Подготвяхме се около две седмици за този най-голям преход за годината и мисля, че резултатът е налице, всички сме доволни и готови за нови такива предизвикателства!
 Минахме през 5 планини, петнадесеттина града и стотина села в две държави. Тръгнахме от 2200 метра н.в. и приключихме на 7 километра преди остров Тасос. Карахме колела по поречието на  Места, плавахме с лодката в Нестос /гръцкото й наименование/ и в Бяло море. Подарихме си един ден из Кавала. 
 Иска ми се да започна, но имам усещането, че все нещо ще прескоча.
 И така, сряда 16.07.08 г. натоварихме еднин каяк и 3 колела на колата. Всичко изглеждаше така:

 Някъде около обяд стигнахме до Нехтеница в Рила/ малко над Трещеник/. От там започна и всичко. С колелата се качихме до хижа Грънчар. Оказа се, че реката има няколко изтока, но в Енциклопедията пишеше, че изворът й от езерото Грънчар е приет за начало. 
Облаци, вятър, прехвърляха капки дъжд, но успяхме. В хижата беше пълно с чехи.

 Бях чел, че тези които ходят от Ком до Емине, си взимали по едно камъче от началото и го хвърляли в морето, когато стигнат до края. Така направихме и ние. 
 Надолу по пътя, който следва реката. Дори се и изгубихме за около 30 минути, но и това е част от нещата, човек не може да бъде вечен максималист.



Слязохме на асфалта малко преди Якоруда. Красивата църква в градчето, а да не повярваш, че тук основно живеят мюсюлмани. Реката е Места и е малко след сливането на Бяла и Черна Места.

 Продължихме към Белица. Това усещане, че отляво са Родопите, а отдясно Рила е малко странно, но то щеше да продължи и през следващия ден. Тогава щяхме да се промушваме покрай Родопите, Рила, Пирин, Славянка и накрая гръцките Фалакири, което си е Боздаг по нашенски. Слънцето се скри, но се оказа, че тези дни ще има пълнолуние, така че нямаше да е проблем да се кара и по тъмно.

 Минахме и Елешница, мястото на първия бивак. Кракът нещо започна да не ме слуша, явно го бях натоварил по чукарите, но до сутринта всичко беше ок.
 Сутринта:

 След 3 часа каране наближихме Гоце Делчев, бившият Неврокоп. Това е Пирин над града:

А в далечината, на юг, се вижда граничната планина Славянка, от ляво на която се намира и КПП Илинден.

но преди да идем до там се отбихме да разгледаме Никополис ад Нестум. Римският град на победата до село Гърмен:

Има още доста да се прави, за да стане това голяма туристическа атракция, но е възможно. Трябва и доста реклама. В далечината е Славянка.
 Оставаха още двадесетина километра. До КПП-то е  изкачване. Минахме първо през един пункт на Гранична полиция. А на самата митница се минава през прословутия мечешки тунел, заради когото гърците бавиха откриването на пътя за Драма поне 2 години. Минахме през този тунел. Не вярвам, че точно той ще спомогне за българо-гръцкото мечешко размножаване. Ето го и тунела, сниман от гръцка страна. 

 Гръцкият митничар като разбра какво сме решили да правим му се прииска да си зареже работата и да тръгне с нас, но ние го посъветвахме да си стои на поста, защото тези кръвожадни българи могат да размислят. След пункта е 15 километра спускане до Долни Неврокоп /Като Неврокопи/. 

Отзад е Боздаг. Там се намира и най-големият гръцки ски-курорт. Ако знаете какви чукари са. Три лифта до трите връхчета и нещо като горна лифтова станция между тях.
Без малко да смажем една костенурка.

 Бяхме се отдалечили от Места и сега стигнахме на мястото, където река Доспат се влива в Места, там е началото на един язовир, дълъг и тесен като нашия Ивайловград. Той описва планината Боздаг и през цялото време над нас бяха тези голи писти. Тук вече се качихме на каяка.


