Блогрол
Постинг
21.10.2008 12:14 -
Странджа- от Голямо Буково до Младежко
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 16414 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2009 18:10
Прочетен: 16414 Коментари: 8 Гласове:
1
Последна промяна: 02.04.2009 18:10
Всеки си има любима планина. Някои не могат без Родопите, за други пък няма нищо по-познато от рилските или пиринските пътеки.
От известно време планината, която ме вълнува най-много е Странджа. Може би, защото е най-непозната, или пък най-далечна от хорския поглед. В нея няма маршрути, дори няма върхове за покоряване....но има някакъв дух. Най-тракийската планина. Планината, която хилядолетия е била на един ден с кон от столицата на Византия, а след това и на Османската империя, а е оставала най-затънтеното място в двете империи. Защо ли?
Обикалям я вече за пети път. Много хора като покорят някой връх, повече не се завръщат на него, но не е така с планината. тЯ Е РАЗЛИЧНА И ПРЕЗ ПРОЛЕТТА, И ПРЕЗ ЕСЕНТА , И ПРЕЗ ЗИМАТА, И ЛЯТОТО. различна е дори и през дванедесетте месеца.
Ден първи.
Идеята тази година беше да започнем от Голямо Буково и неговия манастир. Ето тук разтоварихме колелата и поехме /малко преди манастира/:
Голямобуковският манастир е единственият действащ манастир на територията на Странджа. Това се дължи единствено на упоритостта и вярата на Йеромонах Евтимий.
Началото датира около 12 век, но е възстановен през средата на 19 век, още по турско робство. Аязмената вода е лековита, за това и обителта се нарича Живоприемний източник.
Ето и Христос на "ракетата" подобна икона има в църквата в Добърско. Оказва се, че Добърската не е единствената, както се смята.
отпред тече аязмената вода, която извира зад олтара:
това е полусрутения метох, който дълго време е бил овчарник:
нова сграда:
отецът ни свари кафе и ни разказа за историята на манастира и за сегашните му "борби" със съвременните фарисеи:
След манастира продължихме велопохода и след село Тракийци навлязохме в Резерват Странджа. Пътят представлява ето това:
Следващото село е Близнак. И то като всички други странджански села си има легенда / прочетох я в сайта http://www.strandja.hit.bg/.
Някога се е наричало КАРАЕВРЕН /Черен змей/. В началото на 19 век много паши- одринския, видинския и други- се опълчили срещу централната власт на султана. В Караеврен управлявал Юмер Драза който жестоко подтискал местното българско население. Отгоре на всичко в района върлували и кърджалийски орди под общата команда на кърджалийския водач Кара Фейзи. В тях влизали и дружините на Индже, Кара Кольо, Добри войвода, Вълчан, Моню войвода и други.
Всичко това породило идеята за организиран бунт не само срещу спахията и кърджалиите, но и срещу турската власт в Хасекията.За организатор е сочен факийския войник Вълко Бинбелов. Той решил да привлече на своя страна българските кърджалии споменати по-горе и използвайки слабостта на централната власт с тяхна помощ да създаде независима държава по примера на Кара Георги в Сърбия. Проведена била среща с тях и те възприели идеята. За успеха на начинанието обаче било решено да се направи възможното, за да се предизвика конфликт между Кара Фейзи и Юмер Драза и когато взаимно изтощят силите си, българските войводи да се обърнат срещу тях. Междувременно Вълко Бинбелов убедил Драза, че го грози опасност от страна на кърджалиите и го посъветвал да построи феодална кула в Караеврен, където да може да се укрие при евентуално нападение. От своя страна Кара Кольо убил двама субаши- роднини на Кара Феиз и захвърлил труповете им в именията на Драза, а Моню войвода- петима татарски султани, роднини на Драза за което приписал вината на Кара Фейзи. Отношенията между Кара Фейзи и Юмер Драза се обтегнали. Кърджалийският главатар предявил ултимативно искане за откуп към Драза.
Вълко Бинбелов съветвал Драза да не отстъпва пред кърджалиите и да не дава никакво обезщетение за убитите субаши. Последният това и направил. Но същевременно се усъмнил, че готвеното нападение има не толкова разбойнически, колкото политически характер и поискал помощ от редовна войска:
Междувременно настъпил уговореният момент. Кара Фейзи решил да изпълни заканата си:
На 21 юли 1810 г. заговорниците нападнали Караеврен. За да всее по- голяма суматоха Вълко Бинбелов наредил да се запали кулата на Драза. В нея се били укрили жената и дъщерите на управника както и много други жени и деца. Всички изгорели в пожара- числото на жертвите било между 500 и 600. От кулата останали само отломки. Пламъците унищожили и богатствата на Юмер Драза.
Планът предвиждал веднага след елиминирането на Драза, българските войводи начело с Индже да нападнат Кара Фейзи. Това обаче не се случило. Причините не са известни - може би нерешителност от страна на Индже в решаващия момент. Според други сведения, в селото пристигнала редовна турска войска която предотвратила разрастване на бунта.
След тези събития заговорниците се пръснали на различни страни, а опожаряването на кулата на Юмер Драза останало в историята под името Караевренската катастрофа.
Не можахме да намерим кулата. В селото всички знаеха за нея, но ни казаха, че са останали само няколко камъка и са в частен двор, но никой няма да ни го отвори. Жалко!
Това са първите къщи от селото при влизането от село Тракийци с типичен странджански пейзаж:
Ето ме и мен пред кметството:
След още 5 километра се стига до следващото село- Евренозово, и то си има легенда. Името му произлиза от турската дума еврен, което означава змей, тоест превежда се като Змеево.
В района му има няколко долмена и римска могила, но на мен голямо впечатление ми направи една двуетажна сграда в центъра / навярно бившето ТКЗС/. На нея с големи бели букви беше написано:
ДА ПРЕБЪДНЕ НАВЕКИ БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА. Изводите си направете сами. ето я и нея:
От Евренозово трябваше да достигнем до с Младежко. Всички, които питахме ни съветваха да минем през Звездец и оттам по асфалта до Младежко, само че така ставаха 22 километра, а на GPS-картата излизаше, че по правата е не повече от 2 километра. Питахме един овчар, който ни показа пряката пътеката. Трябваше за половин час да минем през рибарник, 2 пъти да прецопаме една река и да се промушваме през едни големи камъни, които впоследствие се оказаха останки от най-голямата странджанска крепост. Бързахме, защото ако се стъмни в планината, особено в Странджа, е равносилно на 5-часово лутане.
Слънцето се скри, когато достигнахме река Младежка, където направихме първия бивак.
Следващия ден ще опиша във втората част.
От известно време планината, която ме вълнува най-много е Странджа. Може би, защото е най-непозната, или пък най-далечна от хорския поглед. В нея няма маршрути, дори няма върхове за покоряване....но има някакъв дух. Най-тракийската планина. Планината, която хилядолетия е била на един ден с кон от столицата на Византия, а след това и на Османската империя, а е оставала най-затънтеното място в двете империи. Защо ли?
Обикалям я вече за пети път. Много хора като покорят някой връх, повече не се завръщат на него, но не е така с планината. тЯ Е РАЗЛИЧНА И ПРЕЗ ПРОЛЕТТА, И ПРЕЗ ЕСЕНТА , И ПРЕЗ ЗИМАТА, И ЛЯТОТО. различна е дори и през дванедесетте месеца.
Ден първи.
Идеята тази година беше да започнем от Голямо Буково и неговия манастир. Ето тук разтоварихме колелата и поехме /малко преди манастира/:
Голямобуковският манастир е единственият действащ манастир на територията на Странджа. Това се дължи единствено на упоритостта и вярата на Йеромонах Евтимий.
Началото датира около 12 век, но е възстановен през средата на 19 век, още по турско робство. Аязмената вода е лековита, за това и обителта се нарича Живоприемний източник.
Ето и Христос на "ракетата" подобна икона има в църквата в Добърско. Оказва се, че Добърската не е единствената, както се смята.
