Блогрол
Постинг
23.06.2010 15:14 -
Четири дни в Родопите- Пробитата скала, Триград, Ягодина
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 17915 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2011 17:17
Прочетен: 17915 Коментари: 20 Гласове:
24
Последна промяна: 10.07.2011 17:17
ден трети
Денят предвещаваше да е с ярко слънце. Това означава, че за 12 часа в планината щяхме да си вземем поне 5 морски, слънчеви бани. Така, че започвахме от сега да се готвим за морето. ;))))
Подробно е описан тук!
След Чаирските езера тръгнахме по добре маркирана пътека. Излишно е да казвам, че вървяхме сред боровете, а под нас, в дола, течеше буйна река.
Махнах за автостоп, но никой не поиска да ме качи, така че щях да си вървя пеша:
Много, под нас, реката течеше в стръмното дере. Има места, където "висяхме" на около 50-60 метра над нея.
Пътеката свърши и тръгнахме по стар военен път на Гранични войски. Представих си как са разкарвали граничарчетата тук с някоя стара военна виетнамка /ГАЗ 66/, за да пазят Родината от вражеско нападение!
Малко преди да напуснем пътя и отново да влезем в гората минахме през Пробитата скала. Тя представлява пробита скала:))), за която явно не е стигнал взрива, за да я разпарчосат чак до Смолян!
След едно нетрудно изкачване достигнахме до тези поляни. Впоследствие се оказа, че това тук си е Царството на мечките. На няколко места имаше ровено от тях:
След това продължихме по пътеката, но се объркахме замалко и вместо да пристигнем в Триград се оказахме до едни полуразрушени овчарници. Интересно беше това, че върху покрива им имаше няколко кошера. Тава се правеше така,отново заради мечките.
След още около 30-40 минути, видяхме и Триград. Три пъти бил граден и за това го нарекли така. Последно е бил разрушен от полковник Серафимов, Освободителят на Родопите през 1912 г. Такива времена са били тогава.
Тази жена переше и изваряваше вълна под моста. Времето не беше спряло. Това си е класика. Това си е живот.
Спряхме се в механата на центъра. Изглежда сме имали много идиотски вид, щом като ни позволиха абсолютно всичко, дори и да се разхождаме боси. Иначе ядохме най-вкусните.....почти цялото родопско меню+ мастика.
По улицата профуча един италианец. Беше тръгнал да обикаля Балканите и върху това превозно средство, навярно автомобила на чичо му, беше провесил всички знамена на балканските държави:
Джамията и църквата се препичаха една до друга. Замислям се дали щяха да се припичат толкова дружелюбно и в някое косовско или сръбско село?
Починахме си и тръгнахме към Ягодина. Пътеката се вие точно над Тиградското ждрело, от страната на Дяволското гърло. Виждаха се хижата и Музеят на мечката, какато и асфалтовия път:
Минахме покрай няколко пчелина, които бяха оградени с мрежа, по която течеше слаб ток. Тази предпазна мярка не беше насочена към мургавите разбойници, а към 300-килограмовите любители на сладкото изкушение. Оказа се, че мечки има навсякъде. Дали не са повече от ромите в този район?
Срещу нас , по-точно под нас, се виждаха множество пещери с най-известната Харамийска пещера. Чух, че от Дяволското гърло Орфей бе слязал в ада. Не ни се слизаше този ден. Другият път ще опитаме!
След поредното нетрудно изкачване доближихме и поляните над Ягодина. Разстоянието от Триград до тук е около 6 км.
Намерихме беседка, до която разпънахме палатките:
Всичко си вървеше по план, но се оказа, че най-интересните случки планината ни беше отредила за последния ден, по-скоро последната нощ!
Но затова в следващия , последен постинг.
Денят предвещаваше да е с ярко слънце. Това означава, че за 12 часа в планината щяхме да си вземем поне 5 морски, слънчеви бани. Така, че започвахме от сега да се готвим за морето. ;))))
Подробно е описан тук!
След Чаирските езера тръгнахме по добре маркирана пътека. Излишно е да казвам, че вървяхме сред боровете, а под нас, в дола, течеше буйна река.
Махнах за автостоп, но никой не поиска да ме качи, така че щях да си вървя пеша:
Много, под нас, реката течеше в стръмното дере. Има места, където "висяхме" на около 50-60 метра над нея.
Пътеката свърши и тръгнахме по стар военен път на Гранични войски. Представих си как са разкарвали граничарчетата тук с някоя стара военна виетнамка /ГАЗ 66/, за да пазят Родината от вражеско нападение!
Малко преди да напуснем пътя и отново да влезем в гората минахме през Пробитата скала. Тя представлява пробита скала:))), за която явно не е стигнал взрива, за да я разпарчосат чак до Смолян!
След едно нетрудно изкачване достигнахме до тези поляни. Впоследствие се оказа, че това тук си е Царството на мечките. На няколко места имаше ровено от тях:
След това продължихме по пътеката, но се объркахме замалко и вместо да пристигнем в Триград се оказахме до едни полуразрушени овчарници. Интересно беше това, че върху покрива им имаше няколко кошера. Тава се правеше така,отново заради мечките.
След още около 30-40 минути, видяхме и Триград. Три пъти бил граден и за това го нарекли така. Последно е бил разрушен от полковник Серафимов, Освободителят на Родопите през 1912 г. Такива времена са били тогава.
Тази жена переше и изваряваше вълна под моста. Времето не беше спряло. Това си е класика. Това си е живот.
Спряхме се в механата на центъра. Изглежда сме имали много идиотски вид, щом като ни позволиха абсолютно всичко, дори и да се разхождаме боси. Иначе ядохме най-вкусните.....почти цялото родопско меню+ мастика.
По улицата профуча един италианец. Беше тръгнал да обикаля Балканите и върху това превозно средство, навярно автомобила на чичо му, беше провесил всички знамена на балканските държави:
Джамията и църквата се препичаха една до друга. Замислям се дали щяха да се припичат толкова дружелюбно и в някое косовско или сръбско село?
Починахме си и тръгнахме към Ягодина. Пътеката се вие точно над Тиградското ждрело, от страната на Дяволското гърло. Виждаха се хижата и Музеят на мечката, какато и асфалтовия път:
Минахме покрай няколко пчелина, които бяха оградени с мрежа, по която течеше слаб ток. Тази предпазна мярка не беше насочена към мургавите разбойници, а към 300-килограмовите любители на сладкото изкушение. Оказа се, че мечки има навсякъде. Дали не са повече от ромите в този район?
Срещу нас , по-точно под нас, се виждаха множество пещери с най-известната Харамийска пещера. Чух, че от Дяволското гърло Орфей бе слязал в ада. Не ни се слизаше този ден. Другият път ще опитаме!
След поредното нетрудно изкачване доближихме и поляните над Ягодина. Разстоянието от Триград до тук е около 6 км.
Намерихме беседка, до която разпънахме палатките:
Всичко си вървеше по план, но се оказа, че най-интересните случки планината ни беше отредила за последния ден, по-скоро последната нощ!
Но затова в следващия , последен постинг.
Психодиагностика на деца и подрастващи. ...
Как научно се доказа, че т.нар. "Ге...
Закъсняло обяснение в любов на Гинка Ста...
Как научно се доказа, че т.нар. "Ге...
Закъсняло обяснение в любов на Гинка Ста...
Следващ постинг
Предишен постинг
Заредих се с красота,благодаря!:)
цитирайследващия, последните ти три постинга съм ги качила в моята блогвълна "Уникални места в България"
цитирайАЛЕ, МЕЧТАЯ СИ ДА ИЗДАДЕШ ЛУКСОЗНА КНИГА..ГОЛЯМ ФОРМАТ..И ТАМ ВСИЧКИ ПОСТИНГИ, КОЙТО СИ СЪЗДАЛ...
И ЗНАЯ ЧЕ ТАЗИ КНИГА ЩЕ БЪДЕ НЕЩО НОВО..НЕЩО БЕЗКРАЙНО ЦЕННО
АЛЕ, МЕЧТАЯ СИ ДА СИ КУПЯ ПЪРВА ТАЗИ КНИГА..КОЛКОТО И ДА СТРУВА..
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИ ЗНАЯ ЧЕ ТАЗИ КНИГА ЩЕ БЪДЕ НЕЩО НОВО..НЕЩО БЕЗКРАЙНО ЦЕННО
АЛЕ, МЕЧТАЯ СИ ДА СИ КУПЯ ПЪРВА ТАЗИ КНИГА..КОЛКОТО И ДА СТРУВА..
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
и аз ти благодаря!
цитирайда се надявам, че утре ще направя и последният постинг. ще има силивряк!
цитирайхубаво ще е наистина, но хората дават 10 лева за водка, но не и 10 лв за книга. времената ли са такива, ние ли сме станали такива? не знам!
поздрави!
цитирайпоздрави!
АЛЕ, ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА Я ИМАТ ВСИЧКИ ХОТЕЛИ, ХИЖИ, СПА ЦЕНТРОВЕ..ВСИЧКИ ЧИТАЛИЩА, УЧИЛИЩА
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА ОТВАРЯ ОЧИТЕ НА БЪЛГАРИ И ЧУЖДЕНЦИ ЗА КРАСОТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
цитирайТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА ОТВАРЯ ОЧИТЕ НА БЪЛГАРИ И ЧУЖДЕНЦИ ЗА КРАСОТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
сигурно така изглежда Раят:)))
цитирайтрудно се мечтае в България!
цитирайнавярно си много права!
цитирай
11.
анонимен -
Съвсем случайно те намерих. Изч...
24.06.2010 09:04
24.06.2010 09:04
Съвсем случайно те намерих.
Изчетох и трите постинга за Родопи на един дъх.
Благодаря за прекрасната разходка.
цитирайИзчетох и трите постинга за Родопи на един дъх.
Благодаря за прекрасната разходка.
нали знаеш, че хубавите неща винаги стават случайно? :))))
цитирайВсяка година ходя там, за да се заредя с различна от морето красота.
Чудесени постинги! Ходила съм по тези места, прекрасни са!
цитирайЧудесени постинги! Ходила съм по тези места, прекрасни са!
Според мен Родопите за България са това, което е Тибет за света!
цитирайПодозирам че е мечешка прегръдка :))), но ти ще си кажеш!!
Много хубаво разказано и много хубави снимки, пълни с красота - заредих се!!
цитирайМного хубаво разказано и много хубави снимки, пълни с красота - заредих се!!
Поздравления, приятелю! Превъзходно...
цитирайБраво ,супер!За Три-град да ти кажа е като Три-поли хехе друга е историята ам това с мастиката е ....
цитирай
18.
анонимен -
Otnovo iskreno BLAGODARYA priyatelu
25.06.2010 02:12
25.06.2010 02:12
E razbira se ako mi pozvolish da te nareka priyatel ,makar,che veche go napisah. Prekrasni izgledi i hubavi komentari.Uspeshni budeshti prehodi ,shte gi sledvam znai.
цитирайБлагодаря ти! Ще има и още!
цитирайmnogo hubavo
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене