Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2008 18:07 - До Мусала на 05-06.07.08 г.
Автор: alexooo Категория: Туризъм   
Прочетен: 17145 Коментари: 8 Гласове:
2

Последна промяна: 10.07.2011 17:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Датите и техните цифри са странно нещо!
 Този блог го пиша за втори път. Много ме е яд, защото тъкмо написах първия / с много чувства и жар/ взе че влезе една и започна да ме уговаря да си взема кредит от РФБ. Те били най-добрите, предлагали най-изгодни условия и т.н. Как да й кажа, че в този момент аз съм на Рила. Не разбрах какво направих, какво копче натиснах, но всичко се изтърка. Така че пак отначало. 
 Вижте подробно тук!
 Започнат ли горещините, нещо започва да ме вика от най-високо. Не, че "Ми говорят звездите". По-високо от Мусала няма. Групата е готова и на 5 юли в 3 и 30 сутринта тръгваме. Учудващо е, че за този ранен час, не се наложи да чакаме никого. Или никой не беше спал или пък сме големи навитаци и планинари. Пристигнахме в спящия Боровец в 6 и 30. Набързо се приготвихме и хайде нагоре.
 Забелязал съм, че 70 % от покорителите на върха използват най-скучния, но затова пък лесен маршрут. Возиш се половин час на лифта. След това припкаш 40 минути до хижата, а след това 2-3 часа скачаш от камък на камък нагоре. Вървиш в един улей, а над теб строго се е изправил върхът и изобщо не му пука за твоите неволи. Стигаш до пирамидата, пиеш един чай за 1 лев, снимаш се и се чувстваш като покорител. Скука!
 Други 15% качват върха от Грънчар. Там е интересно. А за да ми бъде по-интересно, миналата година, реших за Грънчар да тръгна от Якоруда. Ей така. За 2 дни исках да кача денивелация от 2200 метра, при това с жена си. До Трещеник и Грънчар беше песен. Но на другия ден се започва с едно изоглавено качване до Овчарец. Струва си, гледката е зашеметяваща. Като наближихме Маришки чал, започна дъжд, след него град, а през цялото време /за десерт/  около нас падаха гръмотевици. Страшно си беше. Усещаш, че природата си играе на "Тука има, тука нема!" с теб. Качихме се,а там друга изненада. Сняг! И то на 5 август. Питам човека, който отговаря за метеорологичната станция:
-Това ли е Първи сняг за годината?- лаик съм аз.
-Тук няма такова понятия като първи сняг! Това е Мусала!

Има и някакви си 14%, които качват върха от хижа Заврачица. Тази година избрахме този маршрут, въпреки че го бях правил през 2004. Щом като повтарям един маршрут, значи много ме е впечатлил. Така си е!
 Тръгнахме четиримата по пътеката за Ситняково. Събудихме без да искаме едни румънци, които си бяха опънали палатките на самия път. След това събудихме и кучето в Ситняково, за да стигнем Чакър войвода. На хижата пишеше, че се намираме на 2000 м.н.в., но не знам защо GPS-а показваше 1934 м.н.в. Може би още спеше и той. Тук никого не събудихме, хората си бяха измили очите и пиеха чай на слънчевата поляна пред хижата. Повървяхме още 15 минути - ловната резиденция на царя - Саръгьол. Знаел е къде да си прави "къщички" тоз човек! И там събудихме пазача.
image
 Оказа се, че до този момент бяхме едни български будители:).
През цялото време, до самата Заврачица, се ходи по Кайзеровия път. Дядото на собственика на Саръгьол, решил да посрещне немския кайзер подобаващо  и за да го накара да обикне България, му направил път, който да минава по най-красивите места от Чамкория до Якоруда, а от там евентуално до Мелник. Пътят през по-голямата му част е идеален, дори си стоят и километричните пирамидки.
image
Повървяхме и минахме през един заслон, който носи стресиращото име :Вила Кубадинка. 
image
Ето тук най-големия стрелец и прочут бригадир /строител на моя Димитровград/ от онова време е тръгвал на лов. Сега може да се подслоните, само че не може да палите печката, защото има надпис, че коминът е запушен. Ами, ако е -20 градуса, тогава...
 От тук нататък се върви по поречието на Марица. Свикнал съм да я гледам широка около 300 метра, а тук можеш да я прескочиш дори с 30 килограмова раница на гърба.
image
Навсякъде около нас ягоди, и най-различна флора:
image
image
image

image
 Това последното е чемерика. Не го яжте! ОТРОВНО Е!
Минахме покрай хижа Марица, а след още 40 минути казахме сбогом на боровете. Навлизахме в алпийския пояс на Рила. Тук е й Заврачица. 
 Носихме си палатки, чували и шалтета, но решихме да спим на хижата. Малки стаи с по 4 легла и малка масичка, но кой се интересува от това. Вечерта ядохме вкусна леща с подправки брани от поляните наоколо, пихме бира докарана чак от Шумен. На съседната маса, чехи, на другата две белгийки, които се възмущаваха от условията, но когато ги попитахме : КОлко пъти са идвали тук? те най-изумително отговориха, че това било десетото им посещение. А пък мрънкат. Кой им е виновен, че са си изсекли Ардените, за да си построят там заводи?
 Ден втори.
Ставане - 6 часа. Дори не ти се мисли да се опъваш в леглото. Ставаш, миеш се, събираш багажа и Чао, Заврачица!
image
Вечерта валяло и гърмели гръмотевици, нищо не съм чул!
След час пред нас е Манчо! Да не си помислите, че това е някакъв си там човек, не това е най-страхотния връх в Маришкия циркус и е висок някакви си 2771 метра. Преди три години тук такава мъгла ме прегърна, че трябваше да чакам да се разсейва, за да видя къде е другия кол и да знам в каква посока да вървя, имайки предвид, че пропастта отдолу е поне 500 метра. Времето беше слънчево, въпреки че духаше хималайски вятър. Аз, за разлика от другите в групата, минах по лятната маркировка. Излязох на коловете преди Маришки чал и тогава видях... Пирин! Вихрен, Кутелите, Кончето и Бански Суходол бяха пред мен като на карта. А бях тръгнал за Мусала!
image
 Изкачих се на Маришки чал /2765м/. Тук някога са се пресичали трите граници между Княжество България, Източна Румелия и Османската империя. Залегнах зад пирамидката му, прицелих се в Мусала и натиснах спусъка. Ето такава снимка стана: Високото е Мусала/2925 м/, вдясно е Малка Мусала/2902м/. Някога са се наричали Сталин и Димитров. Политиката е мръсно нещо и се прави от нечистоплътни хора.
image
 Срещуположно / на юг/  на тази гледка е тази:
image
 В ляво е Песокливата вапа 2769 м, а в дясно е споменаваният вече Овчарец , който също е 2769 метра. По него минава пътеката за хижа Грънчар. Пред , долу, тях са Ропалишките езера, които дават началото на един от изворите на Места.
 И пак ми се мярна Пирин, но облаците започваха да го скриват от погледа ми:
image
 А ето ги и тях самите! Моля, дами и господа, станете! По червения килим минават Маришките езера. Може и да не пляскате! Не е задължително!
image
 По-скоро ми заприличаха на очи. Сякаш самата Рила ме гледаше с насмешка!
Ето ги пак, но в далечината:
image
Разстоянието между двете снимки е някакви си 3 часа. От тази снимка се вижда целият Маришки циркус. От ляво надясно са върховете Манчо/ двете връхчета/, след това в далечината е Песокливата вапа/не е от този циркус/, след това е Маришки чал, двата Близнака /2779 и 2777 метра/. От дясно на тази снимка се намира Бели искър, а отзад е Бяла Места, а от езерата извира - самата Марица.
С малко повече от очакваното усилие се качихме и на Мусала, след което и обичайните неща: пихме чай, удариха някои хора печат в 100-те си обекта, и естествено-снимка:
image
От туристите разбрахме, че на заслона Еверест имало група от около 270 студента, които щели да се качват по пътеката, по която трябваше да слезем. Ужас! Не е толкова вредно да кажеш 270 пъти Добър ден, но не и за половин час! Тръгнахме надолу. Вместо обичайните 30-40 минути до Леденото езеро слязохме за около час и половина. Толкова много "покорители" виждах за пръв път!
 Ето и Алековото езеро: / в далечината се вижда Ястребец и Маркуджиците/.
image
Ето го и самотникът Сфинкс:
image
А, когато стигнахме до хижа Мусала се оказа, че имало и англичани, поне говореха на английски:
image
Тишината изчезна, дойдоха рокерите! Не можах да разбера защо трябваше да форсират толкова много тези нещасти железа, които стърчаха между краката им:).
image
Видях и Самоков и язовир Искър ето как:
image
...и Витоша, естествено:
image
 Мина си това наше бягство. Пак бяхме долу. В полето, където тиквите растат!..и идват да ти предлагат прекрасни кредити и като им кажеш, че си загорял така, защото си бил на Мусала, те тъпо да те попитат:
-Ама вие до там с кола ли отидохте?
Идваше ми да я гръмна с това:
image

или да я накарам да отлети с това:
image
 Последните две снимки са от центъра на село Радуил.

 Е! Това беше! Догодина пак, само че този път ще бъдем от онези 1% от туристите, коите се качват на върха от Дено, Сфинкса, Иречек, Малка Мусала, Трионите и ...2925,4 м
 



Тагове:   рила,   Мусала,


Гласувай:
2



1. miralyub - хубаво сте направили, добър мар...
07.07.2008 18:14
хубаво сте направили, добър маршрут.
и тая природа там в гората... кеф, направо!!!!
цитирай
2. timmyd - :)
07.07.2008 19:56
ммм, браво на вас.
цитирай
3. cocolina - тия снимки
07.07.2008 19:59
направо ми спират дъха!:))) Благодаря ти за постинга и най-вече за тях! Аз съм от ония дето катерят върха по най-баналния начин, но затова пък почти всяка година и не един път :))) Еееееех че прекрасно...
цитирай
4. alexooo - благодаря!
07.07.2008 21:31
благодаря!
цитирай
5. анонимен - edna gre6ka
08.07.2008 14:36
ne ba6tata a djadoto e postrol pytja
цитирай
6. alexooo - благодаря ви за инфото! ще се поп...
08.07.2008 14:56
благодаря ви за инфото! ще се поправя!
цитирай
7. анонимен - star turist
08.07.2008 22:28
dogodina idvam i az . moje li
цитирай
8. alexooo - ДА! само че ми звънни по телефона!
09.07.2008 10:13
ДА! само че ми звънни по телефона!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 2995548
Постинги: 141
Коментари: 2509
Гласове: 11692
Спечели и ти от своя блог!