От този преход очаквах две неща:

 Първото- през 2012 година се навършват 100 години от връщането на дъщерята Родопа към майка  България, т.е. навършваха се 100 години от Балканската война. По време на прехода трябваше да преминем по местата, където са се водили едни от първите сражения. Турските казарми се намирали в местността Бей бунар, а нашите части са били прегрупирани под върховете Модър (1992 м.) и Голица (1923 м.) Бях чел, че под Модър има запазени окопи от преди 100 години. Отделно от това трябваше да следваме почти през цялото време стария римски път (от 2-ри век), който е свързвал Пловдив с Виа Игнация и Бяло море.

 Второто- щях да съм с Ивайло . Дали щеше да издържи преход дълъг около 50 километра, вървяни за около 18 часа. Забравих да кажа, че Ивайло е само на 5 години и половина. Уговорихме се предварително, че няма да го нося, и ще спираме да почиваме, където и когато той пожелае.

 Тръгнахме аз, Ивайло и Красимир от хижа "Върховръх", по-точно от разклона пред хотела. Минахме над село Чурен:   с. Чурен, зад този рид е Тъмраш.
 След 1 час и 30 минахме покрай Комаров камък. Тук е издигнат паметник на загиналите перущенци в първата битка от Балканската война на 5.Х.1912 г.   Комаров камък
 След още 1час и 30 минути се минава през чешмата Бей бунар. Тук са били турските казарми. Малко преди чешмата (500 метра) се намира разклонът за село Черешово, където се намира култовия заслон Черешка. От Бей бунар се откриват гледки към с.Осиково и селата Селча и Фотиново намиращи се на отсрещния склон над Въча. Бей бунар
След около 20 минути се стига до една рекичка. Малко над нея (100 метра) се намират останките от хижа Модър. Няма ли кой да я възстанови? Ще се оживи пешеходния туризъм в района. Не се иска много. Две-три стаи и столова, както и място за палатки.  Продължава се по останките от Римския път, който тук се е превърнал в Римска пътека:   От тук нататък следва най-трудния участък. Пътеката не е подържана. Има много паднали дървета и маркировката се губи често.  Минава се през историческото място Голица, под връх Голица 1923 м. Върхът се подсича от източната му страна.  Тук се е водило сражението. Българските части са командвани от родения в средногорското село Свежен, полковник Серафимов. Войниците са били основно от Перущица. А турските части са били съставени от мобилизираните помашки села от района на Въча, основно от Осиково. Турските офицери са издавали заповеди, които били трудноразбираеми за помаците. В завързалото се сражение са били убити около 20 перущенци. След като турците видели как може българския войник да атакува "На нож" и да не страхува от куршумите, побягнали. Същото сторили и помаците, които се прибрали по къщите си. След това сражение при Голица и Модър превземането на стратегическия Тъмрашки клин от полковник Серафинамов не било проблем. Тъмраш бил унищожен и изселен и сега е само географско понятие.   Ивайло и чичо Краси
по пътеката под Голица   Неусетно се минава под връх Модър, който се заобикаля от западната му страна. Тук има много камъни, като много от тях приличаха на изоставени окопи. Бяха наредени успоредно и следваха определена линия.       Този участък е най-непроходим. Възможността от изгубване е голяма. Трябва много внимателно да се следи маркировката. Не трябва да се пропусне нито един знак. Ивайло имаше преимущество- минаваше прав под падналите дървета, докато ние трябваше да ги заобиколим.  От изгорялата хижа "Модър" до местността Митницата е около 6 километра, които минахме за повече от 3 часа (с почивките).  Митницата е наречена така, защото тук е съществувала такава до 1912 г. Пресичат се няколко пътя: от Осиково, от Чукуре, от Бяла черква, за Забърдо:   Митницата
 След 1 час, по широк почвен път и много картофени ниви се стига до горния край на хижа Персенк, където спахме първата вечер.  На сутринта продължихме по Римския път като към нас се присъединиха Наско и Николай, който беше с 1 година по-голям от Ивайло.    Като се издигнахме малко по пътеката се откри гледка към връх Голица   и Модър. Тук Римският път е най-добре запазен. Спокойно може да се минава с колесница. След 1 час и 20 минути достигнахме до Гробния проход (Мазаргидик). Тук има разклонение за Малък Персенк, Голям Персенк, за Чудните мостове, но ние избрахме да продължим по древния път, към хижа Изгрев.   Мазаргидик
Римският път продължава нагоре като под Голям Персенк достига връхната си точка 2025 м. На слизане ни посрещна полянка с коне, които тръгнаха към нас.    Един час и половина след Мазаргидик се стига до Глухите камъни.      От тук нататък се минава през Айдарски камък, връх Черногор и се стига до хижа Изгрев. Мога да кажа, че това е една от най-приятните пътеки в Родопите. През цялото време се върви на височина около 1700 м., няма никакви изкачвания. Постоянно се върви в борова гора и плътна сянка. Вода има много често и най-важното не се среща никой. Има следи от мечки, но те не нападат хора. Не мобжах да разбера защо този красив участък е е непопулярен! Хижа Изгрев.
Преспахме на хижа Изгрев. Малките ядоха най-вкусната им супа и катми и на другия ден продължихме към Чепеларе.  Спускането към родопското градче продължава от 3 до 5 часа.   Кула Снежанка в Пампорово
 Минахме през махала Чифлика. Впечатление ми направи това, че нейната надморска височина е 1630 м., което автоматично я прави най-високото място за живеене у нас. Чамла е другото най-високо място, но там няма постоянно живеещи хора. В Чифлика имаше хора, които си отглеждаха нивичките. Навярно картофите им са едни от най-вкусните! махала Чифлика (на половин час под хижа Изгрев)
 След още няколко минути се спуснахме до следващата махала Асеновец. В центъра, на която имаше стара, добре запазена църква "Св.Иван Рилски". Влязохме в двора й на сянка.  Нашите туристчета
  Стара и нова родопска архитектура
язовирче над Чепеларе
Слязохме в градчето в най-големия пек. Малките изядоха по два сладоледа, а големите изпиха по две бири.  Чепеларе има нов център. Много красив. За мен той е много по-стойностен от мегаломанския център на Смолян. На централния площад са изобразени 5-те олимпийски кръга в чест на Е.Дафовска. Има с какво да се гордее Чепеларе!  Преходът е препоръчителен за всички, които обичат Родопите. Може и с деца, ако не са някои глезльовци. Ивайло и приятелчето му Николай се държаха като големи мъже, може би усещаха силата на родопското гостоприемство и красота!  Чепеларе, 17, юни, 2012 г.

Пътеписът е осъществен благодарение на туристически магазин deno.bg

Браво на вас, юнаци, голям преход сте направили и не сте се загубили, печени сте. Момченцата направо ми напълниха душата, големи сладурчета, с още сладолед да ги черпите. Поздрави!!!

Браво на малките туристчета!:)

Браво за това, че така възпитават дечицата в любов към планината и туризма! Аз преди 12 години качих моите две внучета, които бяха точно на възрастта на тези две юначета, на връх Полежан и от тогава шетат по билата и пътеките на Пирин вече и без мен. Благодаря и за постинга, че ме върна във времето, когато съм бродил по тези места и спал и в хижа Модър. Беше много приятна хижичка, жалко че изгоря...

Блазе ви, било е невероятно преживяване!

Поздрави!

Малко хора го знаят този маршрут.Там е много красиво!Великолепен пост!

големите, че така възпитават децата!

а снимките и текстът правят неповторими чувствата, които изпитва човек!
Не знаех за този маршрут, но дано повече хора прочетат и направят хубавата разходка по вашите стъпки. Вижда се, че децата добре се справят по пътеките.
Благодаря!:)))

Благодаря ти!

Благодаря ти! Ако знаеш колко съм горд с тях!?

Не знам дали като порастат ще разсъждават пак така!?

Благодаря ти! Има много история в този край!

Благодаря ти! Дано тръгнат! Стига са мрънкали, красотата е покрай нас, а ние все сме недоволни! Трябват очи и сърце!

Благодаря ти! Знаеш ли колко малко им трябва на малките? А ние трябва да спрем да се борим с вятърните мелници.

И аз благодаря! Всичко е покрай нас, просто трябва да го видим!

Браво!!!!

Прехода наистина е много хубав! Миналата година се опитахме да направим преход от х."Върховръх" до Голям Перелик. Не успяхме за съжаление...Малко след "Комаров камък" заваля проливен дъжд-валеше около 2 часа и половина. Спря да вали, но на "Бей бунар" започна отново. Падналрите дървета, високата и мокра трева ни забавиха доста и не успяхме да стигнем навреме до х."Персенк". Принудихме се да опънем палатката под връх "Модър". Вечерта докато спяхме около нас се навърташе някаква мечка, която доста ни уплаши с рева си. Затова решихме като стигнем х. "Персенк" да се посъвземем малко и да отскочим до "Чудните мостове". Маршрута наистина е супер, но може би наистина би било добре ако хижа "Модър" се възстанови отново... Поздрави и успех!

Жалко, че не сте успели с времето! Поздрави! Наистина е добре, ако хижа Модър се възстанови, та дори и само заслон да се направи!

и за участниците в него, и на време сте случили и чудни снимки сте направили :)! За някои от местата не бях чувала.
Видели сте и махала Асенец, за която се бяхме запътили и ние да си търсим места за палатки, но впоследствие плановете се промениха :). Ама ние случихме дъждовно време през август миналата година. И когато бяхме решили да правим пешеходни маршрути валеше като из ведро. Така се бяхме запътили към Цирикова черква от Чудните мостове, но успяхме да стигнем само до х.Кабата.

Поздрави!

Благодаря ти! Ако идете до Цирикова църква, минете през каньончето под нея!