Минава се през абсолютната джунгла. Навсякаде чуваш само птици и тишина. Рибите плуват покрай теб. Няма нито едно село, а за рибари трябва да забравим. Имаше двама в началото на язовира и те се оказаха, че са едни сърдити българи с благоевградска регистрация на колата им.

Това е стената на втория язовир, който е по-малък, но много по-стръмен. До нея не може да се стигне. Има бариери и много пазачи, които може би бяха военни.

 За наше съжаление се оказа, че надолу не може да се продължи с каяка. Реката е много плитка, защото водата й се използва за напояване в цялата Западна ТРакия. Системите от канали достигат до Кавала и Комотини. 
 Град Драма преминахме около 1 часа през нощта. Всичко свети. Имаш усещането, че целият град е излязал на улиците и се весели. Младежите с техните малки моторчета обикалят денонощно по улиците и пълнят дискотеки и заведения. Хареса ми Драма, но не можах да си намеря "Драмска жолта ракия", както се пее в песента.
 Направихме втория бивак. Бяхме уморени и не подбирахме много-много къде да разпънем палатките. Трябваше ни равно място и да е по-далеч от пътя. На сутринта се оказа, че се намираме в една ожъната нива на 200 метра от ж.п. линията. Повярвайте ми- в Гърция изглежда никой не се вози на влак!

 Тръгнахме пак към Места, към град Ставруполи /Град на Кръста/. 
 Той е едно много малко, но и много красиво градче. Чисто е навсякъде и е пълно с деца. Вярно , че в кафенетата им имаше само мъже, което ми се стори малко странно. Някъде бях чел, че най-тясната улица в света се намира в някакъв италиански град, но аз мисля, че ние открихме една, която е още по-тясна и от нея:


На излизане от градчето има табела, 

която ни казва че в съседниото село е гробницата на Комнин, този същия, който Иван Асен го пребил заедно с войската му до Клокотница. Отидахме да я видим, но последва голямо учудване. Два-три бора и една купчинка пръст:

 След градчето стигнахме пак до Места. Пак разочарование. Тук лодка трябва да се кара през май-април.


 От тук нататък следваха петдесеттина километра през гръцките Родопи. Те нямат нищо общо с нашите. Никъде не видях поне една чешмичка. Трудно се кара колело в този много скучен и еднообразен ландшафт, а отгоре ти грее едно слънце, което иска да те разтопи като сладолед. Минаваш покрай едни кариери за мрамор и селата са едно на 15 километра. Това е най-неприятната и грозна част от прехода ни. И както си кара човек изведнаж застава на една тераса, от която цяла Беломорска Тракия се окаазва в краката му. Едно огромно поле, на хоризонта, на което виждаш планините на Тасос.

 Оставаха някакви си 40 километра до делтата. Минава се през Хрисопули, след това през още няколко селца, за да се стигне до една табела на пътя, която ви насочва към посетителския център на Делтата на Места. Карате още 5 километра по един черен път. Като отдясно са безкрайни блокове от царевица, а отляво безкрайни асми с...

...киви.
 Стигнах до този Център, но както се оказа, съвсем по балкански, там нямаше никой. Една голяма ограда прегражда пътя към реката. Оказва се, че това е резерват. На дясно има път. Тръгнах по него, а температурата навярно беше над 40 градуса, но колелото ми за кой ли път не ме предаде. Обичам го! Караш. караш, а от ляво все такава висока телена ограда. Мина един грък с една кола и вдигна толкова прах, че не можах да видя кога е спрял, за да ме пита нещо. Накрая ми каза, че няма смисъл да продължавам на там. Нямало как да се стигне до делтата.
-Така ли? Ти не знаеш ли, че аз съм тъп и упорит!- отговорих на себе си.
 Няма как да се откажа. Бях изминал с колелото 200 километра, още 40 с лодка, а сега накрая, да ми кажат че няма да стигна до целта, не са познали! 
 Нали съм си умничко, разбрах, че няма да търся реката, а морето и от там по брега му щях да стигна до самата делта. ЕЕЕ! Така и стана. Намерих го това Бяло море. Пясък. Колелото ме носеше на гърба си вечер трети ден, сега беше мой ред аз да го нося. 40 градуса. И пред мен виждам как над двеста птици излетяха зад близките сазове. Стигнах! Това е тя! Делтата на Места. Хвърлих всичко от себе си и се изкъпах.

http://alexooo.blog.bg/turizam/2009/02/20/deltata-na-reka-mesta.293622





 Хвърлих камъчето, което взех от Рила. Честно да си представя усетих го като предателство. Та аз подарявах българска земя на гърците. След това се засмях, та нали уж вече сме в една държава!
 След час и половина бяхме на къмпинга в Керамоти, който се намира на самия плаж. 4 евро на човек+ 2 за колата и 3 за палатка.

 Спах много дълбоко. Не ми се и ядеше дори. Навярно бях слънчасал, а и коляното отново ми се обади. 
 На следващия ден си направихме подарък. Кавала, която е само на 34 километра. Красиво е! Много красиво. Идваше ми да наредя на стената всичките наши политици и лично да ги гръмна.

http://alexooo.blog.bg/turizam/2009/03/13/kavala-zalivyt-na-biagashtiia-konnik.303990
 
Това е крайбрежната:

Това е пазарът им, същата цигания като нашите. Цените са като българските, само дето са в евро.

 Това е акведукта. От тук са прекарвали водата до крепостта, която е над града:

 Следващите снимки са направени от крепостта/ вход 1,5 евро/:





 Кварталът, където се намира крепостта, по много неща прилича на Стария Пловдив, с тази разлика, че на най-високото му място има крепост, а не като в Пловдив -"Болница на третия етаж"!

 Прибрахме се отново в Керамоти. Всяка десета кола е българска. На някои магазини има надписи и на български. Оказва се, че много нашенци са купили къщи в това спокойно градче, намиращо се на 7 километра срещу Тасос. Фериботът до острова е на половин час и струва 4-5 евро на човек.
 Много хора си имат различни мечти. Моята материална мечта се оказа, че е ето този кемпер. Така ми се прииска да обиколя Европа с него.

 Вечерта отидохме на рибна таверна. 8 бири Мифос, порция Gavros /прилича на сафрид/ и един голям Лаврак ни излезе 39 евро. Заведенията започват да се пълнят след 22 часа и цените в менюто са за килограм риба, а не за порция. Да не се изплашите!
 Дойде и неделята. натоварихме колелата, лодката и тръгнахме към Порто Лагос. Вижте го на картата. Там е едно голямо езеро, което се намира много близко до България, а над него е връх Вейката/ най-южната ни точка/ . Бях там преди три месеца. Езерото ми приличаше на една голяма българска сълза. 
 В средата му има манастир "Свет Николас", а покрай него успях да снимам тези три пеликана:

 Това е пазарът и църквата на Порто Лагос /Пристанище на езерото/. 

 А това е самият манастир

 В далечината се вижда и Вейката:
http://alexooo.blog.bg/turizam/2008/12/08/vryh-veikata-nai-iujnata-tochka-na-bylgariia.263414

 Още половин час и сме вече в Комотини /Гюмюрджина/. До 1919 година това тук е било българско. Пак се замислих за пистолета и политиците ни. Комотини е столица на целия ном Източна Македония и Тракия. Тоест от Кавала до Марица това тук е столицата. Красиво градче. Не много чисто, в сравнение с Кавала, но си е направо аптека в сравнение със София.



 Ето ни и нас:

 Продължаваме нататък. /ще минем под тези ветрогенератори, има ги снимани и от Ивайловградските села/
 
Тръгваме към други старобългарски села Голям и Малък Дервент, но преди това минахме под връх Шапка:/това синьото е каяка/


 Това нещо "краде" вятъра ни и се конкурира със затворения "Козлодуй".
 Оказа се, че в центъра на Голям Дервент има джамия, 

а след 15 километра, в центъра на Малък Дервент има църква и ето този паметник, който беше по някакъв начин свързан с Орфей /нищо не разбрах от него/:

 Ако мислите, че като заговорите на български някой ще ви разбере, много се лъжете, а Горно Луково е само на 5 километра от тук.
 Продължихме нагоре, успоредно на нашата граница. Може би каякът беше първата лодка, която посещава тези села :-) и може би хората ще започнат да делят времето си на: до появата на оная кола с лодката и велосипедите и времето след това. Дано се усеща иронията ми!
 Минахме през Бяла река, която в Гърция се нарича Еритропотамос, а след това и през моста на Арда до Кипринос, за да минем през последното село преди Орменион- Петрота. Влязохме в България.
  Оказа се, че Места не е толкова голяма, щом като успяхме да минем от извора до делтата й за около 4 дни. Ако решите и вие да правите този преход прескочете карането през Гръцките Родопи, ще ви се развали настроението, но всичко друго си заслужава. Гърците не са лоши хора, държавата им е много по-добре устроена от нашата /може би, защото си нямаха петилетки!/, по пътищата гледат да не ти пречат, все пак ти си на колело и си турист, а туристите хранят държавата. Минахме около 220 километра на колело и 40 километра с каяк. Жалко! Оказа се, че сме объркали сезона. Ако беше през май, навярно щеше да е поне 100 километра с каяк.  Навярно тогава пак ще го направим този преход, ако не ми щукне нещо друго в главата.
 Опитайте и вие, ако ви стиска или и вие вяече сте панелни туристи? Ако имате някакви въпроси относно маршрута ще ви помогна, колкото мога!

 





 

Необуздана романтика и невероятни емоции са преплетени във всичко това ! Дивата природа мами търсачите на диви усещания ..!
Невероятни са били усещанията и вълшебни преживяванията....!
Нямам повече думи .......Поздравления !

страшни сте, браво :) Иска ми се някой ден и аз така да пална гумите към гръчко ;)

Браво, момчета! А, аз отдавна не съм топвал кануто във водата. Срам ме е!

благодаря на всички за отзивите, а за буратино- никога не е късно да спреш да се срамуваш, ей къде е марица!

всичките ти постинги са страхотни. Наистина България е най-добрата дестинация и начина, по който пишеш за нея, е страхотен. Хубав ден и чакам още твои разкази.

adiveil
обещавам! още през другата седмица 4 дни в Пирин!

може да се засечем някъде.

в пирин ли?

в Пирин още не съм била

точно тези минути,докато четях и разглеждах снимки,ти завидях...благородно!:-)твоя начин да избягаш от ежедневието и действителността е доста подкупващ!:-)та се чудя дали да не сменя велоергометъра с истински велосипед! Желанието е налице-търсят се съмишленници:-)))))))

Браво! Хареса ми!

dete, какво чакаш? ако искаш мога да ти кажа и маршрути?

Явно така се запалих покрай теб,че тази седмица имам "сефте":-))) нощуване на палатка на Кърджалийския язовир! предолагам,че за teb e най-близкото и посещавано райско кътче от околността покрай теб....обаче аз наистина се впечетлих яко! ....за което ти благодаря!
та чакам с нетърпение нови маршрути:-)

строхотно. най-накрая се наканих да го прочета и му отделих доста внимание. мисля че заразих и жена ми: поздрави

супер! направете го! ще сте доволни!

отиди на този адрес: www.zotirental.com и си харесай кемпер който да наемеш за следващата си ваканция(това е в България)

Някой има ли информация за пешеходния преход от Ставруполи до делтата на Места през каньона? Каним се да го направим по късно през есента /заради жегата/.

Mmm не съм я виждал наживо, но гледах снимката на италианската уличка. Има сфетофар за преминаването и, защото 2ма човека не могат по никакъв начин да се разминат. Освен ако не са йоги, може би....

много е тясна. и с колело не може да се мине от там!