Блогрол
Постинг
03.12.2010 12:03 -
Странджа 2010
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 15997 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2010 12:28
Прочетен: 15997 Коментари: 18 Гласове:
30
Последна промяна: 07.12.2010 12:28
Тази година открихме велогодината с едно незабравимо приключение в Източните Родопи и я закрихме с едно карaне в Странджа. За мен есента е сезонът, когато трябва да се посещава най-ниската наша планина.
След като пренощувахме на една тераска над Резовска река, близко до Сливарово, се събудихме нещо като в приказките. Единствено ги нямаше самодивите, за да дойдат и да ни направят кафе... и да ни оближат раните.:)))
Голямата група отиде до Качул да ни чака и да лови риба, а ние се качихме на педалите :))) и тръгнахме към с.Кости:
От Сливарово до Кости са около 27 километра като през по-голямата част от времето се кара до стария кльон:
Първо се изкачихме до една височинка, която е връхната точка на рида разделящ водосборните райони на Велека и Резовска река. Пред нас "излезе" по-голямата част от българска Странджа:
Бялото е мъглата, която е обвила коритото на Велека. Високото, на хоризонта, е връх Папия /501 м.н.в./, а зад него е Варвара и Ахтопол, както и Черно море.
На следващата снимка се виждат къщите на най-голямото странджанско село- Граматиково, а мъглата под нас е коритото на Велека:
По пътя имаше много кал. Единствените хора, които срещахме бяха ловджиите. 150 килограмови ловджии бяха излезли на лов за 300 килограмови глигани.
През около 4-6 километра се минава покрай изоставени гранични сгради. Така че, ако завали силен дъжд, човек има къде да се скрие.
Има само една чешма с беседка, близко до ловно стопанство Макьовци.
По пътя има три важни отклонения и всичките водят до забележителни светилища. На север се стига до Индипасха, и след няколко километра е разклона за Голямата аязма, а на юг е разклона за едно от най-известните светилища, на най-почитаната в този край светица - Света Марина. Последното светилище се намира зад кльона и ви трябва водач, който да ви закара до него. На около 25-я километър стигнахме до един по-голям разклон. От него се тръгва към строгия/забранен за посещение/ резерват Узунбоджак/Лопушна, а също така след него може да се продължи към село Резово. До там са около 25-30 километра, но ние тръгнахме към село Кости:
Последва едно 6 километрово спускане с обща денивелация от около 300 метра. Достига се до 50-55 км/ч. с колелото.
Тук аз имах премеждие: Както си карах по надолнището изведнъж усетих, че предната гума започна да играе. Оказа се, че се е развъртяла гайката на главината. Едвам успях да спра. И в момента, в който стъпих на пътя, гумата продължи сама по надолнището. Изплаших се, като помислих какво е можело да стане. Вдигнах главата си, а пред мен , буквално пред очите ми, стоеше едва забележима табела: "Параклис Света Марина". Оставих колелото и слязох /10 метра/ до него. Запалих си свещичка. Измих си лицето с аязмената вода и поседнах на пейките. Може и странно да звучи, но усетих нейното присъствие! Дали тя не ме беше предпазила от счупването на главата ми!
Намерих си предната гума, пристегнах я по-силно и тръгнах да изпия една бира в Кости.
наздраве!
Оставаха още 22 километра до Качул. Карахме само по дигата на Велека. Толкова много глогинки, шипки и мушмули не бях виждал до сега! И няма кой да ги обере!
Пристигнахме навреме в Качул. Тук, на тази чешма, закрихме велогодина 2010.
На чешмата има плоча, на която пише "Навеки със Съветския съюз", а над плочата има изграден параклис "Света Богородица".
Това е Странджа! Има място за всички.
Описаните всички преходи в блога се осъществяват с финансовата подкрепа на: Магазин за туристическа екипировка и къмпинг оборудване "Alehooo"!
След като пренощувахме на една тераска над Резовска река, близко до Сливарово, се събудихме нещо като в приказките. Единствено ги нямаше самодивите, за да дойдат и да ни направят кафе... и да ни оближат раните.:)))
Голямата група отиде до Качул да ни чака и да лови риба, а ние се качихме на педалите :))) и тръгнахме към с.Кости:
От Сливарово до Кости са около 27 километра като през по-голямата част от времето се кара до стария кльон:
Първо се изкачихме до една височинка, която е връхната точка на рида разделящ водосборните райони на Велека и Резовска река. Пред нас "излезе" по-голямата част от българска Странджа:
Бялото е мъглата, която е обвила коритото на Велека. Високото, на хоризонта, е връх Папия /501 м.н.в./, а зад него е Варвара и Ахтопол, както и Черно море.
На следващата снимка се виждат къщите на най-голямото странджанско село- Граматиково, а мъглата под нас е коритото на Велека:
По пътя имаше много кал. Единствените хора, които срещахме бяха ловджиите. 150 килограмови ловджии бяха излезли на лов за 300 килограмови глигани.
През около 4-6 километра се минава покрай изоставени гранични сгради. Така че, ако завали силен дъжд, човек има къде да се скрие.
Има само една чешма с беседка, близко до ловно стопанство Макьовци.
По пътя има три важни отклонения и всичките водят до забележителни светилища. На север се стига до Индипасха, и след няколко километра е разклона за Голямата аязма, а на юг е разклона за едно от най-известните светилища, на най-почитаната в този край светица - Света Марина. Последното светилище се намира зад кльона и ви трябва водач, който да ви закара до него. На около 25-я километър стигнахме до един по-голям разклон. От него се тръгва към строгия/забранен за посещение/ резерват Узунбоджак/Лопушна, а също така след него може да се продължи към село Резово. До там са около 25-30 километра, но ние тръгнахме към село Кости:
Последва едно 6 километрово спускане с обща денивелация от около 300 метра. Достига се до 50-55 км/ч. с колелото.
Тук аз имах премеждие: Както си карах по надолнището изведнъж усетих, че предната гума започна да играе. Оказа се, че се е развъртяла гайката на главината. Едвам успях да спра. И в момента, в който стъпих на пътя, гумата продължи сама по надолнището. Изплаших се, като помислих какво е можело да стане. Вдигнах главата си, а пред мен , буквално пред очите ми, стоеше едва забележима табела: "Параклис Света Марина". Оставих колелото и слязох /10 метра/ до него. Запалих си свещичка. Измих си лицето с аязмената вода и поседнах на пейките. Може и странно да звучи, но усетих нейното присъствие! Дали тя не ме беше предпазила от счупването на главата ми!
Намерих си предната гума, пристегнах я по-силно и тръгнах да изпия една бира в Кости.
наздраве!
Оставаха още 22 километра до Качул. Карахме само по дигата на Велека. Толкова много глогинки, шипки и мушмули не бях виждал до сега! И няма кой да ги обере!
Пристигнахме навреме в Качул. Тук, на тази чешма, закрихме велогодина 2010.
На чешмата има плоча, на която пише "Навеки със Съветския съюз", а над плочата има изграден параклис "Света Богородица".
Това е Странджа! Има място за всички.
Описаните всички преходи в блога се осъществяват с финансовата подкрепа на: Магазин за туристическа екипировка и къмпинг оборудване "Alehooo"!
Повтарящи се с обратен знак истории
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Топ 10 закони на Мърфи на път
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Топ 10 закони на Мърфи на път
Тази планина е заела голяма част от сърцето ми!
цитирайНаправо ви завиждам.
цитирайНай-чистата планина.
цитирайПо някой път не сме много за завиждане. Сутринта беше -2 градуса, а бяхме в палатки! :)))
цитираймясто за всички, но местата, по които бродите вие са за смелчаци мен ако питаш :).
Поздравления за пътуването!
И усетих това, което споделяш за параклиса... Особени са параклисите в Странджа! И едни такива приветливи :).
Първата снимка е невероятна!
И се радвам че се докоснах отново до Кости и до Странджа чрез твоя постинг.
И погледни в блога на whitepigeon. Ние бяхме там в края на лятото :). Страхотна разходка си направихме!
Поздрави и приятни почивни дни!
цитирайПоздравления за пътуването!
И усетих това, което споделяш за параклиса... Особени са параклисите в Странджа! И едни такива приветливи :).
Първата снимка е невероятна!
И се радвам че се докоснах отново до Кости и до Странджа чрез твоя постинг.
И погледни в блога на whitepigeon. Ние бяхме там в края на лятото :). Страхотна разходка си направихме!
Поздрави и приятни почивни дни!
да спомена за шипките и глога. И в Стара планина няма кой да ги обере :).
цитирайпоздрави на теб! Благодаря ти за отзива! Трудно мога да й се наситя на Странджа!
цитирайпреди циганите ги беряха, а сега явно от желязото изкарват повече!
цитирайсрешнахме с едни такива с ямболски номер като тръгнахме да търсим гробницата в местността Пропада в Малко Търново. Че и ги попитахме дали тук е местността, а едно момиченце ми казва: -Ние не сме от тук.
А какво правят в тез затънтени места да ги пита човек. А после видяхме и таткото, носещ някакви железа...
цитирайА какво правят в тез затънтени места да ги пита човек. А после видяхме и таткото, носещ някакви железа...
в следващия постинг ще пусна и изворите на Младежка с Леярниците. Ходихте ли там?
цитирай
11.
анонимен -
Навеки със СССР!
03.12.2010 17:26
03.12.2010 17:26
По-актуално никога не е било ;))))
цитирайот другия край на границата дали има някоя стара турска чешма с надпис "Навеки със САЩ!"? ::))))
цитирайЕЙ, МОМЧЕ, ПАЗИ КОЛЕЛОТО...ЩЕ БЪДЕ РЕЛИКВА И ПАРИ ЩЕ ДАВАТ ЗА НЕГО...ДА ЗНАЕШ!
КАЧВАМ ГО!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайКАЧВАМ ГО!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
не го продавам! то има сантиментална стоиност, такива преходи направихме с него и нито веднъж не ме предаде! благодаря ти!
цитирайне сме ходили. Иначе пообиколихме доста от селцата там, но отчасти човек вижда нещата. А толкова неща остават скрити. Като се има предвид и, че няма никакви указателни табелки за повечето места, които могат да се посетят. Със сигурност пак ще отидем :).
цитирайСтранджа не може да се посети само веднъж. Поне с мен стана така. Намираме по 4-5 дена вече 6 години, за да скитаме из нея. И всеки път, като че ли е първи път!
цитирайСтранджа ми е слабост, последно лятото успях съвсем за малко
цитирайНай спокойната и красива планина! Там се чувства величието на дъба, и нейната невероятна природа!!!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене