Блогрол
Постинг
08.09.2009 12:16 -
Най-източните Родопи VIII - Жълти чал
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 26049 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2009 13:37
Прочетен: 26049 Коментари: 32 Гласове:
17
Последна промяна: 08.09.2009 13:37
Тази година ходя вече за трети път в този край. Харесва ми. Няма цивилизация, няма боклуци. Има само природа, приключения и чисти хора, на които животът им изобщо не е лесен, но за това пък има песен!
След като миналия път открихме Черна черква сега целта ни беше да открием обезлюденото село Жълти чал- родното място на отец Боян Саръев. Два пъти бях тръгвал за там, но никога не го достигах. Все си имаше някаква причина, но този път се заехме по-сериозно.
Пристигнахме с колите в село Меден бук, последното село, до което има асфалт. Намира се до природната забележителност "Меандрите на Бяла река". Разтоварихме колелата и тръгнахме нагоре.
Пътят минава покрай Бяла река, без да я пресича, и продължава право нагоре, към Адатепе /598 м.н.в./
/Адатепе 598 м.н.в./
Преди два месеца, когато обикаляхме този район /виж пътеписа/ тепето се виждаше на изток от нас, а сега беше на запад и трябваше да стигнем до него, защото селото се намираше в подножието му. Има много пътечки, по които може да се объркате, но винаги трябва да следите посока към тепето.
На север се открива обзорна панорама, сякаш пред вас е отворена географската карта на Източните Родопи.
почивка
Минахме покрай една капеща чешма, до която имаше мраморна плоча с надпис на арабски.
За около 2 часа стигнахме и до Жълти чал. Надморската му височина е 404 м. Първата къща, която ни посрещна:
Изсъхнали смокини
От Жълти чал се вижда Оброчището над село Ботурче и самото село:
Идеята от тук нататък беше да се стигне до следващите призрачни села Пъново и Бежанци, след което да се качим на самата гранична бразда и по нея да се върнем до Горно Луково като преди това снимаме едно друго изчезнало село, разделено на две от границата, Омарлар. Хубавото е, че не винаги плановете се изпълняват и трябва на място да се избират други маршрути. Така стана и този път, но причината за промяната се оказа много банална- ЛИПСАТА НА ВОДА.
Тръгнахме отново по пътя покрай стария кльон. Бодливата тел беше свалена и оставена на земята. Ръждясала, захвърлена и забравена, също като онова време, когато беше изпъната тук, за да отдели тази красота от погледа на обикновения човек.
Ръждясала , бодлива тел.
След около час минахме на 300 метра над Пъново, но се оказа, че то е в ниското, а ние тъкмо бяхме набрали височина и не ни се слизаше. След около още час стигнехме и до другото мъртво село Бежанци. Тук трябваше да напълним вода от единствената чешма в района, но...се оказа че вода няма.
Оставаха ни още 4-5 часа каране, а без вода това е невъзможно. На два километра под селото минава Юруклерска река. Трябваше да слезем до нея, да напълним поне 7-8 литра вода и да продължим към граничната бразда, но когато стигнаме реката се оказа, че тя е пресъхнала.
Имам снимки от нея преди два месеца:
А сега тя изглеждаше така:
Тук разбрахме, че избраният от нас маршрут трябва да бъде променен. Проблемът с водата не беше никак малък. Тръгнахме към единственото необезлюдено село в района- Ботурче /5 семейства/. Там местните хора ни посрещнаха много радушно и разбрахме, че проблемът с водата е и техен /кладенците бяха сухи/, но въпреки това ни дадоха, колкото си искаме. / за Ботурче съм писал в този постинг
След това красиво селце имахме два пътя. Единият през Оброчището, и през село Гнездаре да стигнем до село Гугутка, а другият: по пътя, който минава покрай крепостта над селото, да стигнем до Гугутка. Избрахме втория.
За около 50 минути се стига до крепостта. За нея съм писал втози постинг.
След нея се спуснахме до Бяла река. Минахме през Паскал чешма и влязохме в село Гугутка. За първи път щяхме да караме по асфалт. Пиеше ни се бира, но се оказа че магазинът работи от 18 часа. Обядвахме пред него:
Църквата на Гугутка
По асфалта тръгнахме към село Железино, но на първия разклон свихме към село Ленско. От Гугутка до Ленско са 6 километра, но основно е нагорнище, така че се наложи да бутаме.
В селото напълнихме пак вода. Едва ли има повече от 20 човека в него. Асфалтът свърши и трябваше да продължим към Железари /не Железино/.
Снимки от Ленско:
След 4 -5 километра
стигнахме и до Железари. Това село ми хареса най-много. Попитахме за пътя към Малиново и тогава един осемдесетгодишен дядо подскочи и вървя с нас до края на селото, за да ни покаже точно по кой път трябва да тръгнем. Благодарим му!
Снимки от Железари:
От Железари може да се слезе до "Меандрите на Бяла река". Те са буквално под вас:
Табелата:
След около час се достига до следващото мъртво село Малиново.
През цялото време на прехода се виждат ветрогенераторите на Мъгленик , а под вас са Меандрите на Бяла река.
След половин час се видя и крайната начална точка - село Меден бук:
Последва едно приятно спускане:
Пристигнахме малко преди да се свечери. Изминахме около 45 километра. Минахме през Жълти чал, Пъново, Бежанци, Ботурче, Гугутка, Ленско, Железари, Малиново и Меден бук. Не знам как става така, но ми се иска отново да качим колелата и още утре да тръгнем отново натам!
А вечерта светеше такава луна:
И приключихме деня както се полага:
Надявам се, че моя сериал ще продължи поне с още няколкоп пътеписа за Най-източните Родопи, но колкото и да са те, най-добре е сами да ги посетите.
След като миналия път открихме Черна черква сега целта ни беше да открием обезлюденото село Жълти чал- родното място на отец Боян Саръев. Два пъти бях тръгвал за там, но никога не го достигах. Все си имаше някаква причина, но този път се заехме по-сериозно.
Пристигнахме с колите в село Меден бук, последното село, до което има асфалт. Намира се до природната забележителност "Меандрите на Бяла река". Разтоварихме колелата и тръгнахме нагоре.
Пътят минава покрай Бяла река, без да я пресича, и продължава право нагоре, към Адатепе /598 м.н.в./
/Адатепе 598 м.н.в./
Преди два месеца, когато обикаляхме този район /виж пътеписа/ тепето се виждаше на изток от нас, а сега беше на запад и трябваше да стигнем до него, защото селото се намираше в подножието му. Има много пътечки, по които може да се объркате, но винаги трябва да следите посока към тепето.
На север се открива обзорна панорама, сякаш пред вас е отворена географската карта на Източните Родопи.
почивка
Минахме покрай една капеща чешма, до която имаше мраморна плоча с надпис на арабски.
За около 2 часа стигнахме и до Жълти чал. Надморската му височина е 404 м. Първата къща, която ни посрещна:
Изсъхнали смокини
От Жълти чал се вижда Оброчището над село Ботурче и самото село:
Идеята от тук нататък беше да се стигне до следващите призрачни села Пъново и Бежанци, след което да се качим на самата гранична бразда и по нея да се върнем до Горно Луково като преди това снимаме едно друго изчезнало село, разделено на две от границата, Омарлар. Хубавото е, че не винаги плановете се изпълняват и трябва на място да се избират други маршрути. Така стана и този път, но причината за промяната се оказа много банална- ЛИПСАТА НА ВОДА.
Тръгнахме отново по пътя покрай стария кльон. Бодливата тел беше свалена и оставена на земята. Ръждясала, захвърлена и забравена, също като онова време, когато беше изпъната тук, за да отдели тази красота от погледа на обикновения човек.
Ръждясала , бодлива тел.
След около час минахме на 300 метра над Пъново, но се оказа, че то е в ниското, а ние тъкмо бяхме набрали височина и не ни се слизаше. След около още час стигнехме и до другото мъртво село Бежанци. Тук трябваше да напълним вода от единствената чешма в района, но...се оказа че вода няма.
