Идваше Джулаята и ние като едни свободни души трябваше да посрещнем Изгрева на морето. И да се обяснава на другите хора какво е Джулая, няма смисъл. Това е нещо, което или го усещаш или не. Извинения има хиляди. 
 За четвърта година отидохме на Силистар. Ако някой не знае какво е това,  показвам:

 Най-южният, най-топлият и най-песъчливият плаж по нашето Черноморие. Разбирам, че на Камен бряг са пели и самите автори на July morning, но ...
 Сега стоя пред компютъра и не знам от къде да започна.  Емоцията беше прекалено силна.
 Обичам да съчетавам нещата, така се случи и тази година. 
 Ден първи:
Странджа. Моята най-любима планина, а съм ги обиколил всичките. Защо точно тя? Може би защото е най-неизучена, недокосната, неизцапана и не на последно място най-мистичната. Пътят, по който минахме по-скоро прилича на алея в някой парк.

Една от малкото чешми,  преди село Варовник.

 Забелязахте ли и каяка. Отредено му беше да пори водите на Велека, но това на следващия ден.
Едно Зелено море, в което няма как да не се влюбиш:

В далечината се вижда най-високата точка в българската част- вр. Градището. Там се намира Светилището на Египетската царица Бастет, ако нищо не знаете за нея поровете се в нета, ще остатенете удивени /слаба дума/. Под тази височина се намира Малко Търново, но пътят ни и целта ни не беше натам.
 След около час достигнахме до столицата на нестинaрите - село Българи, въпреки, че много си мислят, че тази столица е Бродилово. 
Ето на този кръг, пред църквата, на всеки 3 юни /Св.Константин и Елена по стар стил/   играят нестинарите и след това тръгват по другите места да показват как успяват да станат част от огъня.

 Срещнахме се и с тази жена, която беше направила музей от дома си. Вместо да продаде къщата си, тя я стегнала и намерила всичко от старите скринове, за да направи това скромно музейче. Повтарям си още веднъж името на селото- Българи!


Минахме я Странджа и излязохме на морето- до Царево. Спряхме чак в Ахтопол. както гласи легендата- кръстен на богинята Агата, т.е. Град на Щастието и Любовта!
 

Ако сте се изгубили в Любовта, намерете Ахтополския фар- той ще ви светне! 
 Оставаха последните десет километра до Силистар. Леля Елена навярно не ни очакваше, обичам да я изненадвам. Тя е една много интересна женица. Отговаря за къмпинга на залива. Запознахме се още, когато го откриха. Аз и гаджето ми тогава /сега вече носи и фамилията ми, че взе че ми  роди и син :-)/ пристигаме с колелата в търсене на някакъв плаж. Палатката я бях вързал на рамката на колелото, а спалните чували на багажника. Очевидно тогава я впечатлихме толкова много, щото вече започваме да се чувстваме като роднини с леля Елена. 
 Веднага ни настани в една каравана. Жалко, бях се настроил да спя на палатка.

 Отидохме веднага на плажа, бяхме пътували 6 часа.

 Морето топло, слънцето пече.  Пясъкът от ситен по-ситен. Какво ли повече му трябва на човек? Имаше още два дни до Джулаята! За тях -утре! Още не мога да вляза в ритъм, за да опиша преживяното!

постове ми иде да хвана багажа и да тръгна. Ама пусти отговорности седмични, ще трябва да чакам до петък:)

на мен ми е все едно дали англичаните го знаят, дали французите или испанците го празнуват!
ако искаш да не си невежа/по твоите думи/ виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%8F

Страхотно си любезен. Благодаря ти за изчерпателният отговор.

не! просто българите, които останахме тук, сме си все така емоционални за разлика от тези, които си заминаха и се питат дали тези празници ги имат французи, англичани и испанци! може би ще трябва да спрем да подаряваме и мартеничките щото го няма това нещо при западняците!