Част 1
Да си призная честно очаквах, че в този край на Родопите ще се потопя в западнали селца, лоши пътища и усещането, че си в 18 век. Да, ама не...
 Оказа се, че селата са чисти. Къщите измазани и поне на два етажа. Навесякъде има екопътеки, маркировки /най-важното за туриста/, заслони, чешми, големи обяснителни табла. Селски къщи, в които може да нощувате има навсякъде. Запазени са малки селски музейчета с етнографски изложения. Дори и да няма християни църквите са измазани и отворени за посещения. 
 До тук с увода.
 Целта ми беше пещерата Ухловица. Преди да стигнем до нея минахме през едно от най-известните родопски села- Смилян. На всяко завойче и пазарче в Родопите се продава смилянски боб. Очаквах, че около селото ще има плантации от него, но нищо подобно. Има няколко нивички и във всеки двор  по една леха. От къде ли се е взел толкова много боб, че е залял всички пазари? Да не би и него да си го внасяме от Китай, както мартеничките? Селото е едно от големите в Родопите- около 2000 човека. В центъра му има стара кула/18 век/, на която по-късно е поставен часовник. Тя е другият символ, освен боба, естествено.

 Друга забележителност са  красиви църква и джамията, които са почти една до друга /не само в София е така!/ Купих си естествено 2 килограма боб. Единият за салата/ много едър/, а другият , по-ситният, колкото бадем, е за варене. Така, че имам смилянски боб от самия Смилян. Оригинал!
 В района има много пещери и повечето от тях са достъпни /трябва да походите пеш до тях, с кола не става!/
 По Арда има много пъстърва,

има дори и плажове като на Слънчев бряг,

до село Кошница има и къмпинг, но не го снимах.
 На няколко километра след Смилян, посока Кошница, се намира и паркингът под пещера Ухловица:

Качването до нея е около километър. Стига се за около 15-20 минути. Сега ще ви разкажа и какво друго интересно има тук. Ето това родопско момче с този катър. С него извозва нагоре мързеливите туристи само за 5 лева:

 Попитахме го колко изкарва на ден? Той скромно отговори:Към 15 курса! Не беше вярно. Много повече са. Адмирации за него. Така трябва да се разсъждава. Вместо да моли баща си за дребни всеки ден или да копае с баба си боб или царевица, той изкарва прехраната на цялото семейство, а може би е на 12-13 години!
 За разлика от Дяволскотпо гърло или Ягодина Ухловица е по-малко известна. Жалко! Представлява един отвесен процеп/20-25 м/. Дълга е около 450 метра. И навярно ще ви изненадам с факта, че най-разпространените форми тук са КОРАЛОВИТЕ. 

Някога е било дъно на море, което се е издигнало и сега откриваме корали на 1040 м.н.в.
 Ето го входът

Снимки от пещерата:












 Малко разсъждения за сталактитите: За 70 години нарастват с 1 см. Така, че ако сте се замисляли: що е това човешкият живот, аз ще ви отговоря- един сантиметър сталактит /някои си мислят, че са вечни!/. а на колко години е България?- няма и една педя сталактит!
 Напуснахме това милионолетно царство/вход с беседа 4 лв, много добре и красиво осветено/ и продължихме по пътя към следващото село. По-скоро имахме среща с най-известната сграда в Родопите- Агушевите конаци в село Могилица. Построени са от български майстори през 1843 година за трима богати братя- турци. Те са най-голямата сграда в планината до построяването на хотелите в Пампорово. Намират се в непосредствена близост до река Арда до един красив стар мост.

 До преди десетина години са били етнографски музей за целия този край на горното течение на Арда, а сега са върнати на собствениците им/един от тъях е депутат от ДПС/, които се съдят за наследството. Ако продължат да се съдят още десетина година, може би ще наследят една поляна с руини. Много жалко за тази толкова красива сграда/имение/.


   




 В центъра на селото има паметник на най-големия черпак в България, може би защото бобът е най-едрият!

 След Могилица продължихме нагоре по реката- към извора. Стигнахме село Арда. Над него е Ардин връх /1750 м.н.в./, където е изворът на най-голямата родопска река. Снимах църквата

 В двора й растат мушмули/ако не знаете какво е това?/

 След селото тръгвате по един тесен път към село Горна Арда. Минавате през изоставения кльон и заставата. Малко преди табелата завивате наляво- към махала Билянска. От там след около 10 минути стигате до една поляна, която е пригодена за чевермета, барбекюта, къмпинг или каквото си поискате. Нарича се "Дядова река"./преди нея се вижда кулата на Снежанка/

След като минете покрай поляната избирате дясната пътека само след половин час / по много приятна пътекА/ достигате до Извора на Арда. 

Тук има  маси, огнища, беседки. Може да направите чеверме.  Над вас е Ардин връх /20 минути/, където минава границата с Гърция и при хубаво време се виждало Бяло море.
 Красиво е навсякъде. Тръгвайте и не търсете оправдание защо и тази неделя ще стоите пред телевизора и ще се ядосвате на пропуските на Бербатов или на глупостите на Батков.
 Следва част 2. От Рожен до Сливодолското падало!

и на конаците. Много е красиво, чувесна екскурзия беше, а красотата и спокойствието в Родопите са незаменими. :)

zora1
благодаря! малко трябва и ти да поемеш по пътеките! там е животът, повярвай ми! всичко останало е суета!

cindy
втори път, ако отидеш ,ще откриеш нещо ново! сигурен съм!

zora1
:-) хойкам??? къде хойкаш?

Там да си бил?

Бил съм, но в Ковачевица е по-красиво/според мен/!

синът ми е на 1 год и 10 месеца. спа на Хайдушки поляни, когато беше на 45 дни.

Родопите - Могилица, Арда - това са най-красивите места които съм посещавала. Очарована съм от мястото и хората. Три години подред през отпуската съм по тези места и винаги има с какво ново да ме изненаат. А пещара Ухловица според мен е най-красивата. За три години съм видяла само една малка част от това райско кътче.

www.mogilitza.com - Могилица - едно уникално европейско селище в Родопите

след като се изкачихме до извора на р. Арда пихме най-вкусната вода. ледено студена и имах чувството, че не мога да се настя. за мене тя беше " жива вода"
наистина РОДОПИТЕ са най-красивата планина.