отпред тече аязмената вода, която извира зад олтара:
това е полусрутения метох, който дълго време е бил овчарник:
нова сграда:
отецът ни свари кафе и ни разказа за историята на манастира и за сегашните му "борби" със съвременните фарисеи:
След манастира продължихме велопохода и след село Тракийци навлязохме в Резерват Странджа. Пътят представлява ето това:
Следващото село е Близнак. И то като всички други странджански села си има легенда / прочетох я в сайта http://www.strandja.hit.bg/.
Някога се е наричало КАРАЕВРЕН /Черен змей/. В началото на 19 век много паши- одринския, видинския и други- се опълчили срещу централната власт на султана. В Караеврен управлявал Юмер Драза който жестоко подтискал местното българско население. Отгоре на всичко в района върлували и кърджалийски орди под общата команда на кърджалийския водач Кара Фейзи. В тях влизали и дружините на Индже, Кара Кольо, Добри войвода, Вълчан, Моню войвода и други.
Всичко това породило идеята за организиран бунт не само срещу спахията и кърджалиите, но и срещу турската власт в Хасекията.За организатор е сочен факийския войник Вълко Бинбелов. Той решил да привлече на своя страна българските кърджалии споменати по-горе и използвайки слабостта на централната власт с тяхна помощ да създаде независима държава по примера на Кара Георги в Сърбия. Проведена била среща с тях и те възприели идеята. За успеха на начинанието обаче било решено да се направи възможното, за да се предизвика конфликт между Кара Фейзи и Юмер Драза и когато взаимно изтощят силите си, българските войводи да се обърнат срещу тях. Междувременно Вълко Бинбелов убедил Драза, че го грози опасност от страна на кърджалиите и го посъветвал да построи феодална кула в Караеврен, където да може да се укрие при евентуално нападение. От своя страна Кара Кольо убил двама субаши- роднини на Кара Феиз и захвърлил труповете им в именията на Драза, а Моню войвода- петима татарски султани, роднини на Драза за което приписал вината на Кара Фейзи. Отношенията между Кара Фейзи и Юмер Драза се обтегнали. Кърджалийският главатар предявил ултимативно искане за откуп към Драза.
Вълко Бинбелов съветвал Драза да не отстъпва пред кърджалиите и да не дава никакво обезщетение за убитите субаши. Последният това и направил. Но същевременно се усъмнил, че готвеното нападение има не толкова разбойнически, колкото политически характер и поискал помощ от редовна войска:
Междувременно настъпил уговореният момент. Кара Фейзи решил да изпълни заканата си:
На 21 юли 1810 г. заговорниците нападнали Караеврен. За да всее по- голяма суматоха Вълко Бинбелов наредил да се запали кулата на Драза. В нея се били укрили жената и дъщерите на управника както и много други жени и деца. Всички изгорели в пожара- числото на жертвите било между 500 и 600. От кулата останали само отломки. Пламъците унищожили и богатствата на Юмер Драза.
Планът предвиждал веднага след елиминирането на Драза, българските войводи начело с Индже да нападнат Кара Фейзи. Това обаче не се случило. Причините не са известни - може би нерешителност от страна на Индже в решаващия момент. Според други сведения, в селото пристигнала редовна турска войска която предотвратила разрастване на бунта.
След тези събития заговорниците се пръснали на различни страни, а опожаряването на кулата на Юмер Драза останало в историята под името Караевренската катастрофа.
Не можахме да намерим кулата. В селото всички знаеха за нея, но ни казаха, че са останали само няколко камъка и са в частен двор, но никой няма да ни го отвори. Жалко!
Това са първите къщи от селото при влизането от село Тракийци с типичен странджански пейзаж:
Ето ме и мен пред кметството:
След още 5 километра се стига до следващото село- Евренозово, и то си има легенда. Името му произлиза от турската дума еврен, което означава змей, тоест превежда се като Змеево.
В района му има няколко долмена и римска могила, но на мен голямо впечатление ми направи една двуетажна сграда в центъра / навярно бившето ТКЗС/. На нея с големи бели букви беше написано:
ДА ПРЕБЪДНЕ НАВЕКИ БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА. Изводите си направете сами. ето я и нея:
От Евренозово трябваше да достигнем до с Младежко. Всички, които питахме ни съветваха да минем през Звездец и оттам по асфалта до Младежко, само че така ставаха 22 километра, а на GPS-картата излизаше, че по правата е не повече от 2 километра. Питахме един овчар, който ни показа пряката пътеката. Трябваше за половин час да минем през рибарник, 2 пъти да прецопаме една река и да се промушваме през едни големи камъни, които впоследствие се оказаха останки от най-голямата странджанска крепост. Бързахме, защото ако се стъмни в планината, особено в Странджа, е равносилно на 5-часово лутане.
Слънцето се скри, когато достигнахме река Младежка, където направихме първия бивак.
Следващия ден ще опиша във втората част.
Двата блогови изрода изпълзяха от кочина...
Искане за отстраняване на iw69 от blog.b...
Най-жалкият блогър за всички времена зна...
Искане за отстраняване на iw69 от blog.b...
Най-жалкият блогър за всички времена зна...
Следващ постинг
Предишен постинг
не ми се спира! а и "човек е човек, когато е на път", а всичко останало е суета!
цитирайОсобено за Голямобуковския манастир и иконата с Исус в ракетата. Ходила съм в Добърско и бях чувала, че само там има такава икона.
Мерси за хубавите снимки и разказ :)
цитирайМерси за хубавите снимки и разказ :)
bilingual
трябва и ти да ги посетиш тези места! има много за гледане!
цитирайтрябва и ти да ги посетиш тези места! има много за гледане!
Настина много добри снимки и текстове - продължавам да се уча, нищо че съм на години...
цитирайТи си готов да издадеш книга за тези малко известни и по- рядко посетени места. Чудно !
цитирайМного хубав постинг!
За съжаление не знам къде се намира с.Голямо Буково, но знам селата Близнак и Младежко.
За Младежко имаше една приказка преди 30 години, че било Старешко/живееха 100 души в пенсионна възраст!/.
Овсен това електрифицираха селото едва през 1977 година!!!Представяш ли си?!
А за природата си прав - тя е различна всеки месец!
За пръв път видях Странджа през октомври 1975 година - повярвай ми, не бях виждала толкова багри на едно място!Красота ти казвам! Никога нама да забравя този огън от червено, оранжево и жълто, на места като контрапукт - зелено и като че ли малко синьо/синьото сигурно е било от небето!/! и свежест, свежест...
Благодаря ти за спомените, които ми връщаш!
Поздрави!:)
цитирайЗа съжаление не знам къде се намира с.Голямо Буково, но знам селата Близнак и Младежко.
За Младежко имаше една приказка преди 30 години, че било Старешко/живееха 100 души в пенсионна възраст!/.
Овсен това електрифицираха селото едва през 1977 година!!!Представяш ли си?!
А за природата си прав - тя е различна всеки месец!
За пръв път видях Странджа през октомври 1975 година - повярвай ми, не бях виждала толкова багри на едно място!Красота ти казвам! Никога нама да забравя този огън от червено, оранжево и жълто, на места като контрапукт - зелено и като че ли малко синьо/синьото сигурно е било от небето!/! и свежест, свежест...
Благодаря ти за спомените, които ми връщаш!
Поздрави!:)
Голямо Буково се прочу миналата година с някакъв местен канибал.
Младежко е по-скоро курортно селце. има и 2 басейнчета.
цитирайМладежко е по-скоро курортно селце. има и 2 басейнчета.
Голямо Буково е малко селце и ако не си тръгнал специално за манастира , може никога да не узнаеш за него. Alexooo ,мен също ме върна 2004-2005г. Двете поредни години ходих до това манастирче на Цветница и си вземах върбови клонки за здраве.Виждала съм само пролетната красота на този край и си мечтая да видя Странджа есента.На снимките видях познатия игумен, който е голям сладкодумник ,и ако уцелите момент в който няма ангажимент ,може да ви разказва часове наред.Благодаря за продължението с разходката.Беше ми интересно и приятно.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене