Иска ми се да започна поредица за призначните села. Нека тя да се приеме като вик, защото ако продължават нещата така, може да я приключим с постинга -Призрачната държава.
 Започвам със село Сив кладенец, Ивайловградска община.
 Намира се на 200 метра от границата с Гърция, на Луда река, малко преди слива й в Бяла река. Два километра преди селото има изоставена караулка на гранична полиция, от която разбираме две неща:
"На държавната граница- държавен ред", а отдолу е добавено:
"Mexican border- 2km".




След няколко метра се минава по моста над Бяла река:


 В целия район къщите са направени от керпич и 80 % от тях са срутени. Единствените тухлени сгради са църквите, които пък са разрушени на 95%.
Изглед от селото. Хълмът отзад е в Гърция:





вишката:





 До тук бяха общите снимки, а сега следва болката, Разрушената Църква в селото. Тя е съществувала през турско робство, но тогава е била запазена, а сега защо е такава?





Това е рухналият покрив:


"Падналият Господ"








Центърът на призрачното село:


 През 1913 година в това село се е провело едно от най-зловещите кланета над българите. Башибозукът събрал цялото мъжко население в местното читалище и го запалили. Никой не е оцелял. Това се е случило на 27.09.1913 г. Така че селото спокойно може да се нарече Източнородопския Батак. Пред срутената църква има паметник, който описва жестокостите на турците: в башибозушките отряди, през 1913 г. е имало и много гърци.


 На този паметник прочетох и името на прадядото на един мой съученик /Калбурджиев/. Стана ми тъжно. 
 И башибозуците не са успели да сторят това, което ние, съвременните българи, постъпваме с тези райони.

Ето го и МАГАЗИНЪ, където можем да продадем миналото си:



ПРИЗРАЧНИ СЕЛА- ПРИЗРАЧНА ДЪРЖАВА!

Не бива да се вайкаме
Сами решихме да разрушим соцдържавата и да изградим новата, членка на ЕС и го правим. Постинга Ви е забележителен. Ще се радвам да намерите село с нови , построени с европари ферми. Каквито има. За да се радваме на новото, което идва
Нашето село на 15 км от Русе и преди имаше 2000 вили, а сега има дворци. Тези на Сакслобурготски нищо не струват. Едно се руши друго се създава. Знаете закона- нищо не се губи само преминава в друг

дворци има навсякъде, но дали има ДУХ в тях? докато в това призрачно село дворци няма, но е останал ДУХЪТ!

има ли хора в това село?

Не бива да се заблуждаваме - става все по-лошо и по-лошо... Но най-лошото е, че няма надежда за по-добро..., което си е направо ужасно...

Сякаш си направих разходка , доста увлекателно описваш всичко .
Поздравления за поста !

mnogo e tajno , no i e mnogo verno.Ima takiva mesta iz ciala Bulgaria

по статистика са 11 човека, но видях само двама.

а районът около селото е много красив

благодаря ти, клеопатра

ме потресе.За жалост миналото ни се обезценява от нас самите.Никой не ни е виновен.
Поздравления за затрогващия материал!

благодаря! все има някой виновен за всичко това!

нямах идея ,че има такива места в нашата държава.Много ,много тъжно.Нямам вяра ,че ще се промени.:-((

и аз също нямам вяра. това е жалкото!

доста такива снимки на къщи, зарязани от години. Натъжават ме много. Най-гадно ми стана от една полуразрушена сграда на детска градина в едно малко градче (не мога да се сетя кое), от надписът бяха изпадали повечето букви. Наоколо беше обрасло с бурени, някъде вътре врата скърцаше зловещо от вятъра.
А все по-пусто ще става...

Jestoko. Simvol na dyrjavata ni...

Прекрасни фотоси, но носещи много тъга и пустота! Тъжно е че някогашното ни минало и народ бавно, но сигорно се затрива...

В моя край също има 2,3 такива села. Едно от което е моето село - Варана. Намира се в община Левски. Много красива селце, но обезлюдява. В момента са към 40 жителя сигорно.

blagodarq vi 4e ste zabelqzali moeto selo,naistina tragi4no e,no si e moeto i sam sviknala da go gledam taka.znam 4e nikoga nqma da se promeni.az sam edni ot malkoto jiteli tam.za 6tastie sam studentka i kato si otida pri roditelite mi (te jiveet tam) mi diestva mn dobre prirodata i spokistvieto tam.nadqvam se taka da si e vinagi-4ist vazduh i spokoino.strohotno e kogato iska6 da si po4ine6 ot golemiq grad,no da jivee6 tam e mn trudno.radvam se 4e ima hora kato vas koito sa go zabelqzali :)

бих ви помолил, ако искате, опишете селото така , както вие го виждате. това ще е по-верният ъгъл. Все пак ние сме само едни "туристи"!
Поздрав!

az go vijdam kato mqsto za relax,no da jivee6 tam ne e mn za predpo4itane,nqma nikakvi usloviq,dori za hlqb trqva da se patuva do Ivailovgrad.vodata za piene sa6to ne e dobra.prez no6ta e malko stra6no.kajete to4no kakvo vi interesuva,za6toto taka mi e trudno da vi go opi6a.mislq 4e e edno strahotno mqsto za relax.

бих искал, ако имаш желание, да го опишеш в блога си! интересно ми е как изглежда от твоите очи!

Моите родители имат къща там от мнооооого години. Ремонтират я с любов и сега е направо невероятно красива - с райграс и т. н. Изобщо не се вписва в общата картинка. Много къщи паднаха с времето, други изгоряха, хората си отидоха от този свят... селото е пусто и тихо. Вечерно време се тракат капаците на прозорците на няколкото останали къщи. Наистина е призрачно. На паметника е изписано името и на моя пра-роднина. Какво да кажа още, има история... Тя е пропита в целият пейзаж на селото. Тъжно е...