Оставаха ни още 4-5 часа каране, а без вода това е невъзможно. На два километра под селото минава Юруклерска река. Трябваше да слезем до нея, да напълним поне 7-8 литра вода и да продължим към граничната бразда, но когато стигнаме реката се оказа, че тя е пресъхнала.
Имам снимки от нея преди два месеца:
А сега тя изглеждаше така:
Тук разбрахме, че избраният от нас маршрут трябва да бъде променен. Проблемът с водата не беше никак малък. Тръгнахме към единственото необезлюдено село в района- Ботурче /5 семейства/. Там местните хора ни посрещнаха много радушно и разбрахме, че проблемът с водата е и техен /кладенците бяха сухи/, но въпреки това ни дадоха, колкото си искаме. / за Ботурче съм писал в този постинг
След това красиво селце имахме два пътя. Единият през Оброчището, и през село Гнездаре да стигнем до село Гугутка, а другият: по пътя, който минава покрай крепостта над селото, да стигнем до Гугутка. Избрахме втория.
За около 50 минути се стига до крепостта. За нея съм писал втози постинг.
След нея се спуснахме до Бяла река. Минахме през Паскал чешма и влязохме в село Гугутка. За първи път щяхме да караме по асфалт. Пиеше ни се бира, но се оказа че магазинът работи от 18 часа. Обядвахме пред него:
Църквата на Гугутка
По асфалта тръгнахме към село Железино, но на първия разклон свихме към село Ленско. От Гугутка до Ленско са 6 километра, но основно е нагорнище, така че се наложи да бутаме.
В селото напълнихме пак вода. Едва ли има повече от 20 човека в него. Асфалтът свърши и трябваше да продължим към Железари /не Железино/.
Снимки от Ленско:
След 4 -5 километра
стигнахме и до Железари. Това село ми хареса най-много. Попитахме за пътя към Малиново и тогава един осемдесетгодишен дядо подскочи и вървя с нас до края на селото, за да ни покаже точно по кой път трябва да тръгнем. Благодарим му!
Снимки от Железари:
От Железари може да се слезе до "Меандрите на Бяла река". Те са буквално под вас:
Табелата:
След около час се достига до следващото мъртво село Малиново.
През цялото време на прехода се виждат ветрогенераторите на Мъгленик , а под вас са Меандрите на Бяла река.
След половин час се видя и крайната начална точка - село Меден бук:
Последва едно приятно спускане:
Пристигнахме малко преди да се свечери. Изминахме около 45 километра. Минахме през Жълти чал, Пъново, Бежанци, Ботурче, Гугутка, Ленско, Железари, Малиново и Меден бук. Не знам как става така, но ми се иска отново да качим колелата и още утре да тръгнем отново натам!
А вечерта светеше такава луна:
И приключихме деня както се полага:
Надявам се, че моя сериал ще продължи поне с още няколкоп пътеписа за Най-източните Родопи, но колкото и да са те, най-добре е сами да ги посетите.
ти завидях.Този раион който описваш не съм посещавала и ще бъде вероятно една от най близките ми отправни точки .Бях това лято в едно такова гранично,до скоро запустяло село /Водни пад/ ,южно от Триград.И само на няколко километра от него се намира село Кестен ,което се оказа пълна противоположност.И то с изоставени застави , но с доста постояни жители.
цитирайВодата е живот.Не знам как опитни туристи като вас са тръгнали без най-необходимото?Иначе разказът както винаги е добър и фотките отлични!Много поздрави.
цитирайблагодаря! такива села има много и те ми са много интересни! намират се в райски кътчета, а се обезлюдяват, защото цивилизацията ни не е пригодна за тях!
цитирайможе ли да мъкнеш 10 литра вода, като все пак би трябвало да има чешми по пътя! еее, оказаха се сухи! Уви! :)))
цитирайче не се страхуваш да ходиш по такива запустяли места. За пореден път добре се поразходихме с теб,
ти си неуморим и хубав постинг си направил, поздрави!
цитирайти си неуморим и хубав постинг си направил, поздрави!
Ми кво носите в раниците,ако не можете да вземете по една бутилка вода?Планинските реки са непостоянни.
цитирайблагодаря ти!
цитирайвода - 2 литра, но не стига! храна, дрехи, резервни части за колелото, гуми, помпа, фотоапарат
цитирайЕ,убеди ме.От всичко това място за вода наистина няма
цитирай
10.
анонимен -
Да, това си е съвсем
08.09.2009 17:23
08.09.2009 17:23
друга България. Не като "Другата България" по ТВ...
Поздрав, хубав и поучителен репортаж.
цитирайПоздрав, хубав и поучителен репортаж.
моят атласт и мои мечти да пътувам из България :)
цитирайС ТЕБ БЯХ И ВСИЧКО ВИДЯХ И...
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Щом водичка няма и там, където горите все още не са изсечени, лоша работа.
цитирайда наистина Другата България е някъде около нас!
цитирай:))))
цитирайестествено, че разрешавам!
поздрави!
цитирайпоздрави!
благодаря!
цитирайalexooo написа:
естествено, че разрешавам!
поздрави!
поздрави!
АЛЕ, ДАВАШ ЛИ СИ СМЕТКА КАКВО СИ НАПРАВИЛ..ТОВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАНО В ПРЕСАТА ЗАЩОТО НОСИ ДУХ НА ОТКРИВАТЕЛ, НА ИСТИНИ ,ЗА КРАСОТИ, ЗА ЧОВЕШКИ СЪДБИ
ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ВИДЯТ...БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ ЗА НЕВЕРОЯТНИТЕ СНИМКИ, ЗА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ДУХ, ЗА ЛЮБОВТА ТИ КЪМ ПЛАНИНАТА
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
знам, че е така, но...СЪРВАЙВЪРА го снимат във Филипините, щото щял да се гледа повече , а защо тогава от Филипините не идват да снимат СЪРВАЙВЪРА си в България?
цитирайЗа да направиш нещо ново и качествено е нужен талант, а клишета като сър-ра изискват само пари
цитирайнаско, ама що тълпата се захласва по тях?
цитирайАми Ники, не знам.Може би щото е по-лесно да гледаш телевизора отколкото да прочетеш книжка,да пиеш сок вместо да дъвчиш ябълката,да си купиш чипси вместо сам да чистиш къртофите.Повечето хора не обичат да се напрягат ни физически,ни умствено.
цитирайи в един момент всички сме станали американци! най-накрая ще ги стигнем! тъпи и дебели!
цитирайТрагичното е че имаме очи,но не виждаме.Ние сме новите индианци.
цитирайНяма ли някакъв начин да се разбере какво е написано на плочата от чешмата? Интересно е.Може да е просто стих или пък сури от Корана
цитирайнаистина прекрасно! Що ми се струва, че това е истинската БГ...
цитирайснимах го и по-подробно, но надписът е едва четим. трябва да питаме някой.
цитирайне само, че е истинската БГ, но това е коренът на Дървото - БГ, а сега той съхне и се обезлюдява!
цитирай
29.
анонимен -
Много рядко плача - като сега...
09.09.2009 22:40
09.09.2009 22:40
Плача само в такива моменти - като този... Чета, гледам снимките и ... плача. Защото е толкова истинско! И история, и съдби човешки - събрани в едно. Благодаря!
цитирай
30.
анонимен -
Томски
13.09.2009 22:11
13.09.2009 22:11
Браво човеко! Тебе трябва да те клонират :) С такава неумора и желание ни водиш по места, където мирише на нашето детство.
За надписа питай човек с псевдоним Кизил Дели. Ще ти помогне с удоволствие.
Тук може да го намериш: http://www.modvsvivendi.org/forum_1/search.php?search_id=active_topics
цитирайЗа надписа питай човек с псевдоним Кизил Дели. Ще ти помогне с удоволствие.
Тук може да го намериш: http://www.modvsvivendi.org/forum_1/search.php?search_id=active_topics
31.
анонимен -
пoздравления, човече!
21.09.2009 17:59
21.09.2009 17:59
бих учствала в такова пътешествие,
успех!
цитирайуспех!
32.
анонимен -
Браво !!!!!!
15.10.2009 09:09
15.10.2009 09:09
еееее, да бяхте стигнали и до моето родно село Стражец и там е толкова хобава природата , както из целите Източни Родопи ..
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене