Дойде април и трябваше да открием велогодината. Избрахме остров Корфу (Керкира).  Ако искате да разберете истината за всяка жена вижте я сутрин, когато се събуди, преди да си е сложила грима. Така е и с гръцките острови, вижте ги през април, когато още не е започнал туристическия сезон и не им е сложен лъскавия "грим"!   В исторически план нашата мечта е била да си върнем "България- на трите морета". Това островче от 620 км² се мие в три морета и такива шовинистични мисли на никой не му идват на главата."Корфу- на три морета"- да сте чули някъде? На север е Адриатика, на изток- Йонийско море, а на запад и юг- Средичемно море. Въпреки, чи и Адриатическо и Йонийско са част от Средиземно море.  Крайбрежната ивица  е 240 км, почти колкото нашите 340 черноморски километра.  Корфу има богата история- ама много богата. Той е единственият гръцки остров, който не е попадал под Османска власт.  Натоварихме четирите колела на покрива на комбито, спряхме за малко в Златоград, да купим каквото сме забравили и минахме през едноименното ГКПП:   Златоград  
 Който е минавал по този път, към Ксанти, знае че е много тесен и с много завои. Оказа се, че на Корфу 70% от пътищата са такива (дори и много по-тесни).  Спряхме над Ксанти (Скеча по български, населението му е съставено от около 20-30% българомохадени), за да поснимаме малко:
  Ксанти  
 На около 10 км след града стъпихме на "Виа Игнациа". Магистралата наистина е едно творение на инженерната мисъл. За първи път е прокарана от римляните през 3-4 век. След като столицата на империята се преместила от Рим в Константинопол и имало нужда от пряк път между тях. Съвременната магистрала не повтаря съвсем трасето, което тогава е излизало на адриатическото пристанище Дуръс в Албания.  Сега тя свързва река Марица до град Фере, с град Игуменица на Йонийско море. Дълга е 670 км. Най-голямо впечатление ми направиха тунелите. Изброиме над 70 от тях с обща дължина 99 км. Най-дългият е 4,6 км. По магистралата няма заведения и бензиностанции, а само паркинги за почивка. За да искаш да заредиш, трябва да излезеш и да търсиш близка бензиностанция в някое село или град. Газстанции има много малко. В Гърция литър бензин е 2 евро, а литър газ 0,9 евро. (съответно- 1,35 евро у нас и 0,65 евро).   в тунела  
 Много красиви градове по магистарлата са: Мецово и Йоанина. Мецово (Метсово) прилича на Търново. През целия ден ни валя дъжд,а в най-високата част на магистралата (след Метсово) започна да прехвърля и сняг. Оказа се, че през април и в Гърция има сняг по високите части на Пиндските планини. Не разбрах дали там имат някакъв зимен курорт. Банските, които си бяхме взели, щяха да са излишни!
 Когато минахме покрай Йоанина си спомних част от нашата история. Градът е бил столица на Епирското деспотство и от тук Тедор Комнин тръгва да превзема България през 1230 година, само че си намира майстора при Клокотница. Искаше ми се да вляза в историческия музей и да видя как са показани тези събития от нашата съвместна българо-гръцка история, но се отказахме. Бързахме за Игуменица. След като Иван Асен победил, цялата част от териториите, по които минава Виа Игнация станали наши. И за какво му е трябвало на този Комнин да се бъхте 700-800 километра, за да му избодат очите накрая!  Бързахме за последния ферибот, който трябваше да ни закара на острова. Мислех си , че Игуменица е някакво много голямо европейско пристанище.       Игуменица  
 Oт тук тръгваха огромни фериботи за цялото Средиземноморие,   Оказа, че тя е едно малко градче, като нашето Харманли, което има един бетонен кей около 1 км и това е. Нямаше дори  чакалня (сега я строяха). Естествено, последният ферибот не отплава (никой не ни обясни защо!). Плановете се промениха и сега трябваше да преспим не на острова. Намерихме си едно заливче и направихме бивака:  На сутринта отплавахме. Отзад е Игуменица. Билетче за човек е 6 евро, а за автомобил- 26 евро (за южното пристанище Лимни- 1 час). За Корфу (2,3 часа) е 10 евро на човек и 40 евро за кола.  Пристанището на Лимни е малко. Чакалнята прилича по-скоро на будка с голям паркинг пред нея.  Искахме да купим карта на острова от там, но се оказа че такова нещо няма. Успяхме да намерим такава едва в последния ден от пребиваването ни. :((( Жалко!  Градчето Лимни беше първата ни среща с острова. Тесни улички, по които автомобилите се изчакваха да преминат и един канал-река - много романтичен. С малко фантазия може да ви заприлича на Венеция.  Свалихме колелата от багажника и натиснахме педалите. :))) Основната растителност се оказаха: бамбук, кактуси,палми и маслини:  Първото градче или село (по нищо не се различават) към което тръгнахме бе Пелекас . Над него се намира висока скала, на която обичал да седи немският император Вилхелм (имал вила тук) и да съзвецава острова. Снимки от градчето и панорама от скалата: Старата крепост на град Корфу и самият град  (на около 15 км. по права линия, (т.е. от единия до другия край на острова): Времето се разваляше. Идваше дъжд. След това се отправихме към северозападния град Палеокастрица. Има някаква легенда свързана с този залив и аргонавтите. Итака е на около 100 км. от тук. От тук  започваха бреговете на Адриатическо море. Северната част на острова е планинска с много тесни улички в селата и още по-тесни пътища между тях. Трудно става разминаването с насрещните коли.  Започна да вали и да духа силен вяътър. Направихме втория бивак. Събудихме се рано. Цяла вечер валя. През този ден нямаше да караме колелата. Разочарование. Щяхме да сме като японски туристи- обикаляме и снимаме. Скука!  Тръгнахме и се озовахме в най-северното градче - Рода. Отзад на снимката се вижда Албания. През целия ден щяхме да я гледаме.  След Рода тръгнахме към Касиопи. От тук започва протокът между Корфу и Албания, Най-тясната му част е около 2 км. В продължение на оклоло 2-3 века до тук се е простирало Българското царство (в Албания).  Албанският град Саранда:  Крайбрежието от Касиопи до град Корфу е основната туристическа дестинация.  Има много хотелчета, заливчета, но всичко е направено за стандартния турист. Свалят го от кораба, качват го на автобуса, показват му лъскавите нещица и .. му вземат 500-1000 евро. Всички са доволни! Особено бройлерите!  Град Корфу е столица на острова и основна туристическа атракция. Има стара и нова крепост. Музей на азиатското изкуство, Катедрала "Свети Спиридон", с мощите на светеца, считан за пазител на острова. Центърът е вписан в Списъка на световните забележителности на ЮНЕСКО.  Историята на Корфу е много разнообразна. и забележителна. Владяли са го римляни, византийци, готи,за да бъде превзет от Венецианската република и тя да го владее повече от 500 години. След като го превземат го залесяват с маслини и започват да произвеждат зехтин. След това, в края на 18 век е превзет от Наполеонова Франция. И тук започва най-любопитната част от историята му.  Руският адмирал Ушаков побеждава османската флота при Калиакра. Има негов паметник там. Само 5 години по-късно Русия и Турция са съюзници и заедно превземат острова и го управляват в продължение на 7 години. Образуват така наречената Йонийска република- предшественик на съвременна Гърция. Паметник на адмирал Ушаков (най-известният мордовец (Република Мордовия) в света):  След това отнова е превзет от Наполеоновата армия. През 1815 година е предаден на Англия. От тогава е замъкът "Сейнт Джордж и...", където се е помещавал английския батальон. Днес тази сграда е Музей на азиатското изкуство. Решихме да влезем в него, но се оказа че е затворен след 15 часа (странно работно време). През 1864 година англичаните подаряват острова на Гърция.   Музеят на азиатското изкуство  
  театърът в Корфу  
  кино Орфей
  Най-старата опера на Балканите (1721 г.) ???
  В парка пред старата крепост (целувка за всички) :)))  
 Снимки от старата венецианска крепост: Църква "Свети Георги" (построена от англичаните в дорийски стил) в крепостта: Огън! Бий! Поглед към новата крепост и катедралата "Свети Спиридон" Улички в центъра. Най-романтичната и красива част на Корфу. Прилича на Сицилия.
Новата крепост: На следващия ден тръгнахме с колелата към двореца на императрица Сиси:   Портокали край пътя  
Императрицата на Австро-Унгария, съпруга на Франц Йосиф I, като всяка красива жена има трудна съдба.  Дворецът се намира на около 10 километра от столицата. Заслужава си да бъде посетен. Входът е 7 евро. Нарича се Ахилио, защото императрицата била голям почитател на древногръцката митология. Наследила го от баща си- Баварски херцог.     пред двореца  
  аз и Сиси  
  Сиси и светкавицата ми :)))  
  фреска на тавана  
  от това бюро се предавали съобщения по морза (кутията отпред)  
От последния етаж на двореца се излиза в красивата градина. Има статуи на музите и древнигръцките мислители, както и на герои от митологията. В края й е изтигната скулптурата на Ахил в 11,5 метров ръст. От терасата пред нея се наблюдава острова. Град Корфу и летището му, гледани от Ахилео: След имперската красота отново се отправихме към Лимни. На другия ден трябваше да посетим Метеора. 19.04.2012 г. Лимни, Корфу, Гърция

Пътеписът е осъществен благодарение на туристически магазин deno.bg

За съжаление снимките не могат да се отворят.

Качих ги отново!

Отдавна знам за Корфу, но истински го обикнах, сле като прочетох "Градината на боговете" (така е нарекъл той Корфу) от Джералд Даръл - любим мой автор естествоизпитател и природозащитник, създал на о. Джърси в Ламанша собствена зоологическа градина.
На Корфу той е живял като дете с майка си, сестра си и брат си по време на ВСВ. Написал е по пози повод и "Моето семейство и други животни". От Корфу започва любовта му към природата и животните и наред с Б. Гжимек се превръща във велика личност, посветила живота си на опазването на природата.

Много се радвам на хора като вас, обичащи пътешествията!
Постингът много ми хареса!

Само трябва да намериш съмишленици! ...и желание!

Изненадах се че е толкова красиво на о. Корфу! В България стана твърде опасно да се кара колело разминах се на косъм ! На такова място където няма голямо движение е истинско удоволстие да се разхождаш с колело! Поздрави!

Корфу е най-тюркоазената красота за мен!Благодаря за удоволствието!:))