Блогрол
Постинг
03.12.2010 12:03 -
Странджа 2010
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 16189 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2010 12:28
Прочетен: 16189 Коментари: 18 Гласове:
30
Последна промяна: 07.12.2010 12:28
Тази година открихме велогодината с едно незабравимо приключение в Източните Родопи и я закрихме с едно карaне в Странджа. За мен есента е сезонът, когато трябва да се посещава най-ниската наша планина.
След като пренощувахме на една тераска над Резовска река, близко до Сливарово, се събудихме нещо като в приказките. Единствено ги нямаше самодивите, за да дойдат и да ни направят кафе... и да ни оближат раните.:)))
Голямата група отиде до Качул да ни чака и да лови риба, а ние се качихме на педалите :))) и тръгнахме към с.Кости:
От Сливарово до Кости са около 27 километра като през по-голямата част от времето се кара до стария кльон:
Първо се изкачихме до една височинка, която е връхната точка на рида разделящ водосборните райони на Велека и Резовска река. Пред нас "излезе" по-голямата част от българска Странджа:
Бялото е мъглата, която е обвила коритото на Велека. Високото, на хоризонта, е връх Папия /501 м.н.в./, а зад него е Варвара и Ахтопол, както и Черно море.
На следващата снимка се виждат къщите на най-голямото странджанско село- Граматиково, а мъглата под нас е коритото на Велека:
По пътя имаше много кал. Единствените хора, които срещахме бяха ловджиите. 150 килограмови ловджии бяха излезли на лов за 300 килограмови глигани.
През около 4-6 километра се минава покрай изоставени гранични сгради. Така че, ако завали силен дъжд, човек има къде да се скрие.
Има само една чешма с беседка, близко до ловно стопанство Макьовци.
По пътя има три важни отклонения и всичките водят до забележителни светилища. На север се стига до Индипасха, и след няколко километра е разклона за Голямата аязма, а на юг е разклона за едно от най-известните светилища, на най-почитаната в този край светица - Света Марина. Последното светилище се намира зад кльона и ви трябва водач, който да ви закара до него. На около 25-я километър стигнахме до един по-голям разклон. От него се тръгва към строгия/забранен за посещение/ резерват Узунбоджак/Лопушна, а също така след него може да се продължи към село Резово. До там са около 25-30 километра, но ние тръгнахме към село Кости:
Последва едно 6 километрово спускане с обща денивелация от около 300 метра. Достига се до 50-55 км/ч. с колелото.
Тук аз имах премеждие: Както си карах по надолнището изведнъж усетих, че предната гума започна да играе. Оказа се, че се е развъртяла гайката на главината. Едвам успях да спра. И в момента, в който стъпих на пътя, гумата продължи сама по надолнището. Изплаших се, като помислих какво е можело да стане. Вдигнах главата си, а пред мен , буквално пред очите ми, стоеше едва забележима табела: "Параклис Света Марина". Оставих колелото и слязох /10 метра/ до него. Запалих си свещичка. Измих си лицето с аязмената вода и поседнах на пейките. Може и странно да звучи, но усетих нейното присъствие! Дали тя не ме беше предпазила от счупването на главата ми!
Намерих си предната гума, пристегнах я по-силно и тръгнах да изпия една бира в Кости.
наздраве!
Оставаха още 22 километра до Качул. Карахме само по дигата на Велека. Толкова много глогинки, шипки и мушмули не бях виждал до сега! И няма кой да ги обере!
Пристигнахме навреме в Качул. Тук, на тази чешма, закрихме велогодина 2010.
На чешмата има плоча, на която пише "Навеки със Съветския съюз", а над плочата има изграден параклис "Света Богородица".
Това е Странджа! Има място за всички.
Описаните всички преходи в блога се осъществяват с финансовата подкрепа на: Магазин за туристическа екипировка и къмпинг оборудване "Alehooo"!
След като пренощувахме на една тераска над Резовска река, близко до Сливарово, се събудихме нещо като в приказките. Единствено ги нямаше самодивите, за да дойдат и да ни направят кафе... и да ни оближат раните.:)))
Голямата група отиде до Качул да ни чака и да лови риба, а ние се качихме на педалите :))) и тръгнахме към с.Кости:
От Сливарово до Кости са около 27 километра като през по-голямата част от времето се кара до стария кльон:
Първо се изкачихме до една височинка, която е връхната точка на рида разделящ водосборните райони на Велека и Резовска река. Пред нас "излезе" по-голямата част от българска Странджа:
Бялото е мъглата, която е обвила коритото на Велека. Високото, на хоризонта, е връх Папия /501 м.н.в./, а зад него е Варвара и Ахтопол, както и Черно море.
На следващата снимка се виждат къщите на най-голямото странджанско село- Граматиково, а мъглата под нас е коритото на Велека:
По пътя имаше много кал. Единствените хора, които срещахме бяха ловджиите. 150 килограмови ловджии бяха излезли на лов за 300 килограмови глигани.
През около 4-6 километра се минава покрай изоставени гранични сгради. Така че, ако завали силен дъжд, човек има къде да се скрие.
Има само една чешма с беседка, близко до ловно стопанство Макьовци.
По пътя има три важни отклонения и всичките водят до забележителни светилища. На север се стига до Индипасха, и след няколко километра е разклона за Голямата аязма, а на юг е разклона за едно от най-известните светилища, на най-почитаната в този край светица - Света Марина. Последното светилище се намира зад кльона и ви трябва водач, който да ви закара до него. На около 25-я километър стигнахме до един по-голям разклон. От него се тръгва към строгия/забранен за посещение/ резерват Узунбоджак/Лопушна, а също така след него може да се продължи към село Резово. До там са около 25-30 километра, но ние тръгнахме към село Кости:
Последва едно 6 километрово спускане с обща денивелация от около 300 метра. Достига се до 50-55 км/ч. с колелото.
Тук аз имах премеждие: Както си карах по надолнището изведнъж усетих, че предната гума започна да играе. Оказа се, че се е развъртяла гайката на главината. Едвам успях да спра. И в момента, в който стъпих на пътя, гумата продължи сама по надолнището. Изплаших се, като помислих какво е можело да стане. Вдигнах главата си, а пред мен , буквално пред очите ми, стоеше едва забележима табела: "Параклис Света Марина". Оставих колелото и слязох /10 метра/ до него. Запалих си свещичка. Измих си лицето с аязмената вода и поседнах на пейките. Може и странно да звучи, но усетих нейното присъствие! Дали тя не ме беше предпазила от счупването на главата ми!
Намерих си предната гума, пристегнах я по-силно и тръгнах да изпия една бира в Кости.
наздраве!
Оставаха още 22 километра до Качул. Карахме само по дигата на Велека. Толкова много глогинки, шипки и мушмули не бях виждал до сега! И няма кой да ги обере!
Пристигнахме навреме в Качул. Тук, на тази чешма, закрихме велогодина 2010.
На чешмата има плоча, на която пише "Навеки със Съветския съюз", а над плочата има изграден параклис "Света Богородица".
Това е Странджа! Има място за всички.
Описаните всички преходи в блога се осъществяват с финансовата подкрепа на: Магазин за туристическа екипировка и къмпинг оборудване "Alehooo"!
Тази планина е заела голяма част от сърцето ми!
цитирайНаправо ви завиждам.
цитирайНай-чистата планина.
цитирайПо някой път не сме много за завиждане. Сутринта беше -2 градуса, а бяхме в палатки! :)))
цитираймясто за всички, но местата, по които бродите вие са за смелчаци мен ако питаш :).
Поздравления за пътуването!
И усетих това, което споделяш за параклиса... Особени са параклисите в Странджа! И едни такива приветливи :).
Първата снимка е невероятна!
И се радвам че се докоснах отново до Кости и до Странджа чрез твоя постинг.
И погледни в блога на whitepigeon. Ние бяхме там в края на лятото :). Страхотна разходка си направихме!
Поздрави и приятни почивни дни!
цитирайПоздравления за пътуването!
И усетих това, което споделяш за параклиса... Особени са параклисите в Странджа! И едни такива приветливи :).
Първата снимка е невероятна!
И се радвам че се докоснах отново до Кости и до Странджа чрез твоя постинг.
И погледни в блога на whitepigeon. Ние бяхме там в края на лятото :). Страхотна разходка си направихме!
Поздрави и приятни почивни дни!
да спомена за шипките и глога. И в Стара планина няма кой да ги обере :).
цитирайпоздрави на теб! Благодаря ти за отзива! Трудно мога да й се наситя на Странджа!
цитирайпреди циганите ги беряха, а сега явно от желязото изкарват повече!
цитирайсрешнахме с едни такива с ямболски номер като тръгнахме да търсим гробницата в местността Пропада в Малко Търново. Че и ги попитахме дали тук е местността, а едно момиченце ми казва: -Ние не сме от тук.
А какво правят в тез затънтени места да ги пита човек. А после видяхме и таткото, носещ някакви железа...
цитирайА какво правят в тез затънтени места да ги пита човек. А после видяхме и таткото, носещ някакви железа...
в следващия постинг ще пусна и изворите на Младежка с Леярниците. Ходихте ли там?
цитирай
11.
анонимен -
Навеки със СССР!
03.12.2010 17:26
03.12.2010 17:26
По-актуално никога не е било ;))))
цитирайот другия край на границата дали има някоя стара турска чешма с надпис "Навеки със САЩ!"? ::))))
цитирайЕЙ, МОМЧЕ, ПАЗИ КОЛЕЛОТО...ЩЕ БЪДЕ РЕЛИКВА И ПАРИ ЩЕ ДАВАТ ЗА НЕГО...ДА ЗНАЕШ!
КАЧВАМ ГО!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайКАЧВАМ ГО!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
не го продавам! то има сантиментална стоиност, такива преходи направихме с него и нито веднъж не ме предаде! благодаря ти!
цитирайне сме ходили. Иначе пообиколихме доста от селцата там, но отчасти човек вижда нещата. А толкова неща остават скрити. Като се има предвид и, че няма никакви указателни табелки за повечето места, които могат да се посетят. Със сигурност пак ще отидем :).
цитирайСтранджа не може да се посети само веднъж. Поне с мен стана така. Намираме по 4-5 дена вече 6 години, за да скитаме из нея. И всеки път, като че ли е първи път!
цитирайСтранджа ми е слабост, последно лятото успях съвсем за малко
цитирайНай спокойната и красива планина! Там се чувства величието на дъба, и нейната невероятна природа!!!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене