
Прочетен: 29818 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2012 18:19

Първото- през 2012 година се навършват 100 години от връщането на дъщерята Родопа към майка България, т.е. навършваха се 100 години от Балканската война. По време на прехода трябваше да преминем по местата, където са се водили едни от първите сражения. Турските казарми се намирали в местността Бей бунар, а нашите части са били прегрупирани под върховете Модър (1992 м.) и Голица (1923 м.) Бях чел, че под Модър има запазени окопи от преди 100 години. Отделно от това трябваше да следваме почти през цялото време стария римски път (от 2-ри век), който е свързвал Пловдив с Виа Игнация и Бяло море.
Второто- щях да съм с Ивайло . Дали щеше да издържи преход дълъг около 50 километра, вървяни за около 18 часа. Забравих да кажа, че Ивайло е само на 5 години и половина. Уговорихме се предварително, че няма да го нося, и ще спираме да почиваме, където и когато той пожелае.
Тръгнахме аз, Ивайло и Красимир от хижа "Върховръх", по-точно от разклона пред хотела. Минахме над село Чурен:
След 1 час и 30 минахме покрай Комаров камък. Тук е издигнат паметник на загиналите перущенци в първата битка от Балканската война на 5.Х.1912 г.

След още 1час и 30 минути се минава през чешмата Бей бунар. Тук са били турските казарми. Малко преди чешмата (500 метра) се намира разклонът за село Черешово, където се намира култовия заслон Черешка. От Бей бунар се откриват гледки към с.Осиково и селата Селча и Фотиново намиращи се на отсрещния склон над Въча.

След около 20 минути се стига до една рекичка. Малко над нея (100 метра) се намират останките от хижа Модър. Няма ли кой да я възстанови? Ще се оживи пешеходния туризъм в района. Не се иска много. Две-три стаи и столова, както и място за палатки. Продължава се по останките от Римския път, който тук се е превърнал в Римска пътека:


по пътеката под Голица





След 1 час, по широк почвен път и много картофени ниви се стига до горния край на хижа Персенк, където спахме първата вечер. На сутринта продължихме по Римския път като към нас се присъединиха Наско и Николай, който беше с 1 година по-голям от Ивайло.



Римският път продължава нагоре като под Голям Персенк достига връхната си точка 2025 м. На слизане ни посрещна полянка с коне, които тръгнаха към нас.





Преспахме на хижа Изгрев. Малките ядоха най-вкусната им супа и катми и на другия ден продължихме към Чепеларе.


Минахме през махала Чифлика. Впечатление ми направи това, че нейната надморска височина е 1630 м., което автоматично я прави най-високото място за живеене у нас. Чамла е другото най-високо място, но там няма постоянно живеещи хора. В Чифлика имаше хора, които си отглеждаха нивичките. Навярно картофите им са едни от най-вкусните!

След още няколко минути се спуснахме до следващата махала Асеновец. В центъра, на която имаше стара, добре запазена църква "Св.Иван Рилски". Влязохме в двора й на сянка.



Слязохме в градчето в най-големия пек. Малките изядоха по два сладоледа, а големите изпиха по две бири.

Пътеписът е осъществен благодарение на туристически магазин deno.bg
Поздрави!
24.06.2012 15:46
Не знаех за този маршрут, но дано повече хора прочетат и направят хубавата разходка по вашите стъпки. Вижда се, че децата добре се справят по пътеките.
Благодаря!:)))
Благодаря ти!
Благодаря ти! Ако знаеш колко съм горд с тях!?
Не знам дали като порастат ще разсъждават пак така!?
Поздрави!
Благодаря ти! Има много история в този край!
Благодаря ти! Дано тръгнат! Стига са мрънкали, красотата е покрай нас, а ние все сме недоволни! Трябват очи и сърце!
Благодаря ти! Знаеш ли колко малко им трябва на малките? А ние трябва да спрем да се борим с вятърните мелници.
Не знаех за този маршрут, но дано повече хора прочетат и направят хубавата разходка по вашите стъпки. Вижда се, че децата добре се справят по пътеките.
Благодаря!:)))
И аз благодаря! Всичко е покрай нас, просто трябва да го видим!
Видели сте и махала Асенец, за която се бяхме запътили и ние да си търсим места за палатки, но впоследствие плановете се промениха :). Ама ние случихме дъждовно време през август миналата година. И когато бяхме решили да правим пешеходни маршрути валеше като из ведро. Така се бяхме запътили към Цирикова черква от Чудните мостове, но успяхме да стигнем само до х.Кабата.
Поздрави!