Блогрол
Постинг
26.05.2009 11:15 -
Най-източните Родопи V - Ботурче
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 30183 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2009 12:32
Прочетен: 30183 Коментари: 25 Гласове:
1
Последна промяна: 08.09.2009 12:32
Ден втори!
Къмпингувахме на брега на Бяла река. Много обичам ребра на скара, но когато са направени на огън са още по-вкусни. Вечерта ни пяха щурците, не онези "Щурци", а истинските. Зведите на небето бяха повече от песъчинките в морето!
По план трябваше да се качим на колелата и да минем последователно през: Ботурче, след това през обезлюдените села Бежанци, Жълти чал, Черна черква и да стигнем до Меден бук, след което да се върнем през Меандрите на Бяла река до бивака. Но не всичко се случва, така както искаме!
Бивакът.
така се мият съдовете.
Тръгнахме около 9 часа към първото село Ботурче. Ботурчето е цвете, което в цветарските магазини се нарича циклама.
В селото живеят 5 семейства. Запознахме се с едно от децата. Оказа се, че във всеки понеделник минава 7 километра пеш до Гугутка, за да хване училищния автобус до Ивайловград. Какво знаят градските ни деца за образованието в България?
Селото е разположено в една много красива, бих я нарекъл райска местност, под връх Коджаеле:
връх Коджаеле гледан от Ботурче.
Над селото има връхче, на което някога е имало Оброчище.
Оброчището е горе вляво.
Повечето от къщите са срутени, но въпреки това е красиво!
Продължихме по пътя нататък, към изоставеното преди 30-тина година село Бежанци. Явно бежанците са "убежали" и от Бежанци. :)))
Пътят към Бежанци.
Минава се през черничеви горички.
Смокиня.
Смокини и бадеми. Като два пъти се пресичат притоци на Уруклерска река, извираща от Коджаеле.
Стигнахме и до Бежанци. Естествено объркахме малко пътя преди това.
това високото е Адатепе, а зад него би трябвало да е следващата ни цел - Жълти чал.
Под една от сенките спеше краваря от съседното село- Горни Юруци. Събудих го. Извиних му се за това и го попитах как може да стигнем до Жълти чал. Той ме погледна много учудено и каза, че никой не е минавал до там и "пътят" не се поддържа, а без водач 100 процента ще се изгубим. Още по-тревожно било състоянието на "пътя" от Жълти чал до Черна черква. Там заблудата щяла да е 1000 процента. Направихме малко съвещание и решихме да сменим посоката. Тръгнахме на запад, към Долни и Горни Юруци.
"Закуска на тревата" в Бежанци.
Върнахме се по пътя, от където дойдохме. Стигнахме отново до Юруклерска река.
Ниви с тютюн малко преди Долни Юруци.
По пътя видяхме много костенурки:
и водни змии:
В Долни Юруци ни срещна един чичо, който много ни се зарадва. Каза ни, че преди седмица имало и други колоездачи по този краища. Изобщо мълвата за туристи се разнася доста бързо. Като му обяснихме, че не сме стигнали до Жълти чал, той философски и простичко каза:
"Не сте стигнали, щото не сте искали!"
Първите къщи на Долни Юруци.
Пътят към Горни Юруци.
Село Горни Юруци.
Двете села ме впечатлиха и за това ще направя отделен постинг само за тях.
http://alexooo.blog.bg/turizam/2009/05/28/gorni-i-dolni-iuruci.340702
В Горни Юруци стъпихме за първи път на асфалт. Ех! Цивилизация!!!
Леко качване 3-4 километра и се стига до следващото "забравено" село Стражец /Чукурите/. Има няколко автентични вилички на големци от Хасково и Кърджали. Срещна ни една леля, която набързо ни разказа кое какво е тук.
Село Стражец /Чукурите/
След два километра е мостът над реката и разклонението за с. Казак. Пак нагорнище и бутане. Минава се през Хамбар дере. Бях чел, че тук има запазени 7 долмена, но никъдя нямаше указтелна табела, а и в тази пустош нямаше кого да питаме къде се намират те.
На най-високото място се откри панорама към по-голяма част от Най-източноте Родопи. Виждаха се селата Железино, Ленско, Пелевун , Черни рид и паметника на върха, Казак, Стражец и върховете на Мъгленик.
Железино с Черни рид.
с. Казак
В центъра на Казак, най-вероятно върху старото кметство, стоеше този старнен надпис:
"В чест на 13 конгрес на БКП да преизпълним плана за тютюна и САМОЗОДАВОЛЯВАНЕТО!"
Спрете с това самозадоволяване! 13 конгрес отдавна мина! :)))
След Казак минахме през Бял градец.
След Бял градец стигнахме до Гугутка.
Тополите на Бяла река
След приблизително 40 километрово каране стигнахме отново до бивака. Бяхме много уморени, но отново огън, ребърца, студена бира и....много звезди на небето!
С подготовка за утрешния преход!
Къмпингувахме на брега на Бяла река. Много обичам ребра на скара, но когато са направени на огън са още по-вкусни. Вечерта ни пяха щурците, не онези "Щурци", а истинските. Зведите на небето бяха повече от песъчинките в морето!
По план трябваше да се качим на колелата и да минем последователно през: Ботурче, след това през обезлюдените села Бежанци, Жълти чал, Черна черква и да стигнем до Меден бук, след което да се върнем през Меандрите на Бяла река до бивака. Но не всичко се случва, така както искаме!
Бивакът.
така се мият съдовете.
Тръгнахме около 9 часа към първото село Ботурче. Ботурчето е цвете, което в цветарските магазини се нарича циклама.
В селото живеят 5 семейства. Запознахме се с едно от децата. Оказа се, че във всеки понеделник минава 7 километра пеш до Гугутка, за да хване училищния автобус до Ивайловград. Какво знаят градските ни деца за образованието в България?
Селото е разположено в една много красива, бих я нарекъл райска местност, под връх Коджаеле:
връх Коджаеле гледан от Ботурче.
Над селото има връхче, на което някога е имало Оброчище.
Оброчището е горе вляво.
Повечето от къщите са срутени, но въпреки това е красиво!
Продължихме по пътя нататък, към изоставеното преди 30-тина година село Бежанци. Явно бежанците са "убежали" и от Бежанци. :)))
Пътят към Бежанци.
Минава се през черничеви горички.
Смокиня.
Смокини и бадеми. Като два пъти се пресичат притоци на Уруклерска река, извираща от Коджаеле.
Стигнахме и до Бежанци. Естествено объркахме малко пътя преди това.
това високото е Адатепе, а зад него би трябвало да е следващата ни цел - Жълти чал.
Под една от сенките спеше краваря от съседното село- Горни Юруци. Събудих го. Извиних му се за това и го попитах как може да стигнем до Жълти чал. Той ме погледна много учудено и каза, че никой не е минавал до там и "пътят" не се поддържа, а без водач 100 процента ще се изгубим. Още по-тревожно било състоянието на "пътя" от Жълти чал до Черна черква. Там заблудата щяла да е 1000 процента. Направихме малко съвещание и решихме да сменим посоката. Тръгнахме на запад, към Долни и Горни Юруци.
"Закуска на тревата" в Бежанци.
Върнахме се по пътя, от където дойдохме. Стигнахме отново до Юруклерска река.
Ниви с тютюн малко преди Долни Юруци.
По пътя видяхме много костенурки:
и водни змии:
В Долни Юруци ни срещна един чичо, който много ни се зарадва. Каза ни, че преди седмица имало и други колоездачи по този краища. Изобщо мълвата за туристи се разнася доста бързо. Като му обяснихме, че не сме стигнали до Жълти чал, той философски и простичко каза:
"Не сте стигнали, щото не сте искали!"
Първите къщи на Долни Юруци.
Пътят към Горни Юруци.
Село Горни Юруци.
Двете села ме впечатлиха и за това ще направя отделен постинг само за тях.
http://alexooo.blog.bg/turizam/2009/05/28/gorni-i-dolni-iuruci.340702
В Горни Юруци стъпихме за първи път на асфалт. Ех! Цивилизация!!!
Леко качване 3-4 километра и се стига до следващото "забравено" село Стражец /Чукурите/. Има няколко автентични вилички на големци от Хасково и Кърджали. Срещна ни една леля, която набързо ни разказа кое какво е тук.
Село Стражец /Чукурите/
След два километра е мостът над реката и разклонението за с. Казак. Пак нагорнище и бутане. Минава се през Хамбар дере. Бях чел, че тук има запазени 7 долмена, но никъдя нямаше указтелна табела, а и в тази пустош нямаше кого да питаме къде се намират те.
На най-високото място се откри панорама към по-голяма част от Най-източноте Родопи. Виждаха се селата Железино, Ленско, Пелевун , Черни рид и паметника на върха, Казак, Стражец и върховете на Мъгленик.
Железино с Черни рид.
с. Казак
В центъра на Казак, най-вероятно върху старото кметство, стоеше този старнен надпис:
"В чест на 13 конгрес на БКП да преизпълним плана за тютюна и САМОЗОДАВОЛЯВАНЕТО!"
Спрете с това самозадоволяване! 13 конгрес отдавна мина! :)))
След Казак минахме през Бял градец.
След Бял градец стигнахме до Гугутка.
Тополите на Бяла река
След приблизително 40 километрово каране стигнахме отново до бивака. Бяхме много уморени, но отново огън, ребърца, студена бира и....много звезди на небето!
С подготовка за утрешния преход!
Следващ постинг
Предишен постинг
Благодаря ти! :)
цитирайна изоставени девствени кътчета на България, които не подозираме , че имамеееееееее!
Чудесен ппреход от всяка твоя дума звучи изворна чистота тук - като подарък за тези, които са пред монитора!
Истински ти завиждам и знам, че се чувстваш на седмото небе!
Благодаря ти за това!
цитирайЧудесен ппреход от всяка твоя дума звучи изворна чистота тук - като подарък за тези, които са пред монитора!
Истински ти завиждам и знам, че се чувстваш на седмото небе!
Благодаря ти за това!
Браво!!!
цитирайдо тези красиви места на майка България!! Поздрави за постинга! Някой от снимките са невероятни пейзажи за рисуване!! Жалко, много жалко, че са обезлюдели тези села...Къде ли са хората им???
цитирайхората напуснали тези райски кътчета най-вероятно живеят в панелните гета на Хасково, Кърджали или София!
цитирайтова за седмото небе си права!
защо трябва да търсим непознати места по света, когато има толкова много в България?!
цитирайзащо трябва да търсим непознати места по света, когато има толкова много в България?!
и аз ви благодаря!
цитирайзабравени от бога, но за това пък са много красиви, явно не всичко сме успели да замърсим и развалим по нашите земи. Много се радвам за теб и твоите хора, как успяваш да ни пишеш от там?
цитирайе с нищо несравнима по хубост!
Да си лаят колко щат!
цитирайДа си лаят колко щат!
точно така!
цитирайРядко попадам на интересен пътепис...Впечатлена съм от лекотата, с която ни водиш по красивите забравени кътчета на България!
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
12.
анонимен -
Добър вечер
26.05.2009 22:44
26.05.2009 22:44
В твоят блог е красота.Тук можеш да се насладиш на природата.:)
цитирайпоказваш и тъжно - което разказваш! Как ли ходи това дете на училище през зимата? Красива природа, а хората се тъпчат в градовете!
цитирайзащо имаме такава красива пророда, а панелните комплекси са пълни за сметка на тези селца? Каква е тази тъпа политика за постоянно побъркване на хората?
цитирайблагодаря ти! не ме карай да се изчервявам! :)))
цитирайще има и още! обещавам!
цитирайс голямо удоволствие бих прочел пътеписа ти! дано има повече такива. от това по-хубаво няма. всичко друго е дребна суета!
цитирай
18.
анонимен -
По добре се усмихни:)
27.05.2009 20:13
27.05.2009 20:13
Е как ще се изчервяваш:)))))
цитирай
19.
анонимен -
vasko_pi4a
11.06.2009 16:53
11.06.2009 16:53
as sam ot tozi krai ako moga da vi pomogna s ne6to golf_7731
цитирай
20.
анонимен -
Никола от Стражец
18.10.2009 21:07
18.10.2009 21:07
Много, много благодаря ... за това , че и през с.Стражец сте минали .. а не само минали, а сте снимали и родния ми дом ... 4-тата снимка от селото дето сте я направили v seloto е родната ми стряха
цитирай
21.
анонимен -
za selo chukurite
28.10.2009 09:41
28.10.2009 09:41
nai-nai prekrasnoto kutche na balkanskiq poluostrov,dori i v celiq svqt,za men e i vinagi shte si ostane,moeto selo-selo chukurite/strajec.nqma vtoro kato nego.
цитирай
22.
анонимен -
с.Гугутка
02.05.2010 14:41
02.05.2010 14:41
Поздравления за Родолюбците! Искам да спра вниманието Ви на снимката от с.Гугутка Ивайловградско- почти обезлюдено, като много други села. Това е центъра на селото /хорището /, където са ставали празниците и са се вили народни хора. Вижда се църквата "Св. Йоан Богослов", която е на 172 години и е видяла много хубави и много жестоки времена, борбите между гръцки и български попове, опожаряване на селото през 1913 г. от башибозука, когато остават само 8 къщи, а хората са избити, ограбени и разпиляни навсякъде. До каменната ограда на църквата в обща гробница са събрани костите на десетки загинали из селото. На снимката се вижда и паметника с изписани десетки имена ,чийто живот е прекъснат насилствено от жестокостите на турския аскер, напущайки България. Там, на снимката, е и училището, което е гъмжало от детските гласчета, но сега е потънало в тишина. Една снимка казва толкова много неща. По нея може да се напише книга, да се разкаже прекрасна, истинска приказка за жилавия корен на изстрадалото село Гугутка.Дълбок поклон!
цитирай
23.
анонимен -
Nikola ot $ukurite
15.07.2010 16:17
15.07.2010 16:17
До номер 22 .. Моля те кажи ми кой си от село Чукурите .. ако има чалъм да се чуем и свържем чрез Интернет-а .. аз съм от сем. Делиагови .. Никола ..или по точно Кольо ..
цитирай
24.
анонимен -
Между Гугутка и Ботурче, на около ...
18.07.2010 18:06
18.07.2010 18:06
Между Гугутка и Ботурче, на около половин километър от Бяла река има крепост с доста запазен донжон (главна кула) - http://www.flickr.com/photos/sssr/2545561364/ Странно как не сте я видели.
цитирайи на мен ми е странно как не си прочел постинга ми за крепостта:
http://alexooo.blog.bg/turizam/2009/05/11/krepostta-do-selo-gugutka.333321
цитирайhttp://alexooo.blog.bg/turizam/2009/05/11/krepostta-do-selo-gugutka.333321
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене