Дойде времето да открием и тази велогодина. Миналата започнахме с Източните Родопи, по-миналата със Странджа, а през тази решихме да направим велообиколка на остров Тасос. Преди две години достигнахме до него, тръгвайки от хижа "Грънчар", но тогава той остана за накрая, а сега островът трябваше да е "основното ни меню".  Има площ около 380 км². и население към 15 000 човека. Освободен е от турско робство през 1912 г. , а в периода 1941-45 е бил в пределите на България.   Преминахме с колата през новото КПП в Златоград около 21 часа. След това прекосихме Ксанти (Скеча) и весели и спокойни се качихме на магистралата, но... вместо да тръгнем към Кавала сме отпрашили на изток, към Комотини (Гюмюрджина). След половинчасово каране намерихме отбивка и слязохме от аутобана. Тръгнахме през едни тъмни села и се лутахме почти до полунощ. На една рекламна табела имаше отпечатана картата на областта и започвахме да проучаваме къде се намираме и как да стигнем до Керамоти (на сутринта трябваше да хванем първия ферибот за Тасос).     От тъмнината към нас се зададе автомобил и в началото се зарадвахме, но когато доближи пусна синия буркан- ПОЛИЦИЯ! Почна да става още по-весело. Обяснихме им, че сме се заблудили и трябва да стигнем до ферибота. Събраха ни документите, влязоха в колата и след 10 минути казаха да тръгнем след тях. Пуснаха буркана и ние ги последвахме. Колелата бяха върху колата, а пред нас полицията ни съпровождаше със светещ буркан. Бяхме малко като националния отбор, тръгнал на турне. Другите коли се нареждаха зад нас и никой не смееше да ни изпревари. След 20 км. полицаите ни изведоха на пътя, по който се бяхме заблудили. Махнаха ни за довиждане и ни пожелаха повече да не се губим. Няма как да не благодаря на гръцката полиция за тази помощ. След полунощ бяхме в Керамоти. Спахме в колата, на плажа.  Изгревът:  Оставихме колата на пристанището и разтоварихме колелата
 Качихме се на ферибота. 3 евро за колело и 3,20 евро за човек.  За 45 минути преодоляхме 7 километровото разстояние и слязохме на Тасос. Едноименият град е столица на острова. В него живеят около 3500 човека. Среща се и с името Лименас. Не му обърнахме много внимание и тръгнахме по пътя на запад.   Целият остров е обиколен от панорамен път, който следва извивките на брега и го обикаля. Дължината на обиколката му е около 100 километра.  Тасос се смята за продължение на Рило-Родопския масив, а най-високият му връх е Ипсарио 1203 м.н.в. Пътят, с няколко думи, мога да опиша така отляво- маслини, отдясно- море. Не случайно е наречен Зеленият остров. Всяко второ дърво е маслина. Има смокини, бадеми, круши, орехи и много иглолистни гори.  Смокиня през април:  Целият преход разделям на три части:  През първата част се вижда Кавала и планините Боздаг (2232 м.н.в.) (върховете му бяха в сняг) и Пангео (1956 м.).  През втората част в морето се вижда Света гора. Гледката е неуписуема. Буквално от морето изплува върхът на Атон, а той е висок 2039 метра. Виждаше се снега по склоновете му.  През третата част, в далечината на хоризонта, се очертаваше силуета на остров Самотраки, който е на около 60-70 км. Виждаше се мощното му било с връх Фенгари 1624 м. От там би трябвало да се вижда Троя. Нали Посейдон от там бил наблюдавал Битката за Елена!
 През изминалата неделя видях Боздаг от север, от Баташки снежник, а сега го виждах от южната му част, чак от Тасос:  В ниското, по брега, се белееше Кавала:  На запад от нея, граничейки с морето, се извисяваше Пангео (Кушница) със своите 1956 м.
 На първата беседка, на която спряхме да си починем, наред с АЕК и  ПАОК прочетох това:  След 17 километра стигнахме до Прину, от там тръгват фериботите за Кавала, която е на около 25 км от тук.
 След Прину продължихме на юг. През цялото време се кара през маслинови горички. Има много къщи покрай пътя и не може да се разбере кога се излиза от едно село и се влиза в следващото. Брегът, основно е каменист, но се срещат и пясъци:  От една селска бакалия си купихме зехтин (малка бутилка, домашно производство) и сол за около 3 евро.   Няколко села се наричат Скала ..... Имената им произлизат от ето тази скала:  Явно, тя е някакво светилище.  Може да се каже, че западната част на острова е по-скучната и някак си по-аграрната.  На около 30 километър от нашата обиколка, на 50 километра навътре в морето, се забеляза страховитата осанка на Света гора, със своя най-висок връх Атон 2039 м. Все още имаше сняг на върха му.   В Света гора, някога Паисий Хилендарски бе поставил основите на нашето съвременно осъзнаване:  
 След 42 километрово каране достигнахме до втория град на острова Лименария. Една от основните му улици:   Около 5-6 километра след него намерихме и прекрасно заливче, където устроихме бивака си. Бяхме на 5 метра от морето, а не духаше вятър:  Пазете горите, ако палите огън на открито!  На сутринта слънцето изгря и трябваше отново да натиснем педалите:
 Минахме покрай най-южното село - Астрис, с което преполовинихме обиколката. Малко преди Алики има много красив манастир "Свети Архамгел Михаил". Построен е до пътя, върху сакли. Много е величествен. Пряко, срещу него, от другия край на пролива е Света гора. Вижда се без бинокъл.  


                        Не знам защо, но този манастир, по-скоро ми заприлича на музей. Може да се влезе само в параклиса му и на една тераса, а в него влизането е забранено. Изглежда е девически!  След него продължихме към Алики. На пътеводителите пишеше, че тук се е намирал античен град, но когато стигнахме до него се оказаха няколко огради и 4-5 колони. Иначе табелите бяха мноого големи.


 Покарахме още малко до следващото заливче. Нямаше как да не спрем на него. И тук табели и тук антични постройки, този път на свети Йоан. Полегнах на плажа му и реших да чакам някой делфин да поскача във водата. Нито делфин не видях, нито русалки!  Източната част на острова е много по-красивата. Крайбрежната ивица е тясна като от западния й край е планината Ипсарио, а селцата буквално са се сгушили в нея, но в същото време дворчетата с маслини са на няколко метра от морето. Първото селце се нарича Кинира:  След това се преминава през няколко селца, които образуват Златните пясъци на Тасос. Тук са: Хриси Акти, Лефки, Хриси Амоудия и нещо като третото тасоско градче- Потамия. Намерихме си една маслинова горичка (то друго, май няма!) и направихме втория бивак. За разлика от предишната вечер, когато спахме на морския бряг, тази щяхме да спим в подножието на планината Ипсарио. От източния край скалите й са отвесни и много прилича на Кончето и Пирин. Мрамор! Само че това "конче" тук беше дълго над 2 километра:  Скалите са почти отвесни:
    Запалихме отново огъня и дълго си говорихме глупости

 На третия ден тръгнахме към 10 часа. Предстоеше ни малко изкачване, около 300 метра.  Златни пясъци по тасоски:   Оставаше само едне селце и следваше да се върнем на изходната ни точка, с което да приключим обиколката. Само че се оказа, че това селце е най-красивото нещо, което видяхме на острова. Родопска архитектура прераснала по естествен начин в средиземноморска. Големи бели къщи покрити с тигли, а също така еркери и тесни стръмни улички. Имах усещането, че съм в някакво родопско градче, само дето Бяло море беше на 2-3 километра от мен. Селцетео се казва Панагия. В центъра му растеше огромен чинар: Днес беше Цветница, но не видях много хора в църквата:  Седнахме в кафенето да изпием по едно кафе. Поръчах си Портакалада като си мислех, че това е фреш от портокали и много се учудих, когато ми донесоха кока-кола продукта- Фанта портокал. Ей това е глобализация. Също като шопската салата с турски домати, македонски лук, сръбски чушки и българско сирене!  Покрай нас мина една велоконкуренция, навярно от времената, когато тук е била 2-ра Българска армия!  Простихме се с красивата Панагия и продължихме към град Тасос. През целия ден в морето, на хоризонта, се забелязваше страховитата сянка на остров Самотраки, само че снимките не се получиха!
 След най-високата точка на прехода следваше едно много яко спускане, на което спокойно се развиваха 60-70 км/час с колелото. Аз развих 62. Дострашаме да отпусна спирачката.  Град Тасос, гледан от високото и Керамоти в мъглата:
   Няколко снимки от градчето:  Качихме се на ферибота:  Бяхме забравили велобагажниците на колата и вече ги бяхм отписали, когато за мое учудване те си стояха там непокътнати! Дори и многото българи живеещи в Керамоти се бяха отучили да крадат! Как да не ти се иска да се върнеш пак там!? Напуснахме Тасос - Зеления остров на Гърция и се прибрахме в Зелена България. Нашето зелено го няма никъде! Най-хубавото си е, та дори и да ти открадат багажника!
 Тасос  14-17.04.2011 г.
Целият пътепис е тук:

:) Много е студено, ама не излиза от водата :))))) Явно не достатъчно студено :))

Благодаря !
Пан

Много интересен пътепис! Прекрасни снимки! Много здраве!

Студено си беше, ама се прави на герой! :)))

Дано през цялата година да е така! И аз ти благодаря!

Наско, благодаря! Ще има още, надявам се!

Невероятни снимки! Направих отново прекрасна разходка!

Да се надявам, че ще има още!:)))

А на почивка е винаги хубаво!

ще бъде по-свестен, винаги! Каквито и кусури даима;())
Страхотен репортаж, потопих се в тази атмосфера.

Така си е!

Напълно съм съгласен!

Поздрави и от мен!

Благодаря, пътувах с Вас! Желая Ви здраве!! И сила на духа!

Истински ви се възхищавам, на цялата тайфа!
Вие сте свободни и щастливи хора!

и още по-доброто умозаключение-"Нашето зелено го няма никъде! Най-хубавото си е, та дори и да ти открадат багажника!":)

Съвършенно приключение, завидях ти поне малко. А за нашата си зелена България, си напълно прав, това си е Рая!

си поплюват обаче. Могат да печелят от всичко. Дори и от велосипедите :).
Красива е бреговата ивица с толкова много зеленина и с това синьо море!
Красиво и спокойно място за бивакуване сте си намерили :). А и втората вечер - с хубави гледки, устремени нагоре. А селцето Панагия наистина е много хубаво, като нашенските!
Поздрави!

Те от един камък легенди правят, а ние нашите легенди превръщаме в камъни!

Прекрасен пътепис, пропуснала съм го, може би защото съм празнувала Цветница :))) Днес си наваксах.