На 27 ноември, една от най-черните дати за съвременната българска история, преминах през пункта "Капитан Петко войвода" до Свиленград и се отправих към Дедеагач, който през 1920 година е преименуван на Александруполис, по името на тогавашния гръцки крал- Александрос I.  За да стигна до Бяло море минах последователно през Орменио (Черномен), Дидимотихон (Димотика), Суфлиу (Софлу), Ферес (Фере). Преди 92 години всички тези градчета са се намирали в България. Предадени са на Гърция, заедно с цяла Беломорска Тракия, на 27 ноември 1919 г., след подписването на Ньойския договор.

---

 Първото селце- Орменио на български се е наричало Черномен. То е известно с това, че тук се е водила една от най-важните битки за завземането на Балканите от Османската империя. Черноменската битка се е състояла на 27 септември 1371 г. Тук намират смъртта си воеводите Углеша и Вълкашин. След 25 години е превзета цяла България. Турската армия е била предвождана от Лала Шахин, чийто кости се пазят днес в джамията в Пловдив.
 Първото градче, покрай което се минава е Орестиада. То е най-северния гръцки град. Образувано е през 1923 година от гръцки бежанци. От пътя, с просто око, се виждат минаретата на Одрин.  Бързах към следващата спирка- Димотика. Малко, 8-хилядно градче, с богата история. Намира се на Бяла река малко преди да се влее в Марица. На хълма, над реката, е известната крепост:  Тя е превзета от Калоян през 1205-6 година. Тя е и първата крепост превзета от османлиите след стъпването им на европейския континент. За кратко е тяхна столица. Гледка към градчето от крепостта: Часовниковата кула, джамията и църквата: Пред източната порта: Крепостната стена, а долу вляво е Бяла река:  Следваше разбит път до Софлу. Малко, 5-хилядно градче, в което имаше Музей на коприната. В Софлу се провеждал  най-големия пазар на коприна в Османската империя. Пътят надолу следва поречието на Марица. Отдясно се отива към вековната гора в Дадия, а наляво към ЗМ "Делтата на Марица". Следващото градче се наричаше Фере. От Фере се отива към КПП с Турция, към град Ипсала, Кешан и Дарданелите. Главната улица и църквата на Фере:
 Преди градчето може да се тръгне по магистралата към Дедеагач, но ние продължихме към Бяло море. Минахме през едно селце, където бе построено много голямо летище. Нямаше нито един самолет, а за построяването му , навярно бяха изразходвани 100-ци милиони. Да не се чудят тогава южните ни съседи, от къде са дошли тези кредити!  По един двулентов булевард (в ремонт).се стига до 55-хилядния град. Бил съм в другите тракийски, гръцки градове: Кавала, Драма, Комотини и Ксанти, но Александруполи ми изглежда най-зле от тях. Дали е заради кризата им, която от гръцка се изроди в европейска!?  Дали Арабската пролет няма да завърши с Европейска зима!?  През 1870 год. до тук е прекарана ж.п. линия от Одрин. Гарата се намира на крайбрежната улица. По нищо не се различава, от коя и да е селска гара. Не съм сигурен дали това беше основната им станция!  Крайбрежната: Голямата забележителност е фарът, който е построен от руски инженери Руската армия влиза в града през 1877 година по време на Освободителната за България Руско-турска война.
Дедеагачката митрополия:  Улица "Пловдив", може би!
Не е никакъв проблем пред блока да си построиш бензиностанция:
 Разгледахме Александруполи и тръгнахме обратно. Навръщане минахме по един живописен път през гръцките Родопи, които следва извивките на българо-гръцката граница, на около 5 км.от нея.  Минахме през едно ждрело. Наближихме с. Голям Дервент (някога чисто българско село). По пътя се натъкнахме на сламени колиби, които бяха нещо като местна атракция:
 След това се издигнахме почти на 1000 м.н.в. под втъх Шапка 1069 м. (Има черен път до него.) Тук имаше няколко заледени участъка. Връх Шапка с ветрогенераторите. Вижда се от България.
Пояснителна табела:
 Слезнахме в Голям Дервент: Църквата в селото:  В съседство с нея има нова джамия.
След 15 километра минахме през Малък Дервент, отстоящо на 5 км. от с. Горно Луково. Следва разклон, по който трябва да се завие наляво и след още малко се минава по железния мост над Бяла река след Метаксадес. На много места по пътя има стари военни съоръжения, които могат да се разгледат свободно. Те са част от строената някога "Линия Метаксадес",построена за отбрана на Гърция от нас., аналог на "Линията Мажино" във Франция. От село Лади минахме по нов, тесен път, който е построен между граничните пирамиди и стигнахме до най-новото КПП "Ивайловград". Следваха 5 километра на отчаяние. Няма ли общна Ивайловград средстав да изгради този участък от пътя, който вече е международен, а и в самия град всичко е разкопано. Да не би да търсят някакво изгубено имане! За добро или за лошо с гърците сме съседи вече 1330 години. Както се казва:" Не можеш да избираш родители и съседи!". Видях две Гърции. Едната е излъскана и светла, когато идват туристите от цял свят, а другата е малко ....по-различна! 27.11.2011 г., Александруполи (Дедеагач)
Пътеписът е осъществен благодарение на финансовата подкрепа на: Магазин за туристическа екипировка и къмпинг оборудване Deno.bg!

Всички тези имена на населените места, които си посетил имат в Пловдив улици със същото наименование: Черномен, Дедеагач, Фере, Софлу. Заселилите се Пловдив по принуда, са пренесли със себе си и имената на родните им места....Това е единственото нещо, което вече им е останало... може би на наследниците им ...

Поздрави!

И кой е виновен за всичко това?
Заради една чукарлива Македония сме изгубили красивата Тракия

Поздрави![/quote]

и аз съм ходил там

Красивата Тракия, Добри Терпешев я подарява за втори път на Африканските гости - Данайците, въпреки, че според мирния договор в края на втората световна, това е територия на България, осигуряваща излаз на море.
Впрочем, къде ни е Македонията - пак при Данайците!!!

Благодарение на това, че сме изгубили Тракия, англичаните ни подаряват на СССР в 1944 г.,(ако имахме излаз на Бяло море, едва ли щеше да се случи) а от там и всички последващи злини!