Смята се за "доказано" че костите на Кара Кольо са в манастира. Когато сте били там, посетихте ли и Кара Кольовата дупка ? :)

Доколкото знам Кара Кольо е загинал заедно с Индже войвода!
Не остана време. Тя била някъде на отвъдния край на реката! на около 10-15 минути. така ли е?

Като дете живях в Тополовград - и по мои спомени ни разказваха как било "сигурно".
Да, наблизо е - има легенда, че там има заровено съкровище, та редовно всичко се преравя от иманяри.

дали има някакви доказателства за това "сигурно" или е част от легендата?!

Боя се, че и да има, не мога да ги представя - затова наблегнах на препинателните знаци "" :)

ако наистина това са неговите кости, много жалко, че никъде другаде не се споменава за тях!

Селото ни е наблизо и като малка дядо ме водеше всяка година на летния събор. Той ми е разказвал много за манастира и доколкото знам и от него, там наистина са костите на Кара Кольо и Ангел Войвода. Стъкленицата с костите беше на самия вход на църквата и имаше книжка, в която точно бяха описани белезите по черепа и как са загинали. Някъде около олтара или отстрани, не си спомням точно, има малка дупка в стената, с дървен капак, през която по стръмна и тясна стълба се слиза в нещо като подземие. Мястото е служело за укритие. Доста тясно е, а подът е покрит с кости. Дядо ми е разказвал, че вътре е имало жени и деца, когато турците са ги открили, но са били заловени от четата преди да успеят да ги избият. Има и поверие, според което, ако не вярваш и влезеш с лоша мисъл там, не можеш да излезеш.
И аз съм чувала за съкровище, което е заровено под манастира. Според някои, то е било открито преди построяването на църквата и е било използвано за тази цел по заръка на самия Кара Кольо. Според други, имането и до днес е там.
Ако някой го открие, да почерпи поне :)

ще ида още веднъж, но този път ще остана цял ден! всичко това, което казваш е интересно! тази игуменка нищо не ни обясни. дори беше нещо сърдита!

друг да каже? може би и Вера Мутафчиева, която също описва кърджалийската епоха в "Летопис на смутното време".
Много богат и наситен постинг, поздрав!

големи личности са били и двамата. Кара Кольо го "възпяха" чалгаджиите, докато от Инджето ги е страх!

Тогава имаше само една игуменка /вероятно вече покойница/ и един ратай. Сега виждам, че манастирът е в много добро състояние. Благодаря ти, че ми припомни!

манастирът е в много добро състояние. освен игуменката имаше и послушница, но не знам дали беше само тя или имаше още. ние отидохме късно, към 6 часа.

бе нападнат с взлом и монахините - даже може да е останала вече една до скоро не пускаха да се влиза в него или пускат само познати - заради това имане , закоето се говори, че пази....
Едва ли ще бъде много словоохотлива...
Сега ще ти напиша една стара хайдушка песен за Индже - войвода, в която е ясно последното му желание:

Индже войвода умира

Разплакала са й гората,
гората и планината,
заради Индже войвода,
заради Коля байрактар.
Индже на Коля думаше:
- Кольо льо, Кольо байрактар,
развивай, Кольо, байраци,
избирай млади юнаци,
се като тебе бошнаци,
от Еди Куле касапи,
от Черно море рибари,
със бурмалии мустаки
и със алени елеци,
и със бошинашки калпаци.
А че щем, Кольо, да идем
на тъзи пуста Мълима,
че са мълимци болери,
болери и чорбаджии. -
Кольо на Индже думаше:
- Че как щем. Индже, да идем
във тази пуста Мълима,
кът са мълимци болери,
болери и куршумлии? -
Индже си Коля не слуша,
та стана, та че отиде
в Мълима града голяма.
Сичките хора в черква.
Излезе бре мало момче,
изнесе пушка бойлия,
удари Индже в сърцето.
Индже се викна, провикна:
- Олеле варе, бре варе,
каква ма оса ожили
по мойто клето сърчице!
Я свивай, Кольо, байраци
и сбирай момци юнаци,
та си дялбата делете
и на меня пай оставете.
Па си станете, идете
на този Рилски манастир
дялбата да ми дадете,
в литургия ма пишете,
там да ма мен поменават.

мисля, че в тази песен се пее за случката, когато страшния Индже е прострелян от едно момче в Странджа/сега село Индже войвода/ и тогава от страшен кърджалия се превърнал в народен юнак.
момчето било помилвано заради храбростта си!

питах съпруга си и той потвърди - за костите на хайдутите, съхранявани в манастира - твърди се, че са техни, криели са се при нужда в скривалище под олтара

защо чалгари да са възпяли Кара Кольо? Чувала съм една песен, тракийска, народна, в която е възпят -

Кара Колю сидеше на високи чардаци,
руйно вино пиеше, бели пАри броеше
"С тези пари ще строя бела чешма каменна,
кога Рада минува с бели менци за вода
менците и да слушам, снагата и да гледам"

в общи линии това беше

благодаря ти!
ако наистина това са костите на хайдутите, тогава община Тополовград трябва да направи Пантеон на хайдушкото движение.
Доколкото до песента. Да тазаи е! но я бяха пуснали по едно радио в чалгавариант преди около 4-5 години.

Индже войвода умира - но края и посланието на войводата са ясни.Има и др. за него и за Кара Кольо в 12 тома на Българско нар. т-во от Михаил Арнаудов.

Един от най-слините ти постинги! Изключително умело и увлекателно представен с много нови за мен неща. Песента е народна наистина (не знам дали точно тракийска) и като основа я вземат явно в попфолка (усмелявам се така да нареча конкретно стила на тази песен, защото считам, че е хубаво, че нея я взимат като текст, а не някакви безмозъчни измислици).

благодаря ти!
Но защо АНОНИМЕН?!

Много хубав постинг-благодаря!!
Напомни ми хубави мигове. Съпруга ми е от този край и сме ходили навремето няколко пъти в този манастир.Под олтара има скривалище и се влиза през тесен проход- оставяш си конче от дрехите и желанието ти ще се сбъдне.
Игуменката си е същата- много нелюбезна , има и младо моми

има от всичко, прочетох отново за Индже и се върнах към детството си, но този път като че ли гледах всичко през друга призма и някак бе по-различно, благодаря ти, едва ли щях да препрочета тази книга, ако не беше ти, а има нужда от това. Ако знаеш, колко книги съм насъбрала и все си викам , ако някой ден ми остане повече време ще си ги чета една по една, но този ден така и не е дошъл до сега, все бързаме и тичаме нанякъде.Поздрави!

История, легенди... и всичко това съчетано с интересните коментари...:)
Манастирът е много красив. Явно го поддържат добре...
Поздрави от Пловдив!:)

Много добър постинг, както всички, които правиш. Свързваш в едно реалност, мит и творчество, което прави постинга ти не само опознавателен, а свързан с исторически личности. За мен бе приятно и въздействащо да науча, че Пушкин е взел прототип в свое произведение. Сега започвам да търся тази повест, за да я прочета.
С тези няколко думи, приеми моите ръкопляскания за възхитителния постинг, който ни поднасяш!

АНГЕЛ НА МАЙКА ДУМАШЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Ангел на майка думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
мене ми вече дотегна,
дотегна, мамо, омръзна,
от кузлужките гаджаля,
гаджаля мръсни турчоля -
дето ма видат, бият ма,
дето ма срещнат, гонят ма.
Като ма, мамо, ценихте
във Читак село голямо,
селските телци да паса
за триста кара грошове,
за едни бели навуща,
за едни черни сукари -
пасах ги, не ги изпасах
от тези мръсни гаджаля.
Че аз ща, мамо, да ида
в Драгойна гора зелена,
да сбера вярна дружина,
да стана млада войвода,
на турци да си отвръщам.
Майка на Ангел думаше:
- Ангеле, сино Ангеле,
седи си, сино, не ходи
не ставай, сино, войвода,
войвода, сино, хайдутин -
хайдутлук къща не храни.
Баща ти, синко, жда прата
на хасковските пазари,
да купи бели волове,
черни угари да ореш,
жълта пченица да сееш.
Ангел на майка думаше:
- Не пращай, майко, баща ми,
парите да си не харчи,
че става двайсе години
чифчилик не съм работил -
пак няма да го работа.
Че стана Ангел, отиде
в Драгойна гора зелена,
походи цала неделя -
другари не ек намери.
Па тръгна Ангел, отиде
в Филибе, стара касаба,
в пустата Мараш махлеси,
на Салчовото кавене -
тамка си Ангел намери
троица души хайдути:
Гьоргето Павликенчето
и Стойчо Чякъргюзлия,
и Тодор Палабуюка
Ангел, на Гьорги думаше:
- Я хайде, Гьорги, със мене
в Драгойна гора да идем,
тамка хайдутлук да правим.
Гьорги на Ангел думаше:
- Ангеле, млада войводо,
питай ма да ти обада,
че става цали три годин,
как сме хайдути излели
във Геренската кория,
тамка хайдутлук да правим.
Деня са от хора криеме
нощя ни едът комари -
и то са, братко, не тегли.
Ангел на Гьорги думаше:
- Бре, Гьорги Павликенецо,
тва ли та й кахър фанало!
В Драгойна гора зелена,
там няма комар да брънка,
там няма муха да фърка,
там има каракачени
до седемдесе колиби,
със седемдесе сюрии,
овни и овци с агнета.
Че па ги Ангел поведе
в Драгойна гора зелена.
Кога у гора пристигна,
засвари Яни кехай,
Янето каракаченин:
диреше най баш овена,
хем дири Яни, хем реве.
Ангел на Яни думаше:
- Яни ле каракачано,
що Дириш овен и ревеш?
Яни на Ангел думаше:
- Ангеле, млада войводо,
аман сме вече викнали
от трима души помаци,
че става вече три месца
се ката вечер дуадат,
по един овен изидат,
стадото жда ни довършат.
Ангел на Яни продума:
- Я хайде да ма заведеш,
заведеш да ми покажеш
от коя урва излизат,
в коя пътека довадат.
Янето Ангел заведе
и му пътека показа.
Ангел помаци заварди.
Слънцето трепва, зайдюва,
три са помака задали,
хем пеят, хем си говорят:
- Чуваш ли, Яни кехая,
закла ли овен да едем,
ко не си овен приготвил,
тебе главата жа земем!
Тъман помаци тва думат;
Ангел шишине насочи
връз трима турци помаци.
Като шишине изгърмя,
с един ги куршум прокара
и им песнята занемя.
До седемдесе колиби,
до седемдесе сюрии
по един му овен дадъха,
голяма дарба дариха,
дето ги Ангел отърва
от тез проклети помаци.
Тука са Ангел тръсили,
не можле да го намерят,
Ангел са овчар престори
и си овнете заведе
във Стамбол града голяма,
на Едикулска касапня,
за той курбан-байряма -
скъпо овните продаде
и прибра жълти жълтици.


Спасово, Чирпанско; непубликувана (инф. Вичо Бончов; зап. 1950 г.).

Бележка на съставителя (Осинин): "Вичо Бончов я научил от Петър Караганчоолу от Чирпан, 30 години по-стар от него. Ангел войвода е роден през 1812 в с. Новаково, Първомайско, а е живял в с. Лъджа - Татаркьой, Хасковско. Двайсетгодишен, излязъл хайдутин в планината Драгойна, Хасковско. Шест години закрилял местното население от турски злосторници. В 1863 се оттеглил в Хилендарския манастир, а според Христо Ботев бил убит през 1862. Ангел войвода е вдъхновил за хайдушки подвизи капитан Петко войвода."




Бележка моя: Село Новаково е в Асеновградска община, но в миналото е било към Първомайска.

Благодаря ти!
Какви политици сме имали някога- Индже и Ангел Войводи!
Дали са им трябвали "партии"?
Песента наистина е много вярна!

Село Устрем е моето родно село. За мен е най-хубавото село, с "най-вкусната" вода, с най-чистия въздух и с най-добрите хора. Обожавам да ходя със семейтвото си там.
За съжаление се омъжих много далече (Враца) и немога да се радвам често на боровия аромат, идващ от близката гора. Щастлива съм обаче, че водя новите си приятели да видят нещо различно от скалните изгледи които предоставя Врачанския Балкан(още едно прекрасно кътче). Да, като атракция, ако може така да се каже, им представям и манастира "Св. Троица" - там има какво да се види.
Радвам се, че съм родена в този хубав край и не изпускам възможност да запозная приятели и колеги с него чрез разкази и снимки.
Като цяло може би бягам малко от темата, но искам да споделя, че в България има места, които могат да ти спрат дъха-толкова красиви.
Нека ги запазим чиси!

Тази година тати ме заведи на панаира в този манастир. Аз не бях ходила на толкова прекрасно място до сега. Видях къде се е крил Кара Кольо толкова много време, направо бях очарована. Изкачих ме се до горе и видяхме неговата дупка. Научих много неща за неговото минало. Влезнах ме в дупката дето е в манастира. За тази дупка аз съм чувала една легенда : ако някой, който има грехове слезе долу, тя го заклещва, докато той не даде пари или не обещае нещо. Баба ми ми е казвала че това е истина , защото се е случило на един човек , когато са били по-млади. Наистина този манастир е много красив. Всеки човек трябва да го посети поне веднъж в живота си. Наистина, ако не го посетите само може да съжалявате после

EVAVALA ZA PESENTA ZA ANGEL VOIVODA,NO ISKAM DA POIASNIA.TOI E RODEN NA NIVATA V TURSKOTO SELI6TE IAZLA,NE DALE4 OT DNE6NOTO DRAGOINOVO [KOZLUK].GIVIAL I RASAL E V NEGO DO 20TA GODINA.DAGE V PESENTA E SPOMENATO[дотегна, мамо, омръзна,
от кузлужките гаджаля],A [Читак село голямо ] E DNE6NOTO BIALA REKA OB6TINA PARVOMAI.

Не знам защо се възхвалява толкова Индже, който в съществената част от живота си е бил абсолютен главорез за българското население с неговите кърджалии

Защото от безмилостен крадец и убиец се е превърнал в защитник на обикновенните хора. Нещо което има малко еквиваленти в световната история. Което разбира се и е подтикнало много хора да пишат за него. Защото самата личност е символ на промята от зло към добро.

Костите на Кара Кольо са в " Кара Кольовата дупка" тя се намира в Църквата по едни стълби надоло . слизаш надоло около 15-20 метра там в едно като пясъчник са костите му отстрани се вижда дупка която той е направил когато се е криел там и е стрелял през нея . Това е всичко което съм видал дано да ти помогне !