната.
- Тръгвайте! – заповяда ни стрина Савка.
И ние тръгнахме. Обратно за селото. Тоя път с нея. Седнала между нас. И дума не си казахме по пътя натам. Само по едно време стрина Савка измърмори, че на колелото на каруцата нищо му нямало. Мълчахме. Гледахме настрани с Ракетата. И се червихме.
На пазара в селото стрина Савка само сочеше и плащаше, ние с Ракетата мъкнехме. Зеле, моркови, карфиол, камби, краставички и мдааа… и зелени домати. Стрина Савка накара един човечец да отиде и да обере доматите от двора си.
Върнахме се. Ракетата веднага бе въоръжен с нож да реже морковите, зелето, камбите и карфиола. Другите пълнеха буркани под зоркия надзор на стрина Савка. А аз бях разпределена да затварям бурканите. Че по-ячка съм била. Нали инструктор по тае-бо съм го давала.
Почнах. Да затварям. Първия буркан не го затворих, но съсипах три капачки. Втория го счупих и бях най-безмилостно понижена и запратена при Ракетата да режа с него зарзавата. Моята длъжност бе връчена на Фидан и Кольо. Накрая те и Ракетата свариха бурканите, докато Мара и Салона приготвяха маринатите за камбите и туршиите. Штафана изхвърляше боклука, а аз миех съдовете.
- Утре пак тук – ще правим краставички и компоти! – викна бодро стрина Савка на изпроводяк.
Още същата нощ и седмината се измъкнахме в съседното село за няколко дена.
Всичко започнало с едно телефонно обаждане. Обадила се вуйната на Штафана и да вземе да ги накърши едни на стрина ти Савка (майката на Штафана ) – ма какви туршии в буркани направила, какви салати, какви краставички, че и чушки и компоти. Три часа се обяснявала и възнасяла – ма как ги правила, какво слагала, па по чия рецепта, па как пръстите си облизваш, па не знам си какво. Стрина Савка стискала зъби, прехапвала устни, но още щом затворила телефона вече имала готова стратегия кое и как. Мчи тъй де! Отде накъде, моля ви се, вуйната ще има повече зимнина. Как тъй вуйната ще има по-пълна маза от мазата на стрина Савка. Айде бе! Тя стрина Савка ли е или…? Ама-ха!
За нула бройки стрина Савка ни мобилизира. Строи ни в две редици и обяви:
- Ще правим зимнина. Точка!
Салона направи опит да се измъкне, че на работа щяла да ходи, но стрина ти Савка вчерашна не е – бе проверила графика й. Никой друг не направи опит да се измъкне.
За още по нула бройки бяхме разпределени по дейности.
Штафана мърмореше, потеше се и сменяше боите от яд. Оня нейният, гламавият Фидан да вземе да се въодушеви от идеята и да намъкне от тях чушки – няколко чувала и три кофи с червени домати.
- Тъпанар! – съскаше през зъби Штафана, докато търчеше като изоглавена от мазата до постава и мъкнеше буркани за миене. На минаване покрай Фидан го перваше любовната и здравата зад врата, белки акълът му дойде в главата.
Фидан – железен. Гък не казваше. Само се свиваше покорно, подсмърчаше, потеше се на поразия, но си печеше чушките и за още питаше.
Мара бе затворена в кухнята и пържеше патладжан. За някаква специална зимнина. А убавецът й Кольо бе в другия край на двора и белеше червени домати. И двамата си мятаха нажалени погледи и въздушни целувки и прегръдки.
Салона бе назначена за белачка на чушки. А стрина Савка обикаляше като фелдфебел наоколо и документираше процеса с телефона, че да има после какво да качва у фейса.
Чичо Тако – бащата на Штафана – само се кръстеше. Но като видя, че стрина Савка го заизмерва и него с поглед и размишлява какво да го нареди, се направи на кръвно обиден, че отхвърляла офертите му за ходене да се хранят по кръчмите, вдигна си чукалата и… И се спаси.
Но не и Салона. Тя понасяше укор след укор. Не била белела добре чушките, късала ги била, не им чистела добре семчиците, много цапала… От своя страна Салона от немай къде врещеше на Фидан.
А аз къде бях ли? Аз и Ракетата бяхме изпратени в съседното село да сме купували зелени домати – поне десетина кила за по 30 стотинки.
- Ми ако са по-скъпи? – имахме неблагоразумието да попитаме ние.
Нямало такова положение по-скъпи!
Хубаво! Отидохме. И не намерихме никакви зелени домати за никакви стотинки. На връщане решихме да се отбием по пътя за … за известно време. Не за друго, ми колелото на каруцата трябвало да се пооправи. Така поне се оправдахме за закъснението си. И гледахме да стискаме устни, че да не си личи колко са подути. Сблъскахме се обаче със свъсените вежди на стрина Савка и разбрахме, че на нас е била поверена най-отговорната задача и ние здравата сме се издънили.
- Що сте без домати? – бе единственото, което я интересуваше.
- Ами нямаше домати – обяснявах несмело аз. – Имаше зеле, краставички, камби, моркови, ама домати – не.
Салона се бе изправила и ми правеше страшни физиономии, имитирайки рязане на глава. Стрина Савка проследи погледа ми, изгледа лошо Салона, а после и нас буреносната.
- Тръгвайте! – заповяда ни стрина Савка.
И ние тръгнахме. Обратно за селото. Тоя път с нея. Седнала между нас. И дума не си казахме по пътя натам. Само по едно време стрина Савка измърмори, че на колелото на каруцата нищо му нямало. Мълчахме. Гледахме настрани с Ракетата. И се червихме.
На пазара в селото стрина Савка само сочеше и плащаше, ние с Ракетата мъкнехме. Зеле, моркови, карфиол, камби, краставички и мдааа… и зелени домати. Стрина Савка накара един човечец да отиде и да обере доматите от двора си.
Върнахме се. Ракетата веднага бе въоръжен с нож да реже морковите, зелето, камбите и карфиола. Другите пълнеха буркани под зоркия надзор на стрина Савка. А аз бях разпределена да затварям бурканите. Че по-ячка съм била. Нали инструктор по тае-бо съм го давала.
Почнах. Да затварям. Първия буркан не го затворих, но съсипах три капачки. Втория го счупих и бях най-безмилостно понижена и запратена при Ракетата да режа с него зарзавата. Моята длъжност бе връчена на Фидан и Кольо. Накрая те и Ракетата свариха бурканите, докато Мара и Салона приготвяха маринатите за камбите и туршиите. Штафана изхвърляше боклука, а аз миех съдовете.
- Утре пак тук – ще правим краставички и компоти! – викна бодро стрина Савка на изпроводяк.
Още същата нощ и седмината се измъкнахме в съседното село за няколко дена.
Сексът и селото 4: Да сменя ли Ракетата?
Разсъждения върху статията "Малките...
Западняци разказват защо са избягали от ...
Разсъждения върху статията "Малките...
Западняци разказват защо са избягали от ...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
vishnichka -
Привет, Марти!:)
23.09.2015 19:44
23.09.2015 19:44
Точно днес си мислех, че есента дойде. Сезонът на туршиите, лютеницата и компотите. Много забавен и оригинален начин представяш, да я посрещнем с очарователните ти герои ... поздравления!:)
цитирайПривет, привет! :)
Дойде сезонът на лютениците, туршиите и направи от героите ми малко заводче тип "Република" ;)))) Ама добре се справят де, управата - също ;)
Хубава вечер, Виши, радвам се, че ми бе на гости :)
цитирайДойде сезонът на лютениците, туршиите и направи от героите ми малко заводче тип "Република" ;)))) Ама добре се справят де, управата - също ;)
Хубава вечер, Виши, радвам се, че ми бе на гости :)
Когато шефът е с твърда ръка като стрина Савка, работата хвърчи. Сигурно са преизпълнили плана и има туршии за цяло село:)))
цитирай:))))))))))))))) Лелееееее, ама ти си била сред публиката!! Когато се е "снимал на живо епизода" :))))))))))))
Права си - преизпълнен е планът - има зимнина за няколко села :))))))))))) За няколко зими дори;)))
Развесели ме много:)) Весело настроение ти желая от сърце:))
цитирайПрава си - преизпълнен е планът - има зимнина за няколко села :))))))))))) За няколко зими дори;)))
Развесели ме много:)) Весело настроение ти желая от сърце:))
все същия познат сценарии.Бягство му е майката:)))))))))))
цитирай:))))) Имаш правоооо! Особено при гореописаните обстоятелства :))))
цитирайДояде ми се от вашите туршии :) Поздрави, Мартито!
цитирайЗаповядаааай! Има за всички :))
Сърдечни поздрави, Милена! :)
цитирайСърдечни поздрави, Милена! :)
Ех, стана ми любимка тая жена:))) Малко диктатор пада, но се върнах да прочета заради нея още веднъж:)))
цитирайА ти не се поддавай много на подтиците на всички случайно минаващи ракети,че те са бързи и може да те изненадат с някое неподозирано попадение в "десятката" :))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете