Блогрол
Постинг
02.07.2008 15:49 -
July morning-11111
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 8694 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.07.2008 11:22
Прочетен: 8694 Коментари: 4 Гласове:
2
Последна промяна: 03.07.2008 11:22
Идваше Джулаята и ние като едни свободни души трябваше да посрещнем Изгрева на морето. И да се обяснава на другите хора какво е Джулая, няма смисъл. Това е нещо, което или го усещаш или не. Извинения има хиляди.
За четвърта година отидохме на Силистар. Ако някой не знае какво е това, показвам:
Най-южният, най-топлият и най-песъчливият плаж по нашето Черноморие. Разбирам, че на Камен бряг са пели и самите автори на July morning, но ...
Сега стоя пред компютъра и не знам от къде да започна. Емоцията беше прекалено силна.
Обичам да съчетавам нещата, така се случи и тази година.
Ден първи:
Странджа. Моята най-любима планина, а съм ги обиколил всичките. Защо точно тя? Може би защото е най-неизучена, недокосната, неизцапана и не на последно място най-мистичната. Пътят, по който минахме по-скоро прилича на алея в някой парк.
Една от малкото чешми, преди село Варовник.
Забелязахте ли и каяка. Отредено му беше да пори водите на Велека, но това на следващия ден.
Едно Зелено море, в което няма как да не се влюбиш:
В далечината се вижда най-високата точка в българската част- вр. Градището. Там се намира Светилището на Египетската царица Бастет, ако нищо не знаете за нея поровете се в нета, ще остатенете удивени /слаба дума/. Под тази височина се намира Малко Търново, но пътят ни и целта ни не беше натам.
След около час достигнахме до столицата на нестинaрите - село Българи, въпреки, че много си мислят, че тази столица е Бродилово.
Ето на този кръг, пред църквата, на всеки 3 юни /Св.Константин и Елена по стар стил/ играят нестинарите и след това тръгват по другите места да показват как успяват да станат част от огъня.
Срещнахме се и с тази жена, която беше направила музей от дома си. Вместо да продаде къщата си, тя я стегнала и намерила всичко от старите скринове, за да направи това скромно музейче. Повтарям си още веднъж името на селото- Българи!
Минахме я Странджа и излязохме на морето- до Царево. Спряхме чак в Ахтопол. както гласи легендата- кръстен на богинята Агата, т.е. Град на Щастието и Любовта!
Ако сте се изгубили в Любовта, намерете Ахтополския фар- той ще ви светне!
Оставаха последните десет километра до Силистар. Леля Елена навярно не ни очакваше, обичам да я изненадвам. Тя е една много интересна женица. Отговаря за къмпинга на залива. Запознахме се още, когато го откриха. Аз и гаджето ми тогава /сега вече носи и фамилията ми, че взе че ми роди и син :-)/ пристигаме с колелата в търсене на някакъв плаж. Палатката я бях вързал на рамката на колелото, а спалните чували на багажника. Очевидно тогава я впечатлихме толкова много, щото вече започваме да се чувстваме като роднини с леля Елена.
Веднага ни настани в една каравана. Жалко, бях се настроил да спя на палатка.
Отидохме веднага на плажа, бяхме пътували 6 часа.
Морето топло, слънцето пече. Пясъкът от ситен по-ситен. Какво ли повече му трябва на човек? Имаше още два дни до Джулаята! За тях -утре! Още не мога да вляза в ритъм, за да опиша преживяното!
За четвърта година отидохме на Силистар. Ако някой не знае какво е това, показвам:
Най-южният, най-топлият и най-песъчливият плаж по нашето Черноморие. Разбирам, че на Камен бряг са пели и самите автори на July morning, но ...
Сега стоя пред компютъра и не знам от къде да започна. Емоцията беше прекалено силна.
Обичам да съчетавам нещата, така се случи и тази година.
Ден първи:
Странджа. Моята най-любима планина, а съм ги обиколил всичките. Защо точно тя? Може би защото е най-неизучена, недокосната, неизцапана и не на последно място най-мистичната. Пътят, по който минахме по-скоро прилича на алея в някой парк.
Една от малкото чешми, преди село Варовник.
Забелязахте ли и каяка. Отредено му беше да пори водите на Велека, но това на следващия ден.
Едно Зелено море, в което няма как да не се влюбиш:
В далечината се вижда най-високата точка в българската част- вр. Градището. Там се намира Светилището на Египетската царица Бастет, ако нищо не знаете за нея поровете се в нета, ще остатенете удивени /слаба дума/. Под тази височина се намира Малко Търново, но пътят ни и целта ни не беше натам.
След около час достигнахме до столицата на нестинaрите - село Българи, въпреки, че много си мислят, че тази столица е Бродилово.
Ето на този кръг, пред църквата, на всеки 3 юни /Св.Константин и Елена по стар стил/ играят нестинарите и след това тръгват по другите места да показват как успяват да станат част от огъня.
Срещнахме се и с тази жена, която беше направила музей от дома си. Вместо да продаде къщата си, тя я стегнала и намерила всичко от старите скринове, за да направи това скромно музейче. Повтарям си още веднъж името на селото- Българи!
Минахме я Странджа и излязохме на морето- до Царево. Спряхме чак в Ахтопол. както гласи легендата- кръстен на богинята Агата, т.е. Град на Щастието и Любовта!
Ако сте се изгубили в Любовта, намерете Ахтополския фар- той ще ви светне!
Оставаха последните десет километра до Силистар. Леля Елена навярно не ни очакваше, обичам да я изненадвам. Тя е една много интересна женица. Отговаря за къмпинга на залива. Запознахме се още, когато го откриха. Аз и гаджето ми тогава /сега вече носи и фамилията ми, че взе че ми роди и син :-)/ пристигаме с колелата в търсене на някакъв плаж. Палатката я бях вързал на рамката на колелото, а спалните чували на багажника. Очевидно тогава я впечатлихме толкова много, щото вече започваме да се чувстваме като роднини с леля Елена.
Веднага ни настани в една каравана. Жалко, бях се настроил да спя на палатка.
Отидохме веднага на плажа, бяхме пътували 6 часа.
Морето топло, слънцето пече. Пясъкът от ситен по-ситен. Какво ли повече му трябва на човек? Имаше още два дни до Джулаята! За тях -утре! Още не мога да вляза в ритъм, за да опиша преживяното!
Следващ постинг
Предишен постинг
постове ми иде да хвана багажа и да тръгна. Ама пусти отговорности седмични, ще трябва да чакам до петък:)
цитирайна мен ми е все едно дали англичаните го знаят, дали французите или испанците го празнуват!
ако искаш да не си невежа/по твоите думи/ виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%8F
цитирайако искаш да не си невежа/по твоите думи/ виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%8F
3.
анонимен -
Бля, Бля
08.07.2008 03:45
08.07.2008 03:45
Страхотно си любезен. Благодаря ти за изчерпателният отговор.
цитирайне! просто българите, които останахме тук, сме си все така емоционални за разлика от тези, които си заминаха и се питат дали тези празници ги имат французи, англичани и испанци! може би ще трябва да спрем да подаряваме и мартеничките щото го няма това нещо при западняците